Грешките, които превръщат речта в бягане с препятствия

грешките в езика
Една буква може да промени изцяло смисъла на думата. Снимка: Happy Go Lucky Bazarov on Foter.com / CC BY-NC-SA

С чашата чай за старт на деня се ровя из мрежата и попадам на следната интересна новина, която ме кара да се замисля за грешките, допускани от мнозина от нас:

“Група български алпинисти организират експедиция в Перуанските Анди с цел изкачване на върхове в планината Коордилера Бланка, между които е връх Алпамайо, който е смятан за един от най-красивите планински хребети на Земята. Коордилера Бланка е част от веригата на най-дългата и висока планина на континента Южна Америка. Планината се намира близо до екватора”.

Планината, чието име се оказва препъникамък за мнозина.
Една от грешките в българския език е неточното изписване на чужди думи. Снимка: twiga269 ॐ FEMEN on Foter.com / CC BY-NC

Вие знаете ли къде се намира “планината Коордилера Бланка”? Не, съвсем не е близо до екватора, а някъде из проспаните часове по география. Оттам съзнанието свързва непознатото с нещо познато и… ето ти една от грешките, за които вече споменах! Перуанската Кордилера Бланка е изписана “Коордилера” като “координирам”, “координати” или кой знае какво.


Вижте още… 35 думи, чийто правопис грешим често


Едно време по-необразованите хора казваха на полилея “полюлей”, защото се полюшва, а на поликлиниката “полуклиника”, защото е като болница, но не оставаш там с преспиване. Тъжното е, че днес, за разлика от онези симпатични времена, живеем насред информационен океан и, стига да искаме, винаги можем да направим езикова справка. Стига да искаме!

За да пишем и говорим грамотно и да си спестяваме грешките

които ни дебнат във всяко изречение, не трябва с нокти и зъби да отстояваме собствените си виждания относно граматическите правила и значения на думите. Просто трябва да носим в себе си здравословна доза съмнение и любознателност, а при употреба на по-рядко използвани чуждици да проверяваме техния смисъл и правилно изписване. Примери за неправилна употреба на чуждици има множество.

Особено често това се случва с юридическата лексика, използвана от лаици. Такива са двойките:

лицензиант (лицензодател) – лицензиар (лицензополучател)

и

бенефициент (лицето, което предоставя дадено право или благо на друго лице) – бенефициер (лицето, което получава това право или благо)

При тяхната употреба значенията им често се разменят и това води до обърквания. При други двойки думи поради незнание смисълът им се приравнява.

Например: емигрант (лице, което напуска родината си и живее в чужда страна) и имигрант (чужденец, който остава на постоянно местожителство в някоя страна).

Забавна е понякога подмяната на думи поради асоциативните им връзки: “От днес България осъмна с нова валута. Отпечатани са сто лева”. В този пример, който привежда Мариян Петров в статия в Liternet, думата “валута” подменя “банкнота”.

Замени на една дума с друга неподходяща, за съжаление, се случват не само при чуждиците. Любим пример в това отношение ми е

думата “безмислен”

Ето едно заглавие във вестник:

Божидар Данев: Регистър на некоректните работодатели е безмислен”

Изписвайки заглавието, журналистът е заменил думата “безсмислен” (който няма смисъл) с “безмислен” (който не проявява мисъл, не разсъждава), въпреки че е пределно ясно, че едната дума идва от “смисъл”, а другата от “мисъл”.

Много от грешките в речта ни се дължат и на използването на остарели думи, които за нас вече са изгубили своето значение. Например:

думата “хас”, която днес използваме само в израза “има си хас”

Понякога обаче вместо него се казва “имах си аз”. В дискусия на тема “Има си хас vs. Имах си аз. Кое е правилното?” в Интернет форум задалият въпроса обяснява (запазен е оригиналният текст от форума):

“Аз използвам първото и ми е много сме6но някой като го каже по-вторият начин, но напоследак много почнах да го чувам и ми стана интересно какво мислят други хора…”

В коментар отдолу четем “обяснение”:

“Има си хас е бързото изговаряне на имах си аз и означава : как ли пък не!!!! или изразява съмнение в изказаното от другия събеседник и учудването му….!!! единствената разлика между двата израза е бързината на изговарянето им… пишат се и двете…”

Както повечето от нас знаят обаче,

изразът “има си хас” означава “хубава работа, виж ти, възможно ли е”

Тълковен речник на българския език
Една особена категория грешки са тези, допускани в резултат на промените в езиковите норми.

Някои от грешките, които допускаме, са в резултат на промените в езиковите норми. Например, в Българския тълковен речник от 1994 г. думата “именик” изобщо не съществува, но има две думи-омоними “именник” – едната със значенията “формуляр, в който дадено лице вписва основни данни за себе си” и “списък на имена”, другата – “човек на имения си ден”. В речника от 2012 г. вече имаме “именик” (човек на имения си ден) и “именник” (текст, съдържащ имена). Поради тази причина нерядко думата, означаваща “човек на имения си ден”, се изписва с -нн-, т.е. грешно.

Иска ми се също така да се спра на

грешните ударения при произнасянето на имена

Съвсем пресен пример ни дава трагичният случай Скрипал – опитът за отравянето на бившия руски двоен агент Сергей Скрипал и неговата дъщеря. Тъй като повечето българи твърдят, че са на “ти” с руския, не би било сложно да се направи сверка с руски източник. Въпреки това една-две седмици фамилията на агента се колебаеше по медиите между Скри́пал (под влияние на английския) и Скрипа́л (както е в оригинала), като се стигаше дори до абсурда в едно изречение да се използват и двете форми.

Има и случаи на грешни ударения, които в нашия език са се превърнали в норма. Такива са случаите с имената на

улица Алаби́н – кръстена на руския държавен и обществен деец Пьотр Ала́бин

и

булевард Княз Александър Донду́ков – кръстен на руския княз Александър Дондуко́в-Корса́ков

Голяма част от тези погрешни езикови практики лесно могат да бъдат избегнати, ако, в случай на съмнение, веднага правим необходимата ни справка в надеждни източници, които са на наше разположение в Интернет. Ако вие се сещате за други фрапантни или просто забавни примери за неправилна употреба на думите, ще се радваме да ги споделите с нас – като коментар под този текст или на нашата Фейсбук страница.


Прочетете още… Чуждите думи, които изместиха българските

1 КОМЕНТАР

  1. МИГЛЕНА, КАТО СИ НАПИСАЛА ТЕЗИ КРАСИВИ СТАТИИ С ТОЛКОВА МНОГО ОБЯСНЕНИЯ И СИ ЗАОСТРИЛА ВНИМАНИЕТО НА ЧИТАТЕЛЯ КЪМ ЖИВОТРЕПТЯЩИТЕ И ОЧЕВАДНИ ГРЕШКИ, А НЯМАШ НИТО ЕДИН КОМЕНТАР СЛЕД ТОВА, НЕ СЕ ЛИ ПИТАШ “ЗАЩО?” АЗ ЩЕ ТИ ОТГОВОРЯ. ЗАЩОТО Е НАПИСАНО МНОГО УМНО, БЕЗ ГРЕШКИ, С МНОГО ЧУВСТВО ЗА ТАКТ И С РАЗБИРАНЕ ПО ТЕМАТА. АЗ ТИ СТАВАМ ПОЧИТАТЕЛ И ЩЕ ПРОЧЕТА ВСИЧКИТЕ СТАТИИ ДО КРАЯ. ОБИЧАМ ТАКИВА ДОБРИ И ДОБРОНАМЕРЕНИ МИСЛИ, АМА ТИ СИ ПИШИ, МОЖЕ ПЪК НЯКОЙ ИЛИ ДА ГИ ХАРЕСА, ИЛИ ДА ГИ СПОДЕЛИ, ЗАЩОТО НЯМА ЗА КАКВО ДА СЕ ЗАХВАНЕ ДА ТЕ КРИТИКУВА. ЕЙ ЗАТОВА НЯМАШ КОМЕНТАРИ. ИНАЧЕ АКО ВИДЯТ НЕЩО, ЦЯЛА АРМИЯ СЕ ВТУРВА С ОСТРИЕТАТА НАПРЕД. ОТ МЕН – ПОЗДРАВИ ЗА ДОБРИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК.

Отговор