По пътеката на Хайди: Забавления за деца в планината

деца в планината
С деца в планината - нейде из швейцарските Алпи.

Какво можем да правим с деца в планината? Не знам доколко и какви възможности има в България, но тъй като не открих аналог на това, за което ще разкажа, искрено се надявам тези редове да бъдат прочетени от хора с желание и възможности, които да „откраднат“ някоя друга идейка от швейцарския опит.

в планината
Приключенията за деца в планината са безброй – от хапване на боровинки до преминаване на препятствия. СНИМКИ: Личен архив.

В швейцарския планински курорт Пицол е изградена туристическа пътека, чиято основна цел е да забавлява най-малките. Дължината ѝ е малко над 4 километра, общата денивелация на терена е около стотина метра. Целият път е достъпен за хора в инвалиден стол или с детски колички. Върви се основно по равно, само в една част от маршрута има по-сериозно изкачване, но при всички случаи си остава достатъчно леко, дори за малки деца. А с билетите за лифта ти дават специални билети за участие в играта на маршрута.

 

Пътеката е посветена на най-известната швейцарска детска героиня – Хайди. Момиченцето, което е истински щастливо само при дядо си високо в планината и в компанията на най-добрия си приятел – козарчето Петер. По маршрута, за който става дума, всичко е посветено на историята на Хайди и Петер. Разпръснати са 12 козички, които децата трябва да “нахранят” с картинките от билетите си. Слагаш картинката в устата на козлето,

дърпаш рогата и се отпечатва буква

Щом нахраниш всичките козлета, получаваш две думички, които са отговорът на зададената гатанка. Целта е ясна, деца и родители са силно заинтригувани, буквално подтичват в търсене на рогатите игривци. До всяка козичка ги очаква някаква атракция. Понякога са само фигурки, с които децата могат да поиграят. На други места са паркури или зони за отдих.

деца в планината
В босоногия паркур ходенето с обувки и чорапи е забранено.

Едно от най-любимите места на децата е „босоногият“ паркур

Зона, в която е забранено влизането с обувки или чорапи. Можеш да ходиш навсякъде, но само и единствено бос. Поемаш по малка пътечка с някаква настилка – различни по големина камъни, талаш, чакъл, кал, вода, слам, трева, оголен дънер и прочее. Стигаш до малък кръстопът. На него има маса с въртящо се козле. Завърташ и козлето ти показва коя да е следващата пътека, по която да поемеш – синята, зелената или червената. И така до безкрай.

деца в планината
На босоногия паркур.

Част от децата търчат на скорост по различните пътеки, без да спират да въртят кози, докато минат целия паркур. Други внимателно минават всяко препятствие и завъртат всяко козле. Трети, основно родители, се пробват на най-примамливите настилки, въртейки същевременно фотоапарата във всички посоки. Там могат да се изкарат часове, буквално. В изработката на паркура всичко е заимствано от природата, може да се намери съвсем наблизо в гората, просто трябва да се оформи.

Евтино, перфектно изпълнено, ревниво пазено и добре поддържано

Недалеч от паркура за босоногите скакалци се намира зоната за отдих, където има детска площадка, грил с прилежно наредени дърва под навес, хамаци между дърветата в гората. Още малко по-нататък пък е поредната хижа, където можеш да отдъхнеш при спираща дъха гледка и подкрепен от ястия от швейцарската кухня.

деца в планината
Перфектно място за отмора.

Следва 15-тина минутно изкачване, по средата на което в дупка на дърво е организиран домът на малко козле. То седи във фотьойл, смуче сироп със сламка и гледа по телевизията филмчето за Хайди и Петер. За да го видиш, трябва да се покатериш по специално поставена за целта стълба. А мястото, което е избрано за тази атракцийка, е уникално – децата току що са се размрънкали заради изкачването.

Във високата част на маршрута атракциите са основно свързани с прекрасната гледка, която се разкрива към долината на река Рейн. Люлки, пейки, звънци и ксилофони, чието ехо се разнася надалеч. По целия път буквално на една ръка разстояние има боровинки – черни и червени, диви малини, горски ягоди, но и гъби, които не са за докосване, камо ли за опитване.

деца в планината
Децата могат да хапнат горски плодове, но под контрола на възрастните.
Идеален повод да обясниш на приключенски настроените деца в планината, че там е желателно да не навират в устата си каквото и да било, без контрола на възрастен

Най-сетне задачата е решена. Мама или тати попълват данните на детето си и то лично пуска билета с отговора на гатанката в специалната пощенска кутия на долната станция на лифта. За всички ще има някаква дребна поощрителна награда, която се изпраща по пощата. А за мама и тати ще остане изключителното удовлетворение, че са подарили на децата си страхотен ден – полезен и емоционален. И са ги изморили дотолкова, че да спят най-дългия си сън буквално като къпани.


Още пътешествия, впечатления и мисли от Криси може да намерите на личния ѝ блог sunnywanderer.wordpress.com.


Вижте още какъв е вкусът на полусуровата Швейцария

СПОДЕЛИ
Предишна статияПървият сериен убиец се завръща
Следваща статияПоследните думи на 15 знаменитости
Кристина Колева
По натура съм любопитка, по душа съм скиталка. Само с това мога да обясня факта, че от няколко години живея в чужбина, макар от цялото си сърце да обичам България. Обичам да се смея, плаша се от скуката. Естествено, дай ми да пътувам, да срещам нови хора, да опознавам нови места. Обикновено съм кротка, но вътре в мен винаги напира една бунтарка. Всъщност, затова станах журналист преди има-няма 20 години. Обичам да разказвам, но преди това внимателно проверявам всяка подадена ми информация. Това трябва да е изкривяване, придобито от годините работа като разследващ журналист. А може пък точно заради тази страст да станах такава. Разследвала съм случаи на корупция и злоупотреби с власт в известно телевизионно предаване. Вярвам, че журналистиката е призвание на всеки, който иска да промени света около себе си и има волята да преследва тази цел.

Отговор