![collage tedi тенис на маса - Теодора Елиянова](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2017/11/collage-tedi-696x334.jpg)
17-годишната Теодора Елиянова е от Асеновград и е част от Националния отбор на България за девойки по тенис на маса. Теди никога не е стъпвала в училище. Обучава се вкъщи. В момента (виртуално) завършва 11-и клас към частното американско училище CLASS и се подготвя за кандидатстването си в университет.
“Винаги съм се обучавала вкъщи, но често общувам с хора, които дори не са чували за домашното образование. За моя радост, колкото повече пораствам, толкова повече тези хора реагират по-положително по темата за този тип образование и проявяват повече интерес, отколкото предразсъдъци”
![Теодора Елиянова](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2017/11/13179468_1066552773402684_2911554066472137462_n-483x483.jpg)
– казва Теди.
Интересът към този тип образование, непознат за мнозина от родните ученици и родители, е напълно оправдан. Повечето хора любопитстват как точно протича един учебен ден вкъщи, имат ли домашните ученици ваканция и бележник, как ги изпитват…
“Ставам между 7 и 8 часа. Уча около час, закусвам, след това уча до около 18 часа, като си правя някаква почивка за обяд, после отивам на тренировка по тенис. В момента уча по математика, физика, английски език и история, понеже завърших останалите си предмети за годината.
Да, имам бележник, който изглежда малко по-различно от българските бележници. Имам репорти с оценки, които получавам на края на всеки срок и съответно на края на годината. В тях са вписани всичките ми оценки от тестовете и домашната ми работа по даден предмет.
![15590341_1395038833842057_496976699093987967_n](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2017/11/15590341_1395038833842057_496976699093987967_n-644x483.jpg)
Изпитите ми са онлайн и на хартия, пращат ми ги от училището и аз ги попълвам и ги изпращам обратно. Тук повечето ученици ме питат:
“А ти не преписваш ли, щото ти нали си си вкъщи и много лесно можеш просто да препишеш всичко и да лежиш по гръб цял ден?”
Не, не преписвам, защото това противоречи на ценностната ми система и защото ако ме мързеше да уча и исках да преписвам, щях да ходя на държавно училище.
Нямам и ваканции в училищния смисъл на думата – най-напред, защото нямам нужда от толкова голяма почивка, освен това пътувам често през годината и през лятото имам да уча”, отговаря на един дъх на всички любопитни въпроси Теди, която от години се занимавам с тенис на маса.
![11415294_1082649161764126_4273140563031799295_n](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2017/11/11415294_1082649161764126_4273140563031799295_n-362x483.jpg)
Всъщност заниманията на Теди с тениса са нещо повече от хоби. Тя е част от Националния отбор на България по тенис на маса.
“Бях на 7 г., когато баща ми записа мен и сестра ми в клуба по тенис в града ни. На 12 г. станах абсолютна шампионка до 12 години и взех всички възможни златни медали за възрастта си, освен този на държавното индивидуално
първенство за двойки по тенис на маса
Участвах на няколко международни лагера и турнира след това. През спортната 2014/2015 година отново моят набор беше най-големият във възрастта, само че този път до 15 години. През този сезон смених отбора си и започнах да играя за Комфорт Варна.
Трудих се много и дадох много от себе си, за да мога да стигна до националния отбор. Имах 3 състезания, от които зависеше дали ще вляза или не. След много тренировки, пътувания и напрежение, успях да се класирам втора в общото класиране и така станах част от националния състав до 15 г. за съответната година.
Това ме квалифицира да участвам в Балканско първенство и в Европейско първенство по тенис на маса през тази година. На балканското в Косово станахме балкански шампионки на двойки със съотборничката ми Калина Христова. Това беше един от най-хубавите ми моменти в спорта – да спечелим титлата, да слушаме националния химн” – разказва Теодора.
Какво най-много харесва в обучението си вкъщи състезателката ни по тенис ли?
“Има няколко неща, които най-много ценя в този начин на обучение. Харесвам свободата си. Мога да си позволя да пътувам, да уча със собственото си темпо и да съставям собствената си програма. Харесва ми социализацията, която мога да получа извън училище. Моделът, по който градя контактите си с другите, е според общите ни занимания и ценности, не според възрастта и местоживеенето ни”, казва Теодора.
![16996083_1319334568124502_6678486033408047343_n](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2017/11/16996083_1319334568124502_6678486033408047343_n-483x483.jpg)
Чакай, чакай малко… нали точно липсата на достатъчно контакти при домашното образование е изтъквано като недостатък на този тип обучение?
“Твърдението, че домашните ученици не излизат от вкъщи по цял ден и не общуват с никого, освен с близките си роднини е мит. Ние излизаме, ние търсим приятелства, търсим познанства, търсим контакти. Всъщност
митът за социализацията
започва да изчезва. Социализирам се като всеки нормален човек. Имам приятели и познати на всякакви възрасти, с които общувам за най-различни неща. Познанствата си завързвам покрай заниманията си”, казва домашната ученичка.
Тя прекарва между 3 и 6 месеца извън дома си, тъй като заради спортните си ангажименти се налага да ходи на подготвителни лагери и състезания.
“През изминалата година, например, работих един месец като младши треньор в клуба си по тенис, помагах на отбора си на всички състезания за по-малките състезатели в категория до 15 г. Бях няколко пъти на лагер в спортното училище в Констанца, в Румъния, след това едно от момичетата ми дойде на гости”
– разказва състезателката по тенис на маса и изрежда ангажиментите си от последното лято:
“Бях и на лагер по карате в Боровец, както и на семеен лагер в Тетевен, където заедно с моя приятелка гледахме 16 деца до 10 години за по няколко часа на ден. Бях на треньорски курс и участвах в лагера след него, бях на Балканиада по тенис на маса в Албена и на още много места.”
По време на всички тези пътувания, лагери и състезания Теодора е създала много нови приятели и познати.
![18447365_1554176241261648_6213905077808508810_n](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2017/11/18447365_1554176241261648_6213905077808508810_n-362x483.jpg)
“Така че не се чувствам ощетена в това отношение”, допълва тя. А аз имам нов въпрос:
Какво мислиш за държавното училище в България?
“Такова, каквото е в момента, то често се проваля, опитвайки се да отгледа и образова децата в обществото ни. Това се вижда навсякъде около нас – ниската култура и грамотност, влошаващото се качество на висшето образование, престъпността и агресията, които ни заобикалят…
Мисля, че няма причина да искам да съм в класната стая. Качествените учители, които бих могла да срещна вътре, ако имам повече късмет, мога да намеря и извън системата. Средата от умни хора, с които да се развивам в дадено направление, мога да изградя и извън училище.”
И все пак има ли нещо у българската образователна система, което да привлича, Теди?
“Единственото, което ми се иска, е изпитите и състезанията в училищата да бъдат отворени и за деца като мен. Доколкото тяхната цел е проверка на знанията, не виждам логична причина да не бъда допусната като домашен ученик да положа матура или да участвам на състезание по математика.
![13726669_1111272835597344_6637648047342548892_n](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2017/11/13726669_1111272835597344_6637648047342548892_n.jpg)
Например, от спортните федерации никога не са ни спирали да участваме в състезания, заради това, че сме домашни ученици. Защо да е така в другите състезания?”, пита ме този път Теодора.
Въпросът, разбира се, не е към мен. Аз също бих искала да го задам – на чиновниците в образователното министерство, на депутатите, които гласуват и приемат законите, на учителите, които се чувстват заплашени от знанията и възможностите на децата извън системата. Деца, които учат с желание. Деца, които доказват, че могат. И знаят, че уроците са важни не заради добрите оценки в бележника, а заради бъдещето им. По-добро за тях самите, по-добро и за страната, в която ще изберат да живеят.