Тамина: Къде Андерсен и Ницше са ходили на спа?

ждрелото на Тамина

Сърцето на Алпите. Високи планини, ограждащи приказни речни долини. Нереално красиво, сякаш в приказките. Там някъде – лечебна вода блика от земните недра. Сред високи скали, които сякаш се допират. При извора не прониква светлина. А до него се стига по пътека, тъмна като в пещера. Точно над неголяма, но буйна река. Това е ждрелото на Тамина в източната част на Швейцария. Страховито красиво и изключително популярно за лечение на всякакви болежки – от телесни до сърдечни, в продължение на векове.

известни посетители на Тамина
Някои от по-известните посетители на Бад Пфеферс.

Сред известните гости на баните при Тамина са поетът Райнер Мария Рилке, реформаторът Улрих Цвингли, приказният разказвач Ханс Кристиян Андерсен, авторката на историята за Хайди Йохана Спири, философът Фридрих Ницше, писателите Томас Ман и Виктор Юго, откривателят Томас Едисон и много други. На това място романтиката съжителства в странна хармония със страховитата природа. Лечебната сила на водата е примесена с нейната застрашителна мощ. Страхопочитанието към природата върви ръка за ръка с възторга. Примесени, раждат смиреност – важна предпоставка за лекуването на всякакви болежки, включително душевни.

извори Тамина
В началото спускали посетителите в кошове или с въжета.

Изворът е открит случайно през 1240 г.

от ловци. Погледнали от високото към спускащата се в дъното на голяма пропаст река и усетили топлината от издигащите се нагоре пръски минерална вода. Монасите от близкия бенедиктински манастир в Пфеферс пък установили, че водата там има лечебни свойства. И поставили началото на лечебния център, който се нарича Бад Пфеферс и до днес.

Между другото, учените все още не могат да разберат точно откъде идва тази минерална вода. Предполага се, че води началото си от района на Сардона (част от световното природно наследство под егидата на ЮНЕСКО) или Тьоди в съседния швейцарски кантон Гларус. Там някъде се просмуква в почвата и скалите до дълбочина около 1000 метра. В земните недра се затопля и отново излиза на повърхността при Тамина. Това става за период около 10 години и половина.

вода Тамина
Всички посетители могат свободно да отпият от лековитата вода на Тамина. Снимка: Авторът

Водата при ждрелото е с телесна температура – 36,5 градуса по Целзий. Извира с дебит 5 до 8 хиляди литра в минута или между 7 и 10 млн. литра на ден. С неутрален вкус и без никакви бактерии. Местността наоколо пък дава на учените безценна информация за геологичното развитие на Земята. Смята се, че скалите там са на приблизителна възраст около 4,6 милиарда години.

В онези далечни времена монасите изсекли дупки в скалите при извора и оставяли посетителите там между 7 и 12 дни. Снабдявали ги с храна и всичко необходимо. Излизали от водата само в случай на нужда. Трябвало кожата им така да се размекне, че да могат всички отрови да напуснат безпрепятствено организма. На това се основавали лечебните методи. Днес се знае, че водата е подходяща за лечение на

болести на мускуло-скелетната система, метаболитни и неврологични проблеми
посетители история Тамина
В началото посетителите били спускани в кошници или с въжета, ако не можели сами да се катерят по дългите стълби.

Достъпът до ждрелото и извора в началото хич не е лесен. Някои слизали и се изкачвали със стълби. Други, които не можели да се катерят, били спускани в кошници или с въжета, като дори им завързвали очите, за да не се страхуват. Така ще да е било и по времето, когато там лекар е известният швейцарски учен, доктор и философ Теофраст фон Хохенхайм, останал в историята с името Парацелз. Знае се, че той пристига тук около 1535 г.

Ако името на Парацелз не ви говори нищо, със сигурност сте чували най-известната му фраза, с която започват учебниците по фармация и токсикология днес:

Парацелз
Учен, лекар, философ – Парацелз е първият доктор в района на изворите на река Тамина.

“Не трови отровата, а дозата”.

И прави уточнението: “Всички вещества са отровни. Няма такива, които не са. Само дозата разграничава отровата от лекарството”. 

Та точно тук – в старите бани на Бад Пфеферс Парацелз работи като лекар. И точно на това място пише известния си труд, посветен на терапевтичния ефект на термалните води. Името му е изписано на много места в музея, по експозициите, дори едно от ястията в ресторанта е кръстено на него.

ждрело Тамина постройки
Първите постройки в ждрелото на Тамина.

Първите постройки при ждрелото на Тамина са създадени през 1550 г. През 1630 г. посредством дървени тръби за първи път е изведена водата от извора на около 450 м встрани и са построени първите бани. През следващите векове добиват международна известност. Все повече богати гости пристигат от близо и далеч, за да търсят изцеление на телесни или душевни болки. Или просто да дирят вдъхновение за откритията, творбите или просто живота си.

Бад Пфеферс бани река Тамина
Комплексът в Бад Пфеферс на река Тамина. Снимка: Авторът

Комплексът в Бад Пфеферс работи до 1969 г. След закриването му се обсъжда разрушаването на сградата, но впоследствие е решено да се реновира и запази. Превърната е в музей с ресторант, където се сервират ястия, характерни за района.

Как се стига до ждрелото на Тамина?

Пътеката до ждрелото на Тамина започва в края на малкото и кукленски красово швейцарско градче Бад Рагац. С красив исторически център, прекрасна атмосфера и скулпторен фестивал на открито с произведения на множество талантливи творци. Там има и огромен спа хотел, в който почиват богаташи от цял свят и който се снабдява с вода директно от термалните извори. Има още красиви и добре поддържани известни голф игрища. Та оттам, където се събират богатите, покрай реката, тръгва неголям път. Изглежда равен, но когато вървиш срещу течението на реката, усещаш, че се изкачваш.

Мостът Тамина
Мостът Тамина – най-високият дъгов мост в Европа. Photo by PeterThoeny on Foter.com / CC BY-NC-SA

Още в началото, пътят преминава под известния мост Тамина. Това е най-високият дъгов мост в Европа и единственият в Швейцария, изграден на височина над 200 м. Свързва намиращите се наблизо села Пфеферс и Валенс и им осигурява лесен и безопасен достъп до намиращия се в долината Бад Рагац.

Пеш пътеката от Бад Рагац до ждрелото на Тамина се изминава за около час. Когато пътят е отворен, там на всеки час минава пощенският автобус, с който се стига за около 15-ина минути до старите бани. Достъпът до ждрелото на Тамина през зимата е забранен. Бреговете са стръмни, високи, има свлачища, лавини. Дори рано напролет не е добре да се предприемат разходки, докато бариерата в началото на пътя още не е вдигната.

ждрело Тамина напролет
Рано напролет пътят в ждрелото на Тамина може да е много опасен. Снимка: Авторът

Скалите от двете страни на пътя са буквално целите обледенени

и с първите слънчеви лъчи започва интензивно топене, а ледени късове летят постоянно и се стоварват върху пътя, по който трябва да преминават хора и коли. В самото начало на ждрелото пък малкото мостче е буквално като след бомбардировка – почти унищожено от падалите сняг, лед и скали през зимата. Но в края на април то е отремонтирано и очакващо първите си посетители.

ждрело извори Тамина
Ждрелото на Тамина при изворите. Снимка: Авторът

Най-впечатляваща обаче е последната част от пътя – след въпросното мостче. Пътеката в самото ждрело до извора е дълга около 450 метра. Напълно обезопасена и все пак – вдигаща адреналина. Почти няма слънчева светлина, освен на отделни места, където успява да намери пролука във високите надвиснали скали.

А като стана дума за скалите – днес те се осветяват в различни цветове и това придава на мястото усещането за нереална приказност. До самия извор се стига по тунел в скалите. Така е скътан, че напълно оправдава името си: Тамина значи “скрит”.

Още снимки от пътя между Бад Рагац и извора на Тамина, както и снимки от стаите и баните на гостите в комплекса – в галерията:

Вижте още едно място, което се намира точно над Бад Рагац – пътечката на Хайди в Пицол

СПОДЕЛИ
Предишна статияТези луксозни, готини палатки за глампинг
Следваща статияЗа Бога, хора, не празнувайте! Толкова е просто
Кристина Колева
По натура съм любопитка, по душа съм скиталка. Само с това мога да обясня факта, че от няколко години живея в чужбина, макар от цялото си сърце да обичам България. Обичам да се смея, плаша се от скуката. Естествено, дай ми да пътувам, да срещам нови хора, да опознавам нови места. Обикновено съм кротка, но вътре в мен винаги напира една бунтарка. Всъщност, затова станах журналист преди има-няма 20 години. Обичам да разказвам, но преди това внимателно проверявам всяка подадена ми информация. Това трябва да е изкривяване, придобито от годините работа като разследващ журналист. А може пък точно заради тази страст да станах такава. Разследвала съм случаи на корупция и злоупотреби с власт в известно телевизионно предаване. Вярвам, че журналистиката е призвание на всеки, който иска да промени света около себе си и има волята да преследва тази цел.

Отговор