Санторини: Най-красивият действащ вулкан до България

Ия Санторини
Санторини. Снимка: Авторът

Това е може би мястото, което ме е впечатлило най-много от всичко досега. Остров, но не като другите, а от изстинала лава. Слой върху слой, в черно, червено и кафяво. А най-отгоре е пемзата – същата,  с която е построен Суецкият канал. Част от калдера – островите в групата Санторини ограждат пропаднал кратер на действащ вулкан, който кратер е пълен с морска вода. Подава се само върхът на вулкана, по който се виждат остатъците от последните изригвания.

Ия Санторини
Накъдето и за се завъртиш, както и да държиш фотоапарата, от Ия винаги си тръгваш с приказни снимки.

Вълните обливат въглените от изстиналата лава и се замисляш колко вълнуващо би било да зърнеш стълб издигащ се дим. Но в същото време се молиш това да не става. После, докато автобусът от пристанището те отвежда навътре в острова, чуваш, че историята на Санторини е вероятната вдъхновителка на легендите за Атлантида и Ноевия ковчег. И докато кръвта ти се смразява от детайлите около едно от най-зловещите изригвания на вулкан в човешката история, пристигаш на приказно място

селцето Ия – най-сниманото в Гърция

Какъвто и аматьор да си, колкото и слаба да е техниката ти, от това място неминуемо си тръгваш с изумителни фотографии. И ти се иска някой ден да се върнеш, ако може дори за повече време… Пътуване до Санторини не се забравя, в това съм убедена!

кратери Санторини Неа и Палеа Камени
Неа Камени (ляво) и Палеа Камени – кратерите на вулкана при остров Санторини. Снимка: Авторът

Заедно с Анафи, Санторини е най-южният от Цикладските острови в Гърция, на около 100 км северно от Крит. Съставен е от 3 острова – големият и основен остров Тира, по-малкият Тиразия и съвсем малкият (буквално само скала, подаваща се от водата) Аспрониси. Ако бъдат свързани, ще се получи кръг, в средата на който се издига кратерът на действащия вулкан Неа Камени, а непосредствено до него има още един на вече затихналия Палеа Камени. Около тях в калдерата морето е буквално бездънно – цели 380 метра дълбочина. И освен това водата е порядъчно… топла. Както казват екскурзоводите на острова:

“в калдерата риби няма – ако сгрешат да навлязат там, ще стигнат бързо до нас във вид на супа…”

сателитна снимка на Санторини
Сателитна снимка на Санторини.

В текста за най-драматичните вулканични изригвания в човешката история (кликни на цветния текст, за да прочетеш отново – бел.ред.) вече разказахме историята на активността на този вулкан. Вкратце ще припомним само, че когато през 1636 г.пр.н.е. изригва вече затихналият Палеа Камени, това е било все още кръгъл остров. Тогава кратерът се срутва, а с него и над 84 кв. км. земя, която днес лежи на дъното на морето. Мощта на получения взрив трябва да е била като тази на няколко стотин атомни бомби в интервал от секунда, а звукът е бил чут чак в Норвегия.

Цялото Егейско море било покрито от огромен черен облак от пушек и пепел

Формирала се огромна вълна цунами с височина над 100-150 метра, която със скорост от 350 км/ч за по-малко от половин час достигнала остров Крит и, по мнението на много историци, унищожила минойската цивилизация (още за един от дворците на тази цивилизация в текста за Лабиринта на Минотавъра).

Стоа Акротири
Останки от т.нар. Стоа (покрита колонада на обществено място) на Акротири. By Klearchos Kapoutsis – originally posted to Flickr as Stoa Basilica, CC BY 2.0, Link

Тогавашните жители на Санторини всъщност били част от същата тази минойска цивилизация. Наричали острова си „кръглия“ и „найхубавия“. Знаели са как да строят двуетажни къщи, да обработват земята, да отглеждат маслини и да пресоват зехтин. Отглеждали кози, от млякото правели сирене. Били изключителни рибари и корабоплаватели. Украсявали изящно керамиката, къщите и самите себе си. Цветовете, с които рисували, били ярки и с изключително качество, което ги е запазило до наши дни. Рисунките са майсторски изработки, свидетелства за развита в културно отношение цивилизация.

За да се добие по-пълна представа за начина на живот на тези хора, трябва да се посети Акротири – град, който подобно на Помпей, бива изравян от пемзата. Основната разлика между двата обаче е, че в Акротири не са открити никакви кости – нито на хора, нито на животни и това кара учените да мислят, че преди фаталното изригване на вулкана, е имало серия от силни земни трусове и вероятно хората са опитали да се евакуират по море.

Фреска на рибар от Акротири
Фреска на рибар от Акротири.

Какво се е случило с тях – никой не знае

В нито един древен текст не са описани тези събития, макар днес да е ясно точно какво се е случило. Възможно е обаче тази история да е родила митове. Най-известните сред тях са тези за Атлантида и Ноевия ковчег. Митологията разказва още за Девкалион и Пира (единствените оцелели при наводнението, изпратено от Зевс, за да накаже хората). Да не забравяме и за гнева на Посейдон, когато загубил съревнованието с Атина Палада относно това кой да е покровителят на града Атина.

След прочутото чудовищно изригване, животът на острова се възстановява, а заедно с новите му жители, развитие продължава да търпи и вулканът. Така например само в периода от около 200 г.пр.н.е. до 1950 г. е имало поне 14 изригвания. Подробно е описано изригването от септември 1650 г., което става на 6,5 км североизточно от острова, извън калдерата. Първо мощен трус разтърсил острова. Къщите се люлеели насам-натам като бебешки люлки. След това на изток хората видели пламъци, обгърнати от гъсти облаци дим, излизащи от морето.

последните документирани изригвания на Санторини
Последните документирани изригвания на вулкана на Санторини. https://santoriniplus.net/blog/santorini-history

Морето ръмжало заплашително, земята треперела, а въздухът сякаш бил подпален. Гъста серна пара излизала на талази от дълбините и се издигала като черни облаци към небесата. Тогава внезапно облаците се подпалвали, светкавици пресичали небето, разразила се гръмотевична буря, която заемала най-причудливи форми. А после от бездната към небесата полетели огромни каменни късове. Един от тях, паднал в поле на острова,

не можел да бъде преместен от цели 40 човека

Става ясно, че този вулкан изобщо не е безобиден. Но тъй като активността му се наблюдава сериозно, в наши дни той се е превърнал в основна туристическа атракция, по която можеш да се разходиш. Последното изригване до момента е през 1950 г.

Ия Санторини
Ия – най-сниманото село в Гърция. Снимка: Авторът

Но да се върнем от страховитото минало в лежерно-романтичното настояще на Санторини. Населението му е около 11-12 000 души, а всяка година се посещава от над 500 000 туристи. Привличат ги уникалният пейзаж, различният релеф, изключително впечатляващият облик на селцата на острова, романтиката на залезите, изумителната близост на вулкана в може би

най-известната в света калдера, легендите, свързани с историята на Санторини

От страната на вулкана островът е скалист и стръмен, а от другата страна е полегат. Климатът на острова е средиземноморски, но през лятото може да бъде изключително горещо. Както казват екскурзоводите:

Санторини дупки пейзаж
Дупките в терена са входове към жилищата на местните хора. Снимка: Авторът

“Ако на другите острови е 30 градуса през деня и духа вятър, тук са поне 40. Ние гърците се крием в домовете си – пещери, прокопани направо в скалите. А на жегата оставяме да се мотаят само туристите”.

лозя Санторини
Лозите, които се отглеждат на Санторини, са буквално навсякъде, но са много по-ниски от тези, които ние познаваме. Снимка: Авторът

Зимите са също меки и приятни, със средна температура около 10 градуса Целзий. Тогава се случва да вали дъжд, докато летата са съвсем сухи. На острова почти няма водоизточници, с изключение на няколко извора. Затова дъждовната вода се събира в специални контейнери, които задоволяват ежедневните нужди на хората през лятото.

Земята на Санторини е изключително плодородна
боб Фава
Миниатюрният боб Фава, който се отглежда на Санторини. By Klearchos Kapoutsis from Santorini, Greece – FavaUploaded by Yarl, CC BY 2.0, Link

По целия остров могат да се видят ниски лозови насаждения – тук се отглежда и известният сорт Никтери, от който се прави изключително вино. На Санторини се отглеждат също малки, но много сладки домати, а местният фасул Фава е много популярен с качествата си, макар да е по-малък от изсушено грахово зърно.

Най-посещаваните от туристите населени места на острова са главният град Тира и кукленското селце Ия в северната част. Една от основните атракции на Тира, са

керваните с магарета

магаре Санторини
Магаретата все още са превозно средство на Санторини.

Дълги години санторинци живеели във високите части на острова, препитавайки се основно със земеделие и животновъдство. Основното им транспортно средство, както и помощник в работата, било магарето. Мулетарите и до ден днешен са една от най-големите гилдии на острова. Когато през миналия век започва изграждането на лифт от старото пристанище до центъра на селището, се поставя сериозно въпросът за поминъка на мулетарите, както и за запазването на традицията. И се взима решение част от постъпленията на лифта да се отчисляват за собствениците на магаретата.

Архитектурата също е специфична и много впечатляваща. Много от къщите са буквално вкопани в терена, както вече стана ясно. Това до голяма степен се дължи на неговата специфика. Но също така на липсата на строителни материали, както и на изключително трудното им транспортиране. В крайна сметка се получава една чудна картинка, сякаш нарисувана от Салвадор Дали. В Тира и Ия всичко е толкова гъсто застроено, че неминуемо ти минава през ум какво ли ще правиш, ако се изгубиш и не стигнеш навреме за автобуса, който ще те върне на пристанището?

Фира - столицата на Санторини
Фира – столицата на Санторини. By Edal Anton LefterovOwn work, CC BY-SA 3.0, Link
Съвет на екскурзовод с характерното гръцко чувство за хумор в такива случаи:

“Пийте узо. Много узо. Да забравите кои сте и къде сте. В крайна сметка – във вулкан сте. По-голям повод за паника от този – здраве му кажи”.

Ия на Санторини
Куполи на църкви в Ия, Санторини. Снимка: Авторът

Накъдето и да се завъртиш, погледът спира на накацалите по стръмните склонове бели къщички тип бункери, а сред тях синеят куполите на църквите. Те са много и все едно дали католически или православни, отразяват местната традиция и перфектно се вписват в общия пейзаж. А от другата страна на острова има много дупки – входовете към жилищата на местното население.

Между другото, къщичките не са били винаги бели. Това е тенденция едва от последните няколко десетилетия – след края на Втората световна война. Преди това всичко е било в бриково-кафяви цветове. И това спасило острова от бомбардировки, защото погледнат отгоре, изглеждал пуст и необитаем.

По залез слънце напускаме това магично място, осъзнали, че макар и един ден там ни е направил една идея по-… смирени. Пред силата на природата и пред мъжеството на хората, които въпреки най-страшните катаклизми намират сили да се върнат и да продължат напред.

Санторини залез
Залез над кратера на вулкана

Вижте още историята за намиращия се наблизо център на минойската цивилизация – остров Крит и дворецът в Кносос

СПОДЕЛИ
Предишна статияВреме за притчи: Празните обещания
Следваща статияМилувка от милост в края на лятото
Кристина Колева
По натура съм любопитка, по душа съм скиталка. Само с това мога да обясня факта, че от няколко години живея в чужбина, макар от цялото си сърце да обичам България. Обичам да се смея, плаша се от скуката. Естествено, дай ми да пътувам, да срещам нови хора, да опознавам нови места. Обикновено съм кротка, но вътре в мен винаги напира една бунтарка. Всъщност, затова станах журналист преди има-няма 20 години. Обичам да разказвам, но преди това внимателно проверявам всяка подадена ми информация. Това трябва да е изкривяване, придобито от годините работа като разследващ журналист. А може пък точно заради тази страст да станах такава. Разследвала съм случаи на корупция и злоупотреби с власт в известно телевизионно предаване. Вярвам, че журналистиката е призвание на всеки, който иска да промени света около себе си и има волята да преследва тази цел.

Отговор