Как се отглеждат деца в Швейцария

34
деца в Швейцария
Отглеждането на деца в Швейцария видимо е издигнато в приоритет.

В Децата роби на Швейцария ви разказахме за съдбата на малчуганите, имали лошия късмет да се родят в бедни семейства и превръщани в роби в местните ферми. Практика, действала през втората половина на XX век в една от най-развитите европейски държави. За да сме обективни, развихме темата, като ви разказахме как се е променила ситуацията до днес по отношение на отглеждането на деца в Швейцария, с официални данни и статистика до 2015 г. (в Как Швейцария изчисти срамното петно от миналото си).

Във второто продължение по темата ще научите:

Какво представлява животът, когато става дума за деца в Швейцария днес?

В следващите редове ще споделя изцяло личните си наблюдения.

В началото, когато нашето семейство пристигна тук, се притеснявах, че за щяло и не щяло може да имаме проблеми. Не смеех да викна, не смеех да се скарам. Докато не се уверих, че страховете ми са безпочвени. Докато не видях, че и тук майките викат по децата си, когато не слушат. Но като цяло хората са някак много по-спокойни. И толерантни спрямо мъниците. В магазините, в ресторантите, на улицата, навсякъде. Липсва притеснението, че ще се изложиш, ако детето ти не се държи добре. На всички е ясно, че ако едно дете нервничи, най-вероятно е гладно, болно или уморено.

По някаква причина децата се оставят много повече да правят каквото поискат, стига това да не ги застрашава по някакъв начин и стига да не пречи на другите (!). Много скоро след като дойдохме, установих, че съм единствената майка на детската площадка, която все подвиква на децата си. Да слязат от високото, да не тичат, че ще паднат и т. н.

Местните ги оставят и да падат, и да се удрят

и всичко, от което нас ни е страх, а в действителност не е реална опасност за малчуганите.

деца в Швейцария
Детските площадки са под път и над път. Снимки: Личен архив

Предполагам няма смисъл да обяснявам, че детските площадки са под път и над път, пред всеки блок или комплекс, нови и обезопасени. Атракциите за малките хора са безброй, това също няма да го обяснявам допълнително, тъй като и в България има немалко възможности.

В Швейцария, по мои наблюдения, се гледа на децата с особена грижа. Те са издигнати в приоритет и това личи по всичко. В тази изключително скъпа страна единствено за децата има нещо безплатно или значително по-евтино. В заведенията по правило сиропът за децата е безплатен. На много места се предлагат безбожно евтини детски менюта. Във всяка тоалетна, на всяко публично място, навсякъде има повивалници, често заредени с различни размери безплатни пелени и мокри кърпи. И всичко е изключително чисто. Това само тук съм го срещала.

Традиционно в Швейцария майките си гледат изключително децата. Иначе казано, когато едно семейство реши, че е дошло време за деца, жената просто напуска работа поне за следващите няколко години. Трудно е –

майчинството е само няколко седмици

а грижата за бебета и малки деца, когато е платена, е прекалено скъпа. От порядъка на няколко хиляди франка на дете за месец. Т.е. ако жената работи, то е заради образованието, кариерата и социалните контакти. Не заради парите, защото те със сигурност ще стигат главно за отглеждането на децата в отсъствието на майката.

деца в Швейцария
Любов към природата и свобода – на това се учат всички деца в Швейцария, още от малки. Снимка: Авторът

На 4 години децата в повечето кантони тръгват на т.нар. детска градина, което е де факто предучилищната подготовка – задължителна и напълно безплатна. Две години по-късно, на 6 тръгват на училище. Но дори и тогава майката не е свободна да се върне на работа за цял ден, освен ако не е готова да плаща. Защото на обяд децата се прибират у дома, а занятията следобед са само в определени дни от седмицата и само за няколко часа.

На всичкото отгоре през цялата учебна година са разпилени купища ваканции, които допълнително затрудняват работещите родители. Някъде четох, че властите умишлено не искат това да се променя, тъй като според детски психолози,

за децата е най-добре да растат в семейна атмосфера

И да са максимално дълго време близо до майките си (сравнете това с практаката по отнемане на деца от самотни майки (за която ви разказахме в Децата роби на Швейцария) и си направете сметката какъв обрат е настъпил от 1981 г. насам).

В същото време, предлага се обяд за деца на работещи родители към училищата и трябва да ви кажа, че за децата е истински празник, когато се случи да не се приберат у дома, а да отидат на кухня с другарчета. То не е вкусна храна – по избор от няколко менюта, то не са игри в клуб след това… Иначе казано, прави се всичко за комфорта на дребосъците, все едно какво струва на родителите им. А струва, две мнения няма.

Още с тръгването на градина, на децата се гласува изключителното доверие да се движат сами по улиците на населеното място. На по-малките се подаряват светлоотразителни ленти в оранжево (за децата от детската градина) или жълто (за първолаците), с които са видими отдалеч дори през деня.

Полицаи посещават градините, разхождат се с децата в продължение на часове по улиците. Учат ги как да пресичат, как да спират (само с хващане на коленете), как да търсят очен контакт с шофьорите на автомобилите, преди да пресекат. Тези дни са невероятни преживявания за децата, които след това започват напористо да обясняват на родителите си, че далеч не правят нещата както трябва: „Мамо, ти се огледа, но трябваше и да се ослушаш. А това, че колата е спряла, не значи, че шофьорът вътре те вижда. И защо не спираш и не се оглеждаш отново по средата на улицата?

В детската градина и първите училищни класове

всичко се учи под формата на игра

на забавление. Няма учебници и строги учебни планове, не се пълнят главите им с фактология, която не им е нужна, пък и по-късно така или иначе пак ще трябва да учат. Обяснява се всичко през призмата на опита – да пипнат, да хванат, да опитат. Имат няколко пъти в седмицата спортни занимания, задължително периодично ги водят в гората, за да имат отношение към природата и да я познават.

Много е важно децата да посещават занятията с удоволствие. И действително, най-голямата ни драма до момента беше, когато едната ни дъщеря се разболя в учебно време от варицела и трябваше да остане една седмица удома. Страдаше по градината и ме молеше да отидела да гледа отвън през прозореца. С другата, слава Богу, нямаше такива драми просто, защото се разболя в първия ден от поредната ваканция.

деца в Швейцария
За децата в Швейцария има много екстри и само за тях може да се намери нещо евтино или дори безплатно. Снимка: Авторът

В лекарските кабинети пък прегледите на децата се осъществяват по начин, който на моменти чак ме замисля доколко изобщо е ефективен (без изобщо да се съмнявам, че е добър). Почти не ги докосват. Говорят им на техния език, обясняват им всичко, гледат гърлото отдалеч с едни инструменти с лампички, без стискане, държане и болезнено отваряне на устата. Коремчето се опипва нежно, докато детето лежи върху мама, когато е по-малко.

А като тръгне на градина го слагат на масата и преглеждат само с изричното съгласие на родителя и самото дете. Потресох се първия път, когато трябваше да поискам разрешение от децата докторът да ги прегледа. Биенето на ваксината или взимането на кръв за изследване пък са поредните празници – заради съдействието и търпението на мъниците се раздават подаръци. Дребни, но все пак… Освен всичко останало,

на децата се дават лекарства само в краен случай

и те доминиращо са от растителен произход. Разбира се, ако говорим за стандартните боледувания, а не за специфични проблеми.

В същото време, силно се поощряват спортните и всякакви други свързани със здраве и движение, занимания. Майките като цяло са заети освен с домакинските си задължения, още с постоянно разкарване на мъниците тук и там. На балет, на плуване, на тенис, на гимнастика, на езда, на ски през зимата. Не е задължително, но е странно, когато повечето могат нещо, а твоите деца не.

Изобщо, както вече написах, грижата за децата в Швейцария видимо е превърната в приоритет. Миналото не се отрича, както вече неведнъж се уверих, повдигайки темата за децата роби пред швейцарци. Нито един не тръгна да спори с мен, че не било баш така, както убедена съм, би се случило у дома. Всички признаха, че явно е вярно, определено е срамно и лошо, но е важно какво се прави оттук насетне. Важно е пострадалите да се компенсират, да им се помогне. И е важно грешката да се осъзнае, за да не се повтаря. Позиция, достойна за уважение. И за пример!


Вижте още: Разни странни от Швейцария

34 КОМЕНТАРА

  1. Криси, това звучи много хубаво, но за съжаление говори зле за равенството между половете и даването на равни възможности на жените и мъжете. За такава богата страна Gender Gap е доста изразен – виж например Gender Gap Report на WEF. Изводът, който аз си правя от този репорт, е че само благодарение на високия доход и равен среден доход (за жените, които работят), те все пак имат сравнително добро място (11) в класация. За сравнение – в скандинавските държави, отпуската за родителство се разпределя почти по равно между майките и бащите и участието в пазара на труда е много по-равно…Ще ми е интересно да напишеш статия с твоята гледна точка и личен опит и по този въпрос! Иначе и е много интересно да те чета винаги 🙂

    • Определено си права. Швейцария вероятно не е привлекателно място за жени с образование и професионални цели, за амбиции да не говорим. Изпитвам негативите на свой гръб. Но това е съвсем отделна тема. Съзнателно не исках да смесвам темата за децата (особено в контекста на продължение по темата за децата роби) с темата за жените и техните права. По отношение на последното има какво да се желае.

    • Здравейте, ами те са и една от последните страни в Европа, дала правото на жените да гласуват най-късно. През 1971г. на федерално равнище (само 5 Кантона са дали това право на жените по-рано (периода 1959г. – 1968г.) и един през 1991г.).. за каквото и да говори това (другите 2 са Португалия и Княжество Лихтенщайн)

  2. Не смятам, че сте съвсем прави и двете. За малкото време, което съм в Швейцария успях да се запозная с доста жени, с деца, които са с образование и работят. Няпомням, че за да не губи социалния си статус на една жена с деца до 4 г. възраст и се дава възможност да работи на 30, 50, 80 %, в определени дни от седмицата или дистанционно.

    • Моите впечатления са по-различни. Но може би има значение мястото. Както и бизнесът, в който е заета жената. Иначе да, работата на процент от работното време е много разпространена тук.

    • Здравейте, това което пишете не е общо валидно. Зависи от Кантон до Кантон и от работодател до работодател. Не са редки случаите на мои познати, които са се сблъсквали с това в различни Кантони, на които такава възможност е била отказвана (с прав текст: Може, но на друго място). Аз лично имах възможност да намаля работата си за 2 месеца на 20 %.

  3. Някои от нещата не отговарят на истината.. и “на балет, на плуване, на тенис, на гимнастика, на езда, на ски през зимата” може да се поинтересувате какви са цените за да ви стане ясно , че не всички родители ( за многодетните да не говорим ) могат да си позволят тези екстри .

    • Здравейте, Мария. Като автор на материала искам за пореден път да наблегна на факта, че всичко написано отразява личните ми впечатления и преживявания. Да, много неща не са евтини. Зависи обаче дали ще са на частно или към някое от сдруженията. Също така изброените активности по обясними причини не се правят всички едновременно. Около нас масово децата ходят на две от изброените. Дори и от многодетни семейства.

  4. Ако някой може да чете на немски, ето повече информация, колко струва детска градина в Швейцария.

    http://www.familienleben.ch/kind/betreuung/kosten-fuer-kinderbetreuung-2192

    В Берн 120 франка за цял ден или 60 за половеин ден без обяд. Сметнете сами колко струва на месец за 21 или 22 работни дни на майката. Жалко е, че се разпространяват такива легенди в България. Швейцария не е посткомунистическа държава. Майчинството е точно 3 месеца и сумата, която се получава на месец възлиза ако не ме лъже паметта 60% или 80% от заплатата, която е получавала майката през последната година преди да излезе в майчинство и то ако разбира се си е плащала осигуровки в Швейцария.

    • Кое по-точно е “легендата”? Защото и в текста това пише – че майчинството е кратко, а услугите по отглеждане на децата – скъпи.

      • Цитат:”На 4 години децата в повечето кантони тръгват на т.нар. детска градина, което е де факто предучилищната подготовка – задължителна и напълно безплатна.”

        “майчинството е само няколко седмици, а грижата за бебета и малки деца, когато е платена, е прекалено скъпа.”

        -А кога не е платена?

        • Извън часовете, прекарани в детската градина или училището. Градината не е като в България целодневна. Отиват към 8-8:30, в зависимост от това дали са първа или втора група и се прибират към 11:30. През втората година имат 1-2 пъти седмично занимания следобед за около 2 до 3 часа, но за обяд трябва да се приберат вкъщи или евентуално да отидат на платена кухня. Т.е. майката си остава заета с децата, просто й се отварят няколко свободни часа на ден. Ако не може да работи почасово или от къщи, само в рамките на тези часове, тогава трябва да плаща.
          Иначе за самото посещение на градината, за пособията и материалите, с които работят, за допълнителната работа, когато има такава, за подаръците, които ни изработват по празници, за излетите и всичко останало, не се плаща. Единственото, за което сме давали пари, е много малка сума, за да им се подготви сладкиш за рождения ден. На други места родителите го носят. В училището е подобно. С тази разлика, че там изобщо до момента пари не сме давали – нито един рапен.

  5. Кристина Колева вие сигурно се радвате на мъж с добри месечни доходи и с много неща не сте на ясно. ..и нямате много опит или имате звездичка която ви пази отгоре ,но Швейцария не е този розов облак…Пожелавам ви здраве и късмета да не ви напуска както винаги

    • lina Art, редакцията на Lifebites.bg е готова да публикува и други гледни точки, базирани на различен опит и впечатления. Ще се радваме искрено, ако имате желание и време да споделите Вашите. Поздрави, Вероника Лазарова

    • Lina Art, какво по-точно имате предвид? Ако става въпрос само за пасажа с активностите на децата, да поясня. Заниманията, които съм изредила, са сред най-популярните в нашия район. Даже съм пропуснала част от тези, с които се занимават много момченца, като футбола например. Това не значи, че всички деца, а още по-малко пък моите, ходят на всичко това едновременно и то на частно. Моите деца не са припарвали до част от тях, като езда или гимнастика и лека атлетика например. Много често децата пробват нещо, като не им хареса, родителите сменят с друго. Масово например децата около нас ходят на гимнастика към местното сдружение, а таксата е годишна и почти символична. На тенис ходят цяла зима срещу “крупната” сума от 70 франка. Проверете цените в България и ще видите, че разликите не са фрапиращи. Но заплатите и условията са различни… Входът в басейна е 2 франка на дете и 4 на възрастен (по-евтино, отколкото в софийските басейни, като там и базата е в много по-лошо състояние), а към клуба курсовете не са скъпи и познавам семейства с ниски доходи, които задължително водят децата си на тях. В нашия район е пълно със стадиони, халета, басейни – развива се масов спорт на цени, които са съизмерими с българските, но при други условия. Аз наистина не познавам семейства, които не са в подобен режим, все едно какво точно включва, затова и си позволих да го напиша. Дори само това отношение вземете… Иначе училище и детска градина са напълно безплатни. Купуваме само моливите и гумите. Майките в България да кажат колко плащат за учебници, тетрадки и всичко останало…

  6. Във всеки кантон е различно.В кантон Женева не е така.Затова като се пише за Швейцария не трябва да се обобщава.Като почна от трите месеца полагащи се право на платено майчинство и после трябва да се чудиш кой и как ще ти гледа кърмачето та стигнеш до детската градина в която освен че няма места е и доста скъпа (изчислена според приходите в семейството)…ще продължа и за учебниците-такива няма тук!Учат по някаква програма и са само листа ксерокопия…може във вашия кантон да имате незнам!?…Сиропа в заведенията също не навсякъде е гратис;) засъжеление в доста заведения си го плащаш…и доста други неща има които са неточни

    • Заставам зад всяка своя дума по отношение на мястото, където живея вече шеста година (не съм дошла миналия месец). Не съм твърдяла никъде, че това е общовалидно за Швейцария. Започвам текста с думите “В следващите редове ще споделя изцяло личните си наблюдения”. Написала съм и това, което повтаряте тук – че грижата за децата е много скъпа и много често заплатата на работещата жена стига колкото да се плати грижата за децата в нейно отсъствие. Можете да видите отново текста. Обсъдих коментара Ви с приятелки тук – всички потвърдиха моите наблюдения, далеч не съм единствената, която мисли по този начин. Обръщам внимание и на още нещо – тук е гледната точка на децата и това, което е за тях. Не тази на родителите. Защото аз самата страдам по някакъв начин от тази система. И затова съм написала: “прави се всичко за комфорта на дребосъците, все едно какво струва на родителите им”. Що се отнася до учебниците – децата имат такива, но те стоят в училище. 1 или 2 пъти досега се е случвало нещо да дойде удома за тази учебна година. Но на родителската среща всеки учебник, помагало, учебна тетрадка ни бяха показани и обяснени от учителката.
      И накрая – определено благодаря, че се включихте – всяка дискусия е изключително полезна и аз подхождам с радост към комуникацията тук. И както главната ни редакторка е написала – с удоволствие и готовност ще публикуваме и другата гледна точка. Така, че не се колебайте да се свържете с нас, ако желаете да ни съдействате за представянето й. Сърдечни поздрави!

  7. Аз съм изумена как може да си позволите да пишете статия за Швейцария без да имате точна информация ……. май случайно съм попаднала на жълт вестник ?? 😂😂😂

    • Здравейте, Мария! Благодаря Ви искрено за отделеното време да прочетете и коментирате. Като главен редактор на Lifebites.bg и пишещ с опит в журналистиката над 16 г., ще си позволя да уточня, че материалът, който Кристина Колева е написала, отговаря на всички правила на журналистическия жанр, в който е изработила текста. Затова самият той започва с важно уточнение: “В следващите редове ще споделя изцяло личните си наблюдения.” Информацията вътре е базирана именно на личен опит и субективни преживявания. Ваш избор остава, разбира се, какво да четете, да гледате и как да уплътнявате времето си. Като главен редактор на сайта съм изключително щастлива и горда, че имам възможността да работя с професионалист като Кристина Колева. Благодаря Ви отново за коментара. За нас обратната връзка с читатели е изключително важна. Поздрави! Вероника Лазарова

  8. Искам да кажа, че понякога е добре лекарят да отвори устата на детето и да разбере какво му има, отколкото да му гали коремчето, да му гледа гърлото от километър и да му разказва приказки. Ама айде, тук в България им се разчекват устите, стискане, държане и т.н. “Лекарства се дават само в краен случай” какво трябва да значи, че трябва да заумира, че да получи помощ ли? Защото ако имате предвид варицелата на децата ви, то и в България и в Бразилия ще получат също билкови продукти. Но не може от вашия скромен опит с едва варицела да стигате до генерални заключения – просто има разнообразие от болести, с които е по-добре да не си играе човек с хомеопатия.

    • Далеч нямам предвид варицелата, за която между другото нищо билково не са ни изписвали. С малки деца се ходи често на лекар, в случай, че нямате личен опит. Боледуват от какво ли не. Продължителни сополи, кашлици, с или без температура, стомашно-чревни проблеми, обриви и т.н. Няма да навлизам в детайли, тъй като не съм специалист и не го намирам за коректно. Но е факт, че и при продължителни боледувания не са ни изписвали антибиотик – нещо, което не е практика в България, доколкото имам впечатления. И между другото – доверявам се на класическата медицина, никога не съм водила децата на хомеопат.

  9. Алекс, съдържанието на текста не коментира ситуацията в Бъргария, а отразява ситуацията в различна от нашата, европейска държава. Всеки сам прави изводите и обобщенията си. 🙂 Целта на автора далеч не е такава. Той ни информира какво е отношението и как растат децата в Швейцария, на мястото, където живее самият той. Благодаря Ви за коментара. Поздрави!

  10. Като цяло през много розови очила я представяте Швейцария аз живея от 11 години тук и не я намирам въобще за социялна държава или добронамерена към семейството и в това число децата. Няма да влизам в обеснителен режим просто хубаво е че е от вашо лично впечатление всичко написано иначе щеше да е просто добре написана приказка явно сте голяма късметлийка. Дано винаги да е така и да не попадате в месомелачката на социялната политика на Швейцария .

    • Добра идея е това Ралица – да се напише материал и за негативите. Поздрави, Вероника

    • Не твърдя никъде, че е социална държава. И не коментирам гледната точка на семейството като цяло, а само отбелязвам факти, свързани с децата. Да, аз съм отскоро тук – 5 години и няколко месеца. Познавам хора, които са по-отдавна, подобно на вас, но те не са споделяли негативна гледна точка досега. Затова и аз ще се радвам, ако ни съдействате да представим и другата страна на нещата, която е позната на по-малко хора. Поздрави!

  11. Аз не виждам как може да се възхвалява система, в която 4 годишните деца ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да посещават институция (било то и детска градина). Една голяма глупост, която щяха да въведат и тук за малко. Aко родителите могат да си позволят да гледат 4 годишно в къщи, то те трябва да иамат и това право.
    Също така е голяма заблуда да се пише “напълно безплатно” – такова нещо няма в системата – всичко се плаща от хората, като са дали пари за данъци.
    И това няколкоседмично майчинство съвсем пък е против интереса на детето. Мястото на мъничето е неразделно до мама до поне 2 годишна възраст – до когато е добре и да бъде кърмено.

    • Никой не възхвалява нищо. Както е написано в началото на текста, той цели да покаже какво е отношението към децата днес, след като само преди около 30 години ситуацията е била коренно различна. Освен това, аз лично не намирам нищо лошо в тръгването на детска градина толкова рано, ако е по начина, който се случи при моите деца. Социалните контакти; уменията, които придобиха там; самостоятелността, която развиха благодарение на чуждата среда; самочувствието от това, че се справят сами; фактът, че каквото и да са учили е било абсолютно под формата на игра; удоволствието, което изпитваха от ходенето там и тъгата, когато боледуваха и трябваше да си стоят вкъщи… Но това вече е въпрос на лична гледна точка.

    • Извинявайте, но кърмене и работа не са взаимоизключващи се (ако разбира се кърменето се получава..), а отделянето в определен период преди (о-ужас!) годинка съвсем не действа негативно на детето, даже напротив – прави го доста рано доста самостоятелно (личен нееднократен опит). А стъпките за това (в Кантон Берн) са плавни и поетапни.. с голямо участие на родителите и хората, които поемат децата в яслите.
      Може би бих добавила и няколко други елемента към отношението към децата, с посещението на акушерка 3 пъти след раждането на детето у дома и 3 пъти за консулстация и подкрепа за кърмене. Както и наличието на служба за родителски консултации, където можеш да ходиш със и без записване, да измериш детето, оставиш го да си поиграе, поискаш литература, да си поговориш с тях.
      Бих добавила и горските ясли и детски градини, като алтернативи на нормалните, където децата се учат да боравят преди да са навършили 3 години с истински инструменти, огън и се прибират целите омазани и супер доволни, и тн.. но сигурно това става твърде много за ‘храносмилане’..
      И не става дума, че всеки може да си позволи всичко.. но може да отиде (безплатно 😉 ) да пробва с децата си и да прецени (заедно с тях), дали, как, кога и къде..

  12. А между другото, във връзка с всички критики, че в този материал се гледа твърде “розово” на ситуацията в Швейцария, обръщам внимание, че в първото продължение по темата за децата-роби – “Как Швейцария изчисти срамното петно от миналото си”, има много статистика и официални данни, цитирани са основните критики към страната към 2015 г., включително е споменато и мястото на България в различните класации на международни организации. Не е зле да се има предвид, за справка – https://www.lifebites.bg/swiss-sramno-petno/.

  13. Скъпа Кристина,

    Благодаря ви много за невероятната статия, както и за статията “Защо швейцарските ученици са сред най-добрите в света”. Търсих много информация в чуждестранни сайтове, но чак сега попадам на наистина богата, информативна и синтезирана информация. Не само това, а информацията е от първа ръка и то от българка, което я прави уникална и изключително полезна за бъдещите български имигранти.

    Наистина недоумявам, как може човек да си направи труда да напише толкова много полезни неща, да сподели своя опит, с цел да помогне на други хора, а да бъде критикуван толкова много. Това до голяма степен не ме учудва, тъй като българите всичките сме перфектни хора и нашия най-голям талант е да съдим, като в същото време не умеем да понасяме критики. Това ни прави доста зряла нация.

    БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ВСЯКА НАПИСАНА ОТ ВАС ДУМА!

    Относно дискриминацията на жените – моята жена се страхува, че заминавайки в Швейцария, ще се сбогува с професионалното си развитие и още повече със социалната среда и аз осъзнавам, че това е наистина ужасно. Знам и че е важно детето да расте сред семейна среда и разбирам защо швейцарците са решили децата да са до обяд на детска/училище. Знам също и колко е важно детето да прекарва повече време с баща си. Затова, аз работя върху проект, който ще ми позволи да работя от вкъщи и това ще ми даде уникалната възможност да прекарвам повече от два часа на ден с дъщеря си. Ако това стане, ще е невероятно. Страхотни са швейцарците, че са го измислили така и че ми дават такъв шанс! В България това няма как да стане, дори и да съм свободен по цял ден, освен ако не отпиша детето си от училище/детска.

    Поздрави и успех!
    Чакам с нетърпение всяка ваша статия!

    • Признателна съм за позитивното отношение и за оценката за труда и усилията. Благодаря, Николай! Разбирам, че и Вие идвате да живеете със семейството си в тази страна. Намерете ме в социалните мрежи (под визитката ми има линкове), ако искате, ще се радвам, ако държим контакт, в случай, че имате някакви въпроси или чуденки. И за възможностите за жените можем да поговорим, съобразно Вашата конкретна ситуация – всъщност аз отдавна се каня да пиша по темата, но тя е толкова огромна, че още не мога да се реша да я подхвана… Сърдечни поздрави!

      • Много ви благодаря за възможността да получа още повече информация от вас! Писах ви във фейсбук! Поздрави!

  14. Здравейте, Кристина! Много приятна статия. Незна, може би с вас живеем в един и същ район на Швейцария, но моите наблюдения са доста сходни с вашите. Аз съм само от 3 години тук и осъзнавам, че това не чак толкова дълъг период за една цялостна гледна точка, но въпреки това ако бях написала мнение по същата тема, то много щеше да прелича на вашето. Единствено наблюденията ми за гостоприемността на заведенията и по конкретно ресторанти, пицарии, сладкарници и т.н. към децата е с малко по-различен нюанс. Някак не се толирира типичното детско поведение по тези места(изключвам местата пригодени изцяло и предимно за деца-с детски кът и т.н.).Очаква се от тях да бъдат по-тихи, да не шават насам натам… може би поне аз затова и не срещам чак толкова много деца по тези места… Особено сравнение с България :). За сметка на това поляните и горите са пълни изключително много с деца.Благодария за отделеното време.

  15. Здравейте, за съжаление и моят опит в Швейцария не е толкова вдъхновяващ. С дъщеря ми пристигнахме от Германия. С отлична диплома и след много молби я записаха в Сек С ( групата на най-слабите ученици, разбирай само чужденци). След като тя беше безкрайно отегчена и демотивирана там я преместиха в В. Там тя обясняваше математиката на съучениците си. След разговор с класния, който ми обясни, че тя всъщност е за гимназия ( но няма как да стане) я преместиха най-после в А.
    Това настрои всички нейни “другарчета” много агресивно. Не стига това ами е и хубавичка, така че конкурираше другите момичета. Тормозът и мобинга от съучениците стигна до физическа агресия, която безпроблемно се потулваше от учителите. И когато повторно се поставяше проблема ни се обясняваше , че тя провокира. Причакваха я след училище, за да се разправят с нея. Аз когато можех ходех да я посрещам. В дните, когато работех само я мислех.
    Последния учебен ден няколко от свободно растящите швейцарски деца си бяха донесли прясно мляко и заливали за изпроводяк директора и учителите.
    Ще кажете, че това се случва някъде по отдалечени места и с много чужденци. Ние живеем на Goldene Küste Zürich. Скъп регион, най-вече с швейцарци населен.
    Няма да разказвам повече, защото не искам да налагам негативно отношение.
    Споделям само личен опит. Важно е разбира се да се отбележи, че аз съм самотна майка и не съм с мъж или партньор швейцарец. Това прави нещата с преживяванията на децата тук коренно различни.

Отговор