Древен Рим в съвременния начин на живот

Древен Рим
Древен Рим винаги ще провокира интерес.

Всички пътища водят към Рим… Една голяма част от живота ни е копие на стила на живот в най-прочутата цивилизация. Азбуката, която ползва целият свят за комуникация в световната мрежа; цифрите, с които си служим при определени обстоятелства; правото, пътищата, архитектурата, изкуството, дори някои от най-обичаните празници. Огромна част от нашето днес е повлияно от едно далечно вчера. Ето защо интересът към Древен Рим винаги е бил голям и ще си остане такъв. Не е просто реклама.

Древен Рим
Термите на Каракала в Рим.

В Древността Рим е бил безспорно

най-големият и космополитен град на планетата

Стотина години след Христа, населението му било невероятните милион и половина жители. По улиците му се разхождали хора от всякакви раси и народности, с всякакъв произход и социален статус. Подобно на днешните Лондон, Париж или Ню Йорк.

Животът в Древен Рим бил организиран в рамките на строга система от правила и закони. Само благодарение на тях било възможно дългото просъществуване на империята. А тя се простирала от Англия и Шотландия на запад до най-отдалечените краища на Иран на изток и от бреговете на Северно море на север до пустинята Сахара на юг.

В Lifebites.bg решихме да надникнем назад във времето и да видим някои от най-известните неща, които съвременният начин на живот е наследил от Древен Рим. Както се казва, всичко ново е добре забравено старо. А ако Рим е наследил нещо от изброените от друга – по-ранна цивилизация, то поне го е наложил като универсално правило и развил до вид, близък до днешния.

Древен Рим
Всички пътища водят към Рим… Photo credit: Rickydavid via Foter.com / CC BY-NC-ND

ПЪТИЩАТА

Голяма част от съвременните основни пътища в Европа е изградена върху древната римска инфраструктура. Римските пътища били огромна и много ефикасна мрежа, свързваща основните градове.

МОЛОВЕ И ОБЩЕСТВЕНИ СГРАДИ

Древен Рим
Пазарите на Траян. Photo credit: Moyan_Brenn via Foter.com / CC BY

В един от по-новите форуми, този на император Траян, се намират две изумителни постижения на древната архитектура. Базиликата Улпия била обществена сграда – най-голямата в Древен Рим. В нея се взимали всякакви административни решения, на горния й етаж имало библиотека. Пазарите на Траян пък са огромна триетажна постройка, нещо като древен мол, в който можело да се купи всичко от източни подправки и коприна до прясна риба, храни и цветя.

Една от най-масивните сгради на Римския форум била базиликата Юлия – така да се каже

Древен Рим
Базилика Юлия. Photo credit: Mollenborg via Foter.com / CC BY

Съдебната палата на Древен Рим

Най-голямата ѝ зала била с внушителни размери – 82 на 18 метра. Недалеч оттам е друга базилика – Емилия. В онези времена под портиците й имало магазини. Между другото, базиликите в Древен Рим никога не са обслужвали религиозни цели – те били най-общо казано места за срещи на политици, търговци и лихвари.

СТРОИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ И СТЪКЛО

Макар стъклото да е открито в Египет, за първи път се използва за прозорци от древните римляни. А съвременният бетон е абсолютно римски патент. Макар да заимстват елементи от други цивилизации, римляните правят тази смес, която с времето става все по-силна и здрава.

ЖИЛИЩНИ БЛОКОВЕ

Древен Рим
Останките от инсула – древен небостъргач. Photo credit: Richard, enjoy my life! via DesignHunt / CC BY-SA

Точно в подножието на Капитолийския хълм се намира една невзрачна сграда, очевидно стара, трудно привличаща вниманието на огромна част от туристите, преминаващи от там. Това е част от т.нар. инсула. А инсулите в Древността били многоетажните блокове, в които подслон намирали голяма част от жителите на имперската столица.

Много от тях достигали над 20 метра или 6-7 етажа височина. Алберто Анджела в Един ден в Древен Рим ги нарича „небостъргачите“ на Античността. Броят на тези сгради в Рим бил повече от внушителен – през II в. от н.е. инсулите били над 46 000! И това ако не е космополитност! Тази до Капитолия е тухлена, вероятно навремето е имала някаква мазилка.

Древен Рим
Инсула в Рим. Photo credit: Richard, enjoy my life! via Small Kitchen / CC BY-SA

На партерните етажи на инсулите често се разполагали дюкяни и магазини, чиито съдържатели обикновено живеели в стаички непосредствено зад тях. Техни съседи на нивото на терена били по-заможните римляни, като търговци, администратори и т.н. Оттам насетне – колкото повече се вървяло във височина, толкова повече се задълбочавали мизерията, беднотията, мръсотията.

Най-високите етажи на инсулите се обитавали от робите и работниците с техните семейства – без вода, цели семейства в единична стая и обикновено научаващи последни за пожар, възникнал в подножието на сградата и пълзящ нагоре към тях.

КЪМПИНГ-КУЛТУРАТА

А иначе, според Алберто Анджела, Древен Рим е бил като един огромен къмпинг. В домовете, магазините или инсулите хората само се прибирали да спят. Всичко останало се вършело навън. Имало обществени тоалетни, където се облекчавали (броят им достигнал до 144); в домовете (освен в тези на богатите) нямало кухни, затова се хранели по тогавашни версии на съвременните ресторанти и закусвални, а ако искали да се изкъпят, ходели в обществените бани или терми. Римляните заимстват идеята за баните и тоалетните от гърците и индийците, но я издигат до лукс и съвършенство.

Древен Рим
Храмът на Сатурн. Photo credit: S.A. Street Photographer via StoolsFair / CC BY

ЛЕКАРИ ПО ДОМОВЕТЕ

За първи път при римляните лекари започнали да посещават пациентите по домовете им. Пак те създали военни болници, клиники, заведения за гледане на болни. Държали на острия скалпел и ползвали катетри или форцепс, например. Имали са и пластична хирургия – основно за премахване на дамгите от освободените роби – присаждали кожа, за да прикрият белезите. Пак те за първи път прилагали протези на крайници и анестезия.

КОЛЕДА и други празници

Всяка година през втората половина на декември в продължение на една седмица се провеждали празниците, посветени на бог Сатурн – т.нар. Сатурналии. Те започвали от храма на бог Сатурн на Римския форум, където се съхранявала държавната хазна по времето на Републиката и хоругвите на легионите, когато не били в поход.
През това време обществените дейности се отменяли, престъпниците не се наказвали, робите временно се освобождавали, като им се давало право да се хранят на трапезата на господарите си, да носят техните дрехи и дори да ги командват. За всяко римско семейство празникът започвал с жертвоприношение – колело се прасе, теле или овца. Следвала

Древен Рим
По време на Сатурналиите робите се освобождавали, престъпниците не се наказвали, колело се прасе, а близките си разменяли подаръци. Photo credit: rmlowe via ChairsHunt / CC BY

гощавка, а приятели и роднини си разменяли подаръци

Храмовете и сградите на форума се украсявали с венци, а улиците се изпълвали с народ. Познахте ли празника? И още нещо, за древните римляни 25 декември бил dies Solis – денят на раждането на Слънцето.

Свети Валентин
Черепът на Свети Валентин в църква в Рим. Photo credit: Remote Sky via Foter.com / CC BY-ND

През средата на февруари пък се провеждала прочутата Луперкалия – ритуал за плодовитост на хората, животните и реколтата. Жреците на Луперка се събирали в пещерата, където се смятало, че вълчицата откърмила Ромул и Рем, правели жертвоприношение и пирували, без да жалят виното. След което тръгвали из града, облечени само в кози кожи и се закачали с момичетата и жените, пеейки неприлични песни.

По-късно църквата забранила Луперкалия и заменила празника с честване на Свети Валентин – светец, който загубил главата си по времето на император Клавдий II. Известно е, че императорът не давал на мъжете да се женят, тъй като смятал, че женените мъже не са добри войници. Епископ Валентин се опитал да го разубеди и бил наказан.

СВАТБЕНИ РИТУАЛИ

Сватбената целувка също е традиция, която идва от Древен Рим. По този начин във Вечния град се подпечатвал физически и пред свидетели току що сключеният брачен договор.

Древен Рим
Носенето на воал от булката е традиция, чиито корени стигат до Древен Рим. Photo credit: MightyBoyBrian via Foter.com / CC BY-NC

Пак от това време е ползването на воала, с който булката покрива лицето си на сватбата. Но причината тогава нямала нищо общо със свенливостта, която този атрибут символизира днес. Римлянката покривала лицето си до края на сватбената церемония, тъй като обикновено тогава за първи път се срещала с бъдещия си съпруг. И ако той я видел преди окончателното сключване на брачния договор, имало вероятност да се откаже. Съответно, смятайте какви изненади са очаквали някои от женихите по онова време.

А след като бракът вече бил факт и подпечатан с целувка, през целия следващ месец младоженците трябвало да ядат мед, според древните римски традиции. Ето от къде идва “меденият месец”.

Рим
Младоженци на Римския форум. Photo credit: Jens Rost via Foter.com / CC BY-SA

ЗА СЕКСА И ПРОСТИТУЦИЯТА

Древен Рим
Проститутки за императора – както жени, така и мъже. Развратът е бил нещо нормално в Древен Рим. Photo credit: Dallas1200am via Foter.com / CC BY-NC-ND

Подобно на други древни цивилизации, проститутките в Древен Рим свободно се разхождали из града и предлагали услугите си.

Разпознавали ги по обувките на висок ток

Това бил знакът на жриците на любовта. Другите жени, съответно, не се катерели на високо, за да не ги объркат с проститутки. Пак по римско време била популярна употребата на секс играчки – имитации на фалоси от кожа например. Римляните са смятани и за изобретатели на кондома.

БЕЛЬОТО

Още древните римляни са носели гащи. Става въпрос за надбедрена препаска от лен, наричана сублигар. Жените също носели подобна препаска, но по-фина. И имали нещо като сутиен – мека лента от плат или кожа. Нещо повече – за да се изкъпят на публично място или да правят гимнастически упражнения, жените обличали нещо като съвременни бански костюми – малък слип и подобен древен сутиен.

НЕСЕСЕРИТЕ

Пинцета, пиличка, метална клечка за зъби, лъжичка за чистене на уши и прибор за почистване на нокти. Такива комплекти са носели древните римляни, които много държали на хигиената си.

Древен Рим
Имената на месеците също водят началото си от римските традиции.

МЕСЕЦИТЕ

Имената на месеците през годината, които ползваме, са римски (по Юлианския календар, въведен от Гай Юлий Цезар):
Януари – от името на двуликия бог Янус. Това е месецът, който зад гърба си има една година, а пред себе си – друга;
Февруари – от латинската дума februare, която означава пречистване;
Март – посветен на бога на войната Марс;
Април – посветен на богинята Афродита или Венера, чието име на етруски (старото население на Апенините) е Апру;
Май – месецът на богинята Мая, майка на Меркурий – от нея зависи растежът на всичко живо;
Юни – посветен на богинята Юнона, покровителка на раждането;
Юли – кръстен на Юлий Цезар;
Август – прославя първия римски император;
Септември, октомври, ноември и декември – свързани с числа. Имало е период, когато годината е започвала през март и тези месеци съответно били седми, осми и т.н. – така са се запазили наименованията им и до днес.

ИГРИ И ИГРАЧКИ

Игри
На топчета се играело още в Древен Рим, но не със стъклени, а с орехи и други сферични заместители.

Смята се, че игрите на децата в Древен Рим не са били кой знае колко различни от традиционните детски игри днес. Играели на топчета, но не със стъклени сфери, а с орехи. Популярна била Сляпа баба. А също и язденето на пръчка (конче). Има сведения, че римските деца имали пумпали, люлки, играели на криеница и прескочи кобила. Имали са и кукли, разбира се. Куклите са може би най-древните играчки, но в римската епоха се появили такива с мърдащи се ръце и крака – варианти на съвременните кукли Барби.


Вижте още: Римският Колизеум: жестокост до съвършенство

СПОДЕЛИ
Предишна статияШърли Чизъм – първата чернокожа, кандидатирала се за президент на САЩ
Следваща статияСпийд дейтинг: Бързи срещи с бързи мъже
Кристина Колева
По натура съм любопитка, по душа съм скиталка. Само с това мога да обясня факта, че от няколко години живея в чужбина, макар от цялото си сърце да обичам България. Обичам да се смея, плаша се от скуката. Естествено, дай ми да пътувам, да срещам нови хора, да опознавам нови места. Обикновено съм кротка, но вътре в мен винаги напира една бунтарка. Всъщност, затова станах журналист преди има-няма 20 години. Обичам да разказвам, но преди това внимателно проверявам всяка подадена ми информация. Това трябва да е изкривяване, придобито от годините работа като разследващ журналист. А може пък точно заради тази страст да станах такава. Разследвала съм случаи на корупция и злоупотреби с власт в известно телевизионно предаване. Вярвам, че журналистиката е призвание на всеки, който иска да промени света около себе си и има волята да преследва тази цел.

Отговор