Разни странни в Швейцария (III част)

2
в Швейцария
Влакове пъплят из цялата страна - дори и в най-високите планински части

Повече от 5 години живея в Швейцария, но колкото повече време минава, толкова по-любопитна става за мен тази страна. В поредицата Разни странни от Швейцария решихме да ви запознаем с някои наглед чудатости, с които семейството ми се сблъсква през последните години. Всъщност чудатостите са нормални и логични неща, просто не се случват по този начин по нашите ширини – на Балканите.

В първата част ви разказахме за някои особености на жилищата под наем, за месото през границата, за проституцията и самообслужването. Във втората част продължихме с традициите в имената, с полу-небрежното спокойствие при детското боледуване, оказването на първа помощ като нещо, с които масово хората са запознати и асистираното самоубийство, което е напълно законно и позволено в Швейцария.

Днес в Lifebites.bg продължаваме с още няколко истории за странностите на живота в тази страна. А за повече любопитни факти можете да погледнете тук – Любопитно за Швейцария.

пътека в Швейцария
Пътеки навсякъде и за всички

БОМБОУБЕЖИЩА НАВСЯКЪДЕ

Признавам, много се изненадах първия път, когато видях бомбоубежището в нашия жилищен комплекс. Всъщност, такова е мазето на един от съседните блокове, но вратата към него е … по-широка, отколкото висока, двойна, със специални ключалки и резета. Първата ми мисъл беше – “ама нали Швейцария все е сочена като пример за няколковековен неутралитет?” Да, ама този неутралитет трябва да се поддържа по някакъв начин. Само с декларации няма как да стане.

В Швейцария има достатъчно действащи бомбоубежища, в които може да се побере 115% от местното население (все пак, хората пътуват, не се знае къде ще са, когато се наложи да се крият). В това отношение страната е абсолютен световен шампион! Става въпрос за убежища против ядрена атака. Действащи значи, че филтрите на климатичните им системи редовно се проверяват и сменят, заредени са с достатъчно храна и вода и всичко останало им е по предписание.

хотел 0 звезди
Първият Хотел 0 звезди, By KünstlersohnOwn work, CC BY 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=6966270

Между другото, през 2009 г. в кантон Санкт Гален отваря врати първият в света хотел в бункер –

Хотел 0 звезди

Функционира точно една година, посрещайки гости от 29 страни, след което е превърнат в музей. Година по-късно, като част от артистичен проект, втори такъв и отново само за една година, е отворен и в центъра на населеното място, където живея в момента.

Недалеч оттук има и друго уникално място – бивша военна крепост в недрата на планината, която днес е превърната и може да се посещава като музей – Форт Фургелс. В продължение на 7 десетилетия почти не се е знаело за съществуването му. В изградената в скалата инфраструктура има спални помещения с 541 легла, бюра, закусвални, три водни резервоара от 1,8 милиона литра, електрически агрегати, болница и т.н. А въоръжението и оборудването са били поддържани на изключително високо и модерно ниво до края на военното съществуване на крепостта точно преди началото на новото хилядолетие.

Форт Фургелс в Швейцария
Форт Фургелс, Photo credit: Kecko via Foter.com / CC BY

КОЛИ БЕЗ РЕГИСТРАЦИОННИ ТАБЕЛИ

кола в Швейцария
Тази кола си е съвсем редовна, нищо, че е без номер

В Швейцария се случва да срещнеш на улицата кола без регистрационна табела. Рядкост е, ако колата е в движение, но е абсолютно възможно. А спрели коли без номера – под път и над път. Само трябва да се загледаш. Доста време се чудих защо така, толкова ли прекупвачи на коли има около нас? Ама през къща по кола – странно е. Но нали съм жена, попитах относително късно.

Всъщност, това стана след няколко месеца, когато се наложи да сменим табелите на колата, с която дойдохме от България. Тогава разбрах, че в Швейцария е възможно да имаш

две коли и само един регистрационен номер

който се води на съответния собственик. И много хора се възползват от тази

 

възможност. Естествено, повече табели не им и трябват – няма как да караш и двете коли едновременно, нали? Освен това, плащаш данък само за по-скъпо оценената. В нашия кантон пътният данък се изчислява според теглото на автомобила. Следователно, ако имаме две коли с една регистрационна табела, ще плащаме само данъка на по-тежката. Когато решиш днес да караш колата Х, местиш табелата от колата Y на колата Х и всичко е ок. Ако забравиш и те хванат – глоба. Не е космическа, ама не е и приятна.

коли без регистрационни табели се виждат често в Швейцария
Двете коли на един и същи собственик, на паркинга пред блока

ДА СИ ПОЛУЧИШ ПАСПОРТА ПО ПОЩАТА

пощенска кутия в Швейцария
Пощите в Швейцария са повече от важни за живота в страната

Тук пощите са с ранг на божествени служби. Буквално. Всичко става по пощата. Кандидатстваш за жителство – получаваш си разрешителното по пощата. Откриваш сметка в банка или сменяш картата за банкомата – пак пристига по пощата. ПИН кодът и той, ама в друго писмо, обикновено в някой от следващите дни. Кандидатстваш за виза за чужда държава, получаваш си паспорта с визата… познайте как. Няма печати строго поверително, рядко се случва да ти пратят обратна разписка (1 път за 5 години и кусур престой). И никой не се съмнява в коректността на обслужването.

По официални данни през 2015 г. пощите са транспортирали 2,175 милиарда писма, над 115 милиона пакета, над 145 милиона пътници с пощенските автобуси, които допълват влаковата мрежа. Оборотът за същата 2015 г. възлиза на 8,224 милиарда швейцарски франка.

Пощенските кутии тук стандартно са от две части

Малка за писма и вестници и голяма за пратки. Като яйцата от кокошките в съседната биоферма, които пазаруваме онлайн и пристигат в определен ден от седмицата. Тази кутия не се заключва, всеки може да я отвори, но не ни се е случвало нещо да изчезне. И е факт, че тук всичко пътува пресметнато бързо и грешки за повече от 5 години не съм засичала. Не съм чувала и някой да се оплаква. Не, че не е въможно, ама явно е рядкост.

в Швейцария
Пощенските коли стигат навсякъде при всякакво време – все едно дали заради пратки или пътници

МАНИЯ ЗА ХОДЕНЕ

пътека в Швейцария
Пътеки и табели – те са сякаш безброй в Швейцария

Да, ходенето е същинска мания за швейцарците. До степен да ознаменуват 700-ната годишнина на конфедерацията през 1991 г. с … откриването на нова пътека – Weg der Schweiz. Тя е 35-километрова и обикаля около част от езерото, където се смята, че е сключен първият съюз на 1 август 1291 г. между кантоните Ури, Швиц и Унтервалден. Самата пътека тръгва точно от поляната, на която се смята, че е бил сключен пактът. Преминава през два от въпросните кантони – Ури и Швиц.

Дължината от 35 километра изобщо не е случайна

Всеки 5 милиметра от пътеката символизират по един от жителите на страната, които към онзи момент са 7 милиона. Освен това, всяка отсечка от 5 милиметра е символ и на часовете, които са изтекли от създаването на швейцарската конфедерация. На всичкото отгоре, на всеки от 26-те кантона е посветена част от пътеката – точно толкова дълга, колкото е населението на кантона по 5 милиметра. Много швейцарско, наистина. Изчисления, подробности, до побъркване. И честно казано, съмнявам се да има друг народ, който да чества такава годишнина с откриването на пътека със страстта, с която го правят швейцарците.

А иначе, в Швейцария има толкова много пътеки, по равното и из високите планини, че се съмнявам да могат да бъдат пресметнати. Да, ама не, както казваше големият Петко Бочаров. Маниакално точните швейцарци са пресметнали, че общата дължина на маркираните пътеки в страната им е 68 000 км (по данни на http://www.wandersite.ch/ към април 2016 г.)!

Това е една от най-гъстите, най-дългите, най-разнообразните

и най-добре обозначените мрежи от туристически пътеки в света! А табелите, упътващи пешеходците, са буквално навсякъде – както по самите пътеки, така и в градовете, селата, по пътищата – навсякъде, където може да се мерне мераклия, а тук (и особено в немската част) такива никак не липсват.

туристическа пътека в Швейцария
Туристическите пътеки в Швейцария са сред най-добре поддържаните в света

И още един детайл. Има една приказка, че туристите ползват влаковете в Швейцария, за да стигнат от точка А до точка Б или особено много, за да се качат някъде високо в планината. За швейцареца това не важи. Той винаги ходи нагоре, а влакът го сваля надолу. Ако се наемете да обикаляте страната, ще видите, че наистина влаковете тук са най-пълни в посока надолу. А в края на деня при хубаво време те са наистина ПЪЛНИ!

ВЛАКОВЕ ЗА ВСИЧКО И НАВСЯКЪДЕ В ШВЕЙЦАРИЯ

влак към Юнгфрауйох в Швейцария
Пътуването с влак е лесно и удобно, благодарение на безупречната организация

Влаковата система е изумителна. От всякаква гледна точка. Като мрежа, организация, видове техника и машини, достъпност до най-невероятни кътчета и … цена, разбира се. Скъпо е, много, особено за туристи или рядко пътуващи, които не се интересуват от безбройните възможности за по-евтино придвижване. Но как си струва всеки похарчен рапен (стотинката на франка)…

Първото чудно нещо е, че

разписанието на влаковете е ясно за година напред

и те се движат абсолютно точно. Ясно е кой влак в кой град на кой перон в колко часа ще спре. Основният оператор е федералната железопътна компания, но има и частни превозвачи. Има места, през които например влакова мрежа не е изградена – там се включва в действие мрежата от пощенски автобуси, за които споменах – жълти, със знака на пощите.

автобус в Швейцария
Пощенски автобус
влак за коли в Швейцария
Влак за коли

Освен това, има влакове до почти всяко възможно кътче на страната. Като връх Юнгфрауйох на височина 3454 м над морското равнище или Горнерграт до Матерхорн на 3089 метра височина. Има и безумно стръмни влакови линии, сред които най-стръмната в света (към Пилатус, в близост до Люцерн) – с максимален наклон 48%. Има и специални влакови композиции, които превозват колите през планината – под проходите, с тунел в скалата.

Прекарваш средно 20-30 минути в тъмен тунел дълбоко в скалите. Като си купиш билет, на задната му страна са изписани един куп инструкции. Освен, че колата трябва да е изцяло върху един вагон, двигателят да е изключен, а ръчната спирачка да е вдигната, пише да се настрои радиостанцията на определена честота. В целия тунел има изключително добър радиообхват, а ако не дай Боже се случи нещо, по тази станция се получва информация и инструкции. При нормалните безпроблемни пътувания просто си слушаш радио.

тунел дълбоко в недрата на Алпите в Швейцария
В тунелите не е най-просторно, нито пък е светло и приветливо, но придвижването е бързо и въпреки всичко – изключително удобно

Освен това,

цялата публична транспортна мрежа е абсолютно синхронизирана

Искаш да стигнеш от село в долината на Рейн до връх Малкия Матерхорн при Цермат? Няма нужда да ровиш сто часа в мрежата, за да установиш всички възможности с цени, времена, прекачвания и прочее. Влизаш в сайта на държавните железници и той ти изплюва всички възможности, по часове.

Първо този влак, после сменяш с другия (перони, коловози – всичко е изписано, дори времетраенето за придвижване, ходейки между тях), по някое време се качваш на трамвай, после пак влак, може и през някой кораб да те прекара, автобус ти е почти в кърпа вързан, а накрая се качваш на първи, втори, че и трети лифт. И воала – на върха си, на 3883 м надморска височина!

в Швейцария
Швейцарски влак

Обикновено плащаш само един билет за всички възможни смени и се возиш. Пък това, че по пътя може да минеш през 2 или 3 оператора, няма никакво значение за теб – те се оправят помежду си. Наскоро пътувах с дневна карта, издадена от общината, в която живея и познайте – освен, че е евтина, важеше за абсолютно всички видове държавен, общински и прочее транспорт. Бях по влакове, трамваи, автобуси, накрая се прибрах с австрийски експресен влак, пътуващ между Цюрих и Инсбрук – и той в схемата, и на него ми признаха общинския билет.

Наскоро брат ми ни беше на гости и се наложи от летището до нас да дойде с влак. Беше изумен от видяното при появата на кондуктора. Част от пътниците като него си показват хартиените билети – дупчи им ги с перфоратор. Друг дава карта – сканира я в едно устройство. Трети подава телефон – него го сканира с друго устройство. Четвърти пък си подава ръката и с трето устройство се сканира часовникът му.

Самият кондуктор е като коледна елха

накичен с всякакви машинарийки, за да може да провери всеки пътник. А пътниците, нали винаги са с предимство, дават им се безброй опции, само и само да се чувстват комфортно.

Такава координация и безумна точност е възможна само тук, убедена съм. Просто, защото

швейцарците са маниакално точни и безобразно прецизни

внимавайки върху всеки най-малък детайл. И за клиента изглежда толкова безумно просто и логично, че няма повече накъде.

гара в Швейцария
Влаковете в Швейцария са меко казано точни

Като казах скъпи – да, греховно скъпо е да се возиш на швейцарски влак. Красотите, през които ще те прекара, са невероятни. Но… всъщност, скъпо се возят май основно туристите. Швейцарците използват всякакви възможности, с които да намалят цената на придвижването. А те са безброй буквално. От пълен годишен абонамент, до карти за половин цена или дневни карти с големи намаления.

И в тази връзка, показателен е фактът, че самите швейцарци са основните ползватели на обществения транспорт в страната. Туристите са значително по-малък дял. Значи си струва, защото местните са страшни сметкаджии.

влак в Швейцария
Влакове пъплят навсякъде из Швейцария

Разбира се, изброяването на различията може да продължи до безкрай. Ще спра обаче дотук засега. И ще пожелая на всички, които още не са посещавали тази богата, обаятелна, наглед скучна, а всъщност доста интересна държава и имат тази възможност, да го направят без колебание. Заслужава си! Дори и само заради странностите…

2 КОМЕНТАРА

  1. Ох, Кристина, все повече и повече ме надъхваш и ме убеждаваш, че тази страна е точно за мен, и че изборът ми е правилен :). Жалко, че няма как да се абонирам за статиите ти относно Швейцария, но няма проблем. Аз и без това си ги карам наред :). Отново благодаря!

  2. Здравйте,
    Живяла съм 25 години в Швейцария и с любов, носталгия и интерес четох вашите разкази.