Андерсен: Самотното грозно пате със световна слава

Ханс Кристиан Андерсен
Ханс Кристиан Андерсен с малка част от най-прочутите приказни герои, плод на неговото въображение.

Всички знаем поне няколко от приказките на чудния разказвач Ханс Кристиан Андерсен. Онзи, при когото цветята, животните и всякакви приказни създания страдат и ликуват по-искрено от хората. Сблъскват се с всички препятствия, които препъват човека и подобно на него не винаги историите им завършват с хепи енд.

Кой от нас не е плакал

за Малката русалка, която жертва себе си заради любимия принц? Превърна се в морска пяна и в една от дъщерите на въздуха. Но няма хепи енд за любовта ѝ с принца. Или Малката кибритопродавачка, която замръзва сам-самичка в новогодишната нощ, сънувайки топлата любов на баба си? Даже Цветята на малката Ида умират след приказния бал и се налага детето да им устрои истинско погребение. Разбира се, много други андерсенови приказки са забавни като Новите дрехи на царя например. Има и такива, които свиват душата през цялото време, но накрая се радват на щастлива развръзка като Грозното пате или Снежната кралица

Андерсен
Паметникът на Малката русалка в датската столица Копенхаген.

Най-известният датчанин определено е един от най-вдъхновяващите автори в световната литература. От онези, чиито творби провокират мнозина други таланти да създадат вълнуващи шедьоври. Още приживе става световно известен. Преведен е на над 125 езика, по неговите приказки още тогава има създадени театрални, оперни и балетни постановки. А после филми, адаптации, книжки и какво ли не. Героите му присъстват в почти всеки увеселителен парк, а някои от тях дори са символи на различни градове. Като Малката русалка, която краси столицата на родината му – Копенхаген. Негови паметници има навсякъде по света. Най-престижната награда за детска литература в света също е на неговото име.

Ханс Кристиан Андерсен е роден на 2 април 1805 г. в датския град Одензе. Семейството му е бедно. Малкият Ханс Кристиан расте някъде между снизхождението на бащата, който е обущар и суеверията на майката, която припечелва дребни суми като перачка. Баща му обаче смята, че семейството имало благороднически корени. 

И понеже обича литературата, не пропуска да зарази с тази си любов сина си. Чете му пиесите на Шекспир, приказките от 1001 нощ. Майка му пък го запознава отблизо с фолклора на страната и всичките мистични вярвания в него. Това подхранва

изключителната фантазия на Ханс Кристиан Андерсен

Той сам си прави собствен малък куклен театър и дори различни дрехи за куклите си. Заради което става обект на подигравки от връстниците му, които определят тези занимания като женски. Освен това има различни страхове и фобии. А за капак – прекрасен глас, който обаче е твърде тънък, пък макар и ангелски. Заради всичко това също е под прицела на злобните си връстници.

Андерсен
Младият Ханс Кристиан Андерсен.

Това явно травмира бъдещия писател и то е видно в много от творбите, които впоследствие създава. Явно е, че е силно чувствителен. Не е изключено и тези ранни детски години да развиват у него изключителното влечение към висшето общество, към което цял живот напористо се стреми.

След смъртта на баща му, когато Ханс Кристиан е едва 11-годишен, се налага да започне да чиракува, за да се издържа. Работи като тъкач и шивач, а после и в цигарена фабрика. На 14 заминава за Копенхаген, за да преследва мечтата си да стане актьор. Заради ангелския си глас моментално получава място в Кралския театър.

Присмехът и подигравките са заменени с уважение. Но за кратко. Пубертетът и мутациите в гласа променят нещата и Андерсен губи мястото си в театъра. Негов приятел обаче му обръща внимание, че пише много хубаво и той решава да опита в попрището, което предстои да го направи световноизвестен. Още по това време вероятно пише първата си творба Лоената свещ, за която светът не подозира нищо чак до 2012 г., когато е

открита съвсем случайно

в архивите на родния му град Одензе. Междувременно обаче успява да спечели симпатиите на директора на Кралския театър Йонас Колин, който става негов покровител. Дори кралят на Дания Фредерик VI проявява интерес към момчето. Изпращат го да учи в прочута класическа гимназия в Слагелзе. Още същата година е публикуван и първият му разказ – Призрак в гроба на Палнаток.

Андерсен
Цветята на малката Ида.

В Слагелзе на Ханс Кристиан хич не му се учи. И как не – поне 5-6 години по-голям е от съучениците си и отново е обект на подигравки. Затова казва, че годините в гимназията били сред най-черните в живота му. След няколко години най-после се завръща в Копенхаген, за да се отдаде на писане и пътешествия. Междувременно вече са излезли и първите му наистина успешни разкази и името му набира популярност. През 1833 г. получава

щедра кралска пътническа стипендия

И започва да пътува. Първо отива в Германия, Франция, Швейцария и Италия. Малко след това пътуване излиза първият му роман Импровизатор. Той е абсолютен хит и за щастие слага край на финансовите затруднения на автора си. През същата година – 1835-та, излиза и първият му сборник с приказки, година по-късно вторият, а през 1837 г. и третият. След тях има още два – през 1838 и 1845 г.

Макар точно приказките да му донасят световна слава, в началото в Дания не се продават особено добре. Сред пренебрегнатите заглавия са Малката кибритопродавачка, Принцесата и граховото зърно, Грозното пате, Палечка, дори Малката русалка. За сметка на това поемата му Аз съм скандинавец, по която е написана и музика, се радва на изключителна популярност из страните от северна Европа.

Андерсен
Ханс Кристиан Андерсен пътува много из Европа.

Животът на Андерсен е белязан основно от пътуванията му. След първото в централна Европа, предприема още много. Малта, Гърция, стига и до Цариград, завръщайки се по Черно море и Дунав.

Идва буквално на косъм от нашата страна

но за жалост не стига до нея. Това, което вижда от кораба обаче, абсолютно го очарова.

“Сякаш виждаме Алпите край баварската столица”, възкликва писателят. А какво ли би казал за възрожденска България, ако я беше посетил?

През 1845 г. Андерсен за първи път стига до Англия, където е приет с широки обятия в светските среди. Творбите му вече са станали популярни и там и то точно приказките, които дори оказват силно влияние върху начина на писане на английските автори. Канен е на приеми, където се събира елитът на империята. Запознава се с Чарлз Дикенс, за когото категорично казва, че е най-любимият му английски писател. Популярността на датчанина расте и от Англия стига до Азия и Америка.

Андерсен
Пътуват и героите на Андерсен. Като Герда, която търси Кай.

По време на пътуванията си Ханс Кристиан има възможност да общува и работи и с редица бележити музиканти на своето време като Менделсон, Вагнер, Шуман. Естествено, неговите приказки са поставени и на оперната и на балетната сцена. Изобщо, радва се на признание и богат светски живот. Дори в родна Дания, където е обявен за национално богатство и му е отпусната специална годишна пенсия. А през 1867 г. са му връчени ключовете на родния град Одензе.

Между другото, прочутият писател създава над 150 приказки, като само десетина от тях са стъпили върху народни предания. Останалите всичките са

негови авторски творби

И са силно повлияни от случките и преживяванията в личния му живот. А той за жалост е доста самотен. Белязан от несподелени любови и търсения на собствената сексуална ориентация.

Андерсен
Подобно на автора си, някои от андерсеновите герои никога не намират щастливата любов. Като Малката русалка.

Още съвсем малък Ханс Кристиан Андерсен споделя, че иска да спазва сексуално въздържание. Не е ясно какво го подтиква да мисли така. Като младеж се влюбва в девойка, която го отблъсква. А много години по-късно, след смъртта му, нейно писмо е открито в специална кесия до разбитото му сърце. Следват още няколко любовни увлечения и всичките до едно са неуспешни. Дори предлага брак на една от любимите си, за която пише приказката Славеят. Но отново нищо хубаво не се случва. Предполага се, че заради тези си преживявания пише приказката за Грозното пате, тъй като сам се изживява като такова.

Андерсен
Палечка на път за топлите страни.

Много е възможно разочарованията от жените, които не отвръщат на копнежите му, да го тласка към хомосексуални щения. Андерсен изпраща любовни обяснения на различни мъже, които обаче за негово съжаление са хетеросексуални и отново му поднасят доза горчиви разочарования. В крайна сметка Андерсен

остава цял живот сам

Не създава семейство. Няма свои деца. Макар много да обича чуждите и затова да посвещава голяма част от творчеството си, при това очевидно най-добрата, на тях.

На 67-годишна възраст претърпява инцидент, като пада от леглото си. Скоро след това става ясно, че страда и от рак на черния дроб. На 4 август 1875 г. най-вълнуващият приказен разказвач си отива от този свят. Малко преди това сам избира музиката за погребалната процесия. Настоява ритъмът да е подходящ за малки крачета, защото в последния му път ще бъде изпратен основно от много деца.


Вижте още историята на родния приказен разказвач Ангел Каралийчев и неговите май позабравени приказки

2 КОМЕНТАРА

Отговор