Ритуали, чието значение понякога ни убягва

ритуали
Понякога въобще не си даваме сметка защо правим един или друг ритуал.

Едва ли има човек, които би казал, че това не му се е случвало. Да изпълнява различни ритуали, защото “така се прави”, без да има ни най-малка представа защо. Тъй като си дадохме сметка, че и ние не сме изключение, от Lifebites.bg решихме днес да потърсим някои отговори, които ни липсваха до този момент. Вижте любопитни подробности относно

често срещани ритуали, тяхното значение и ЗАЩО ги правим:

Защо на Цветница носим върбови клонки      

Цветница е празникът, когато почитаме влизането на Иисус Христос в Йерусалим. Възседнал покорно магарето си, Спасителят е посрещнат с почести и бурна радост от местното население. Гражданите на свещения град постилали пътя пред Христос с дрехи и палмови клонки. Както подобава на един истински цар.

В наши дни и по нашите ширини (и не само) на Цветница заместваме палмовите с върбови клонки. А вярванията сочат този ритуал като носител на здраве и благоденствие в домовете ни. Венци от върбови клонки можем да носим на главите си или да закачим на входната си врата.


червени яйца
По традиция червените яйца са най-важни от всички.

Защо боядисваме яйца за Великден

Вярвам, че много от вас са си задавали този въпрос. Но дори да не сте и да сте приели тази традиция безусловно, историята около нея е наистина интересна. Този, както и много други ритуали водят началото си от дълбока древност. Легендата за първото великденско яйце гласи, че в деня на Великден Мария Магдалена посетила император Тиберий, за да му съобщи за възкресението на Божия син. Като дар, тя му поднесла яйца.

Невярващият в думите ѝ император казал, че ако това е истина, то кокошeто яйце, което държи в ръка ще стане червено. И то станало. Оттук идва и огромното значение и почит към боядисаните в червен цвят яйца. На тях винаги е отредена главна роля във Великденските празненства и ритуали.


Защо преливаме вино, кадим с тамян и раздаваме храна на гробовете на починалите ни близки

Най-простият отговор, който едва ли е тайна за някого е – в чест на човека, когото сме загубили. Истината обаче е малко по-дълбока. Според думите на Иисус Христос, починалите хора не умират наистина. Те просто се пренасят в друг свят. А дали душите им ще отидат в Рая или Ада не се решава веднага, след като напуснат телата си. Именно преди окончателно да се преселят в едно от двете пространства, живите им близки имат шанс да измолят от Бога прошка за греховете им. По този начин те им осигуряват надежда за бъдещото им спасение.

Молитвите, милостинята и помените, правени в чест на покойниците, могат да умилостивят Бога и да покрият много грехове” – пише Pravoslavieto.com.

тамян
Каденето с тамян е важна традиция в християнството.

Това е и причината не само да се сещаме, но и да извършваме определени ритуали на гробовете на починалите си близки. Част от нещата, без които не минава нито един помен са виното, тамянът, свещите, цветята, молитвите и храната за раздаване. Гробът на починалия човек се прелива с вода и вино.

Смисълът е освен “да му се намира”, както казва народът, да си спомним за Христовата жертва за нас. Паленето на църковни свещи и раздаването на храна пък се правят с цел колкото се може повече хора да се включат в измолването на душата на покойника като изрекат обичайното Бог да прости.

Тамянът символизира чистата ни молитва, която възлиза до Бога, запалването на църковната свещ – горещата ни вяра, а пламъчетата ѝ напомнят за безсмъртието на душите на покойниците.“ – разяснява още православният сайт.


Защо ръсим домовете си със светена вода

Светена вода се нарича вода, осветена от духовниците в църква. При освещаване на нови сгради, домове и други те се ръсят обилно със светена вода. Защо? В християнската религия традицията да се използва светена вода се свързва с кръщението на Иисус Христос във водите на река Йордан.

Освен използването ѝ при кръщенета и за благоденствие, на светената вода се приписва още едно важно качество. Да измива греховете на хората или да прочиства от нечистотии местата, на които се разпръсква. Вярва се също, че поръсвайки със светена вода къщата си, хората я защитават от зли сили и донасят здраве и благополучие на цялото семейство.


Защо на Бъдни вечер се яде постна храна

Някои хора не спазват този ритуал. Други го правят, но и идея си нямат защо. Това, разбира се, не се отнася за вярващите християни, които спазват целия Коледен пост. Погледнато от страна на религията – Бъдни вечер е последният ден от 40-дневния пост. Така че няма нищо чудно в това, че на него се яде постна храна.

Но религията и народните вярвания, както и при много други празници и ритуали, и тук са се преплели доста. Така например знаем, че постните ястия за Бъдни вечер трябва да са нечетен брой – 7, 9 или 11, но не всички знаят истинската причина за това. А тя е, че всъщност тези цифри са три от свещените числа на древноюдейската Кабала.


шаран
Пълненият шаран е най-приготвяното ястие за Никулден.

Защо ядем риба на Никулден

Вероятно много от вас знаят верния отговор на този въпрос. Но ако случайно не сте от тях, може би ще ви е любопитно да го разберете. Никулден е един от важните празници в християнската религия. На 6 декември ежегодно честваме празника на Св. Николай Мирликийски. Той се почита като избавител на пленниците и покровител на моряците, пътешествениците, търговците и банкерите.

На Никулден празнуват и всички, носещи името на светеца и неговите производни. Традиционно за празника се приготвя и яде риба (най-често пълнен шаран). А причината е да се отдаде почит на Св. Николай, който е смятан за господар на моретата, реките и другите водни пространства. Освен това за покровител на моряците и патрон на рибарите.


Защо украсяваме Коледни елхи

Украсената елха е задължително бижу за всеки дом преди настъпването на Коледа и Нова година. И макар да я възприемаме като един от онези ритуали, без които не може, всъщност традицията да се украсяват дръвчета съществува от много преди нашите празници да се наместят в календара. Така например още в Древен Египет хората са украсявали палмите. А малко по-късно германски племена украсявали вечнозелени клонки, за да отпразнуват дара на светлината около най-късия ден в годината – 21 декември.

Не, че тези факти ще променят нещо. Ние ще продължим да следваме традициите си и да изпълняваме онези ритуали, с които сме свикнали. Но сега поне ще имаме отговор на въпроса защо. А той на моменти може да е наистина много досаден. Затова винаги е добре, когато с малко знания и любопитни факти можем да му запушим устата. Поне за малко.


Вижте още… нещата в съвременния живот, които произлизат от Древен Рим

1 КОМЕНТАР

Отговор