Разни странни в Швейцария (III част)

в Швейцария
Влакове пъплят из цялата страна - дори и в най-високите планински части

Повече от 5 години живея в Швейцария, но колкото повече време минава, толкова по-любопитна става за мен тази страна. В поредицата Разни странни от Швейцария решихме да ви запознаем с някои наглед чудатости, с които семейството ми се сблъсква през последните години. Всъщност чудатостите са нормални и логични неща, просто не се случват по този начин по нашите ширини – на Балканите.

В първата част ви разказахме за някои особености на жилищата под наем, за месото през границата, за проституцията и самообслужването. Във втората част продължихме с традициите в имената, с полу-небрежното спокойствие при детското боледуване, оказването на първа помощ като нещо, с които масово хората са запознати и асистираното самоубийство, което е напълно законно и позволено в Швейцария.

Днес в Lifebites.bg продължаваме с още няколко истории за странностите на живота в тази страна. А за повече любопитни факти можете да погледнете тук – Любопитно за Швейцария.

пътека в Швейцария
Пътеки навсякъде и за всички

БОМБОУБЕЖИЩА НАВСЯКЪДЕ

Признавам, много се изненадах първия път, когато видях бомбоубежището в нашия жилищен комплекс. Всъщност, такова е мазето на един от съседните блокове, но вратата към него е … по-широка, отколкото висока, двойна, със специални ключалки и резета. Първата ми мисъл беше – “ама нали Швейцария все е сочена като пример за няколковековен неутралитет?” Да, ама този неутралитет трябва да се поддържа по някакъв начин. Само с декларации няма как да стане.

В Швейцария има достатъчно действащи бомбоубежища, в които може да се побере 115% от местното население (все пак, хората пътуват, не се знае къде ще са, когато се наложи да се крият). В това отношение страната е абсолютен световен шампион! Става въпрос за убежища против ядрена атака. Действащи значи, че филтрите на климатичните им системи редовно се проверяват и сменят, заредени са с достатъчно храна и вода и всичко останало им е по предписание.

хотел 0 звезди
Първият Хотел 0 звезди, By KünstlersohnOwn work, CC BY 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=6966270

Между другото, през 2009 г. в кантон Санкт Гален отваря врати първият в света хотел в бункер –

Хотел 0 звезди

Функционира точно една година, посрещайки гости от 29 страни, след което е превърнат в музей. Година по-късно, като част от артистичен проект, втори такъв и отново само за една година, е отворен и в центъра на населеното място, където живея в момента.

Недалеч оттук има и друго уникално място – бивша военна крепост в недрата на планината, която днес е превърната и може да се посещава като музей – Форт Фургелс. В продължение на 7 десетилетия почти не се е знаело за съществуването му. В изградената в скалата инфраструктура има спални помещения с 541 легла, бюра, закусвални, три водни резервоара от 1,8 милиона литра, електрически агрегати, болница и т.н. А въоръжението и оборудването са били поддържани на изключително високо и модерно ниво до края на военното съществуване на крепостта точно преди началото на новото хилядолетие.

Форт Фургелс в Швейцария
Форт Фургелс, Photo credit: Kecko via Foter.com / CC BY

КОЛИ БЕЗ РЕГИСТРАЦИОННИ ТАБЕЛИ

кола в Швейцария
Тази кола си е съвсем редовна, нищо, че е без номер

В Швейцария се случва да срещнеш на улицата кола без регистрационна табела. Рядкост е, ако колата е в движение, но е абсолютно възможно. А спрели коли без номера – под път и над път. Само трябва да се загледаш. Доста време се чудих защо така, толкова ли прекупвачи на коли има около нас? Ама през къща по кола – странно е. Но нали съм жена, попитах относително късно.

Всъщност, това стана след няколко месеца, когато се наложи да сменим табелите на колата, с която дойдохме от България. Тогава разбрах, че в Швейцария е възможно да имаш

две коли и само един регистрационен номер

който се води на съответния собственик. И много хора се възползват от тази

 

възможност. Естествено, повече табели не им и трябват – няма как да караш и двете коли едновременно, нали? Освен това, плащаш данък само за по-скъпо оценената. В нашия кантон пътният данък се изчислява според теглото на автомобила. Следователно, ако имаме две коли с една регистрационна табела, ще плащаме само данъка на по-тежката. Когато решиш днес да караш колата Х, местиш табелата от колата Y на колата Х и всичко е ок. Ако забравиш и те хванат – глоба. Не е космическа, ама не е и приятна.

коли без регистрационни табели се виждат често в Швейцария
Двете коли на един и същи собственик, на паркинга пред блока

ДА СИ ПОЛУЧИШ ПАСПОРТА ПО ПОЩАТА

пощенска кутия в Швейцария
Пощите в Швейцария са повече от важни за живота в страната

Тук пощите са с ранг на божествени служби. Буквално. Всичко става по пощата. Кандидатстваш за жителство – получаваш си разрешителното по пощата. Откриваш сметка в банка или сменяш картата за банкомата – пак пристига по пощата. ПИН кодът и той, ама в друго писмо, обикновено в някой от следващите дни. Кандидатстваш за виза за чужда държава, получаваш си паспорта с визата… познайте как. Няма печати строго поверително, рядко се случва да ти пратят обратна разписка (1 път за 5 години и кусур престой). И никой не се съмнява в коректността на обслужването.

По официални данни през 2015 г. пощите са транспортирали 2,175 милиарда писма, над 115 милиона пакета, над 145 милиона пътници с пощенските автобуси, които допълват влаковата мрежа. Оборотът за същата 2015 г. възлиза на 8,224 милиарда швейцарски франка.

Пощенските кутии тук стандартно са от две части

Малка за писма и вестници и голяма за пратки. Като яйцата от кокошките в съседната биоферма, които пазаруваме онлайн и пристигат в определен ден от седмицата. Тази кутия не се заключва, всеки може да я отвори, но не ни се е случвало нещо да изчезне. И е факт, че тук всичко пътува пресметнато бързо и грешки за повече от 5 години не съм засичала. Не съм чувала и някой да се оплаква. Не, че не е въможно, ама явно е рядкост.

в Швейцария
Пощенските коли стигат навсякъде при всякакво време – все едно дали заради пратки или пътници

МАНИЯ ЗА ХОДЕНЕ

пътека в Швейцария
Пътеки и табели – те са сякаш безброй в Швейцария

Да, ходенето е същинска мания за швейцарците. До степен да ознаменуват 700-ната годишнина на конфедерацията през 1991 г. с … откриването на нова пътека – Weg der Schweiz. Тя е 35-километрова и обикаля около част от езерото, където се смята, че е сключен първият съюз на 1 август 1291 г. между кантоните Ури, Швиц и Унтервалден. Самата пътека тръгва точно от поляната, на която се смята, че е бил сключен пактът. Преминава през два от въпросните кантони – Ури и Швиц.

Дължината от 35 километра изобщо не е случайна

Всеки 5 милиметра от пътеката символизират по един от жителите на страната, които към онзи момент са 7 милиона. Освен това, всяка отсечка от 5 милиметра е символ и на часовете, които са изтекли от създаването на швейцарската конфедерация. На всичкото отгоре, на всеки от 26-те кантона е посветена част от пътеката – точно толкова дълга, колкото е населението на кантона по 5 милиметра. Много швейцарско, наистина. Изчисления, подробности, до побъркване. И честно казано, съмнявам се да има друг народ, който да чества такава годишнина с откриването на пътека със страстта, с която го правят швейцарците.

А иначе, в Швейцария има толкова много пътеки, по равното и из високите планини, че се съмнявам да могат да бъдат пресметнати. Да, ама не, както казваше големият Петко Бочаров. Маниакално точните швейцарци са пресметнали, че общата дължина на маркираните пътеки в страната им е 68 000 км (по данни на http://www.wandersite.ch/ към април 2016 г.)!

Това е една от най-гъстите, най-дългите, най-разнообразните

и най-добре обозначените мрежи от туристически пътеки в света! А табелите, упътващи пешеходците, са буквално навсякъде – както по самите пътеки, така и в градовете, селата, по пътищата – навсякъде, където може да се мерне мераклия, а тук (и особено в немската част) такива никак не липсват.

туристическа пътека в Швейцария
Туристическите пътеки в Швейцария са сред най-добре поддържаните в света

И още един детайл. Има една приказка, че туристите ползват влаковете в Швейцария, за да стигнат от точка А до точка Б или особено много, за да се качат някъде високо в планината. За швейцареца това не важи. Той винаги ходи нагоре, а влакът го сваля надолу. Ако се наемете да обикаляте страната, ще видите, че наистина влаковете тук са най-пълни в посока надолу. А в края на деня при хубаво време те са наистина ПЪЛНИ!

ВЛАКОВЕ ЗА ВСИЧКО И НАВСЯКЪДЕ В ШВЕЙЦАРИЯ

влак към Юнгфрауйох в Швейцария
Пътуването с влак е лесно и удобно, благодарение на безупречната организация

Влаковата система е изумителна. От всякаква гледна точка. Като мрежа, организация, видове техника и машини, достъпност до най-невероятни кътчета и … цена, разбира се. Скъпо е, много, особено за туристи или рядко пътуващи, които не се интересуват от безбройните възможности за по-евтино придвижване. Но как си струва всеки похарчен рапен (стотинката на франка)…

Първото чудно нещо е, че

разписанието на влаковете е ясно за година напред

и те се движат абсолютно точно. Ясно е кой влак в кой град на кой перон в колко часа ще спре. Основният оператор е федералната железопътна компания, но има и частни превозвачи. Има места, през които например влакова мрежа не е изградена – там се включва в действие мрежата от пощенски автобуси, за които споменах – жълти, със знака на пощите.

автобус в Швейцария
Пощенски автобус
влак за коли в Швейцария
Влак за коли

Освен това, има влакове до почти всяко възможно кътче на страната. Като връх Юнгфрауйох на височина 3454 м над морското равнище или Горнерграт до Матерхорн на 3089 метра височина. Има и безумно стръмни влакови линии, сред които най-стръмната в света (към Пилатус, в близост до Люцерн) – с максимален наклон 48%. Има и специални влакови композиции, които превозват колите през планината – под проходите, с тунел в скалата.

Прекарваш средно 20-30 минути в тъмен тунел дълбоко в скалите. Като си купиш билет, на задната му страна са изписани един куп инструкции. Освен, че колата трябва да е изцяло върху един вагон, двигателят да е изключен, а ръчната спирачка да е вдигната, пише да се настрои радиостанцията на определена честота. В целия тунел има изключително добър радиообхват, а ако не дай Боже се случи нещо, по тази станция се получва информация и инструкции. При нормалните безпроблемни пътувания просто си слушаш радио.

тунел дълбоко в недрата на Алпите в Швейцария
В тунелите не е най-просторно, нито пък е светло и приветливо, но придвижването е бързо и въпреки всичко – изключително удобно

Освен това,

цялата публична транспортна мрежа е абсолютно синхронизирана

Искаш да стигнеш от село в долината на Рейн до връх Малкия Матерхорн при Цермат? Няма нужда да ровиш сто часа в мрежата, за да установиш всички възможности с цени, времена, прекачвания и прочее. Влизаш в сайта на държавните железници и той ти изплюва всички възможности, по часове.

Първо този влак, после сменяш с другия (перони, коловози – всичко е изписано, дори времетраенето за придвижване, ходейки между тях), по някое време се качваш на трамвай, после пак влак, може и през някой кораб да те прекара, автобус ти е почти в кърпа вързан, а накрая се качваш на първи, втори, че и трети лифт. И воала – на върха си, на 3883 м надморска височина!

в Швейцария
Швейцарски влак

Обикновено плащаш само един билет за всички възможни смени и се возиш. Пък това, че по пътя може да минеш през 2 или 3 оператора, няма никакво значение за теб – те се оправят помежду си. Наскоро пътувах с дневна карта, издадена от общината, в която живея и познайте – освен, че е евтина, важеше за абсолютно всички видове държавен, общински и прочее транспорт. Бях по влакове, трамваи, автобуси, накрая се прибрах с австрийски експресен влак, пътуващ между Цюрих и Инсбрук – и той в схемата, и на него ми признаха общинския билет.

Наскоро брат ми ни беше на гости и се наложи от летището до нас да дойде с влак. Беше изумен от видяното при появата на кондуктора. Част от пътниците като него си показват хартиените билети – дупчи им ги с перфоратор. Друг дава карта – сканира я в едно устройство. Трети подава телефон – него го сканира с друго устройство. Четвърти пък си подава ръката и с трето устройство се сканира часовникът му.

Самият кондуктор е като коледна елха

накичен с всякакви машинарийки, за да може да провери всеки пътник. А пътниците, нали винаги са с предимство, дават им се безброй опции, само и само да се чувстват комфортно.

Такава координация и безумна точност е възможна само тук, убедена съм. Просто, защото

швейцарците са маниакално точни и безобразно прецизни

внимавайки върху всеки най-малък детайл. И за клиента изглежда толкова безумно просто и логично, че няма повече накъде.

гара в Швейцария
Влаковете в Швейцария са меко казано точни

Като казах скъпи – да, греховно скъпо е да се возиш на швейцарски влак. Красотите, през които ще те прекара, са невероятни. Но… всъщност, скъпо се возят май основно туристите. Швейцарците използват всякакви възможности, с които да намалят цената на придвижването. А те са безброй буквално. От пълен годишен абонамент, до карти за половин цена или дневни карти с големи намаления.

И в тази връзка, показателен е фактът, че самите швейцарци са основните ползватели на обществения транспорт в страната. Туристите са значително по-малък дял. Значи си струва, защото местните са страшни сметкаджии.

влак в Швейцария
Влакове пъплят навсякъде из Швейцария

Разбира се, изброяването на различията може да продължи до безкрай. Ще спра обаче дотук засега. И ще пожелая на всички, които още не са посещавали тази богата, обаятелна, наглед скучна, а всъщност доста интересна държава и имат тази възможност, да го направят без колебание. Заслужава си! Дори и само заради странностите…

СПОДЕЛИ
Предишна статияАлкохолът: Забавни цитати за зевзеци и пиячи
Следваща статияДа живееш за миг от бъдещето е престъпление
Кристина Колева
По натура съм любопитка, по душа съм скиталка. Само с това мога да обясня факта, че от няколко години живея в чужбина, макар от цялото си сърце да обичам България. Обичам да се смея, плаша се от скуката. Естествено, дай ми да пътувам, да срещам нови хора, да опознавам нови места. Обикновено съм кротка, но вътре в мен винаги напира една бунтарка. Всъщност, затова станах журналист преди има-няма 20 години. Обичам да разказвам, но преди това внимателно проверявам всяка подадена ми информация. Това трябва да е изкривяване, придобито от годините работа като разследващ журналист. А може пък точно заради тази страст да станах такава. Разследвала съм случаи на корупция и злоупотреби с власт в известно телевизионно предаване. Вярвам, че журналистиката е призвание на всеки, който иска да промени света около себе си и има волята да преследва тази цел.

2 КОМЕНТАРА

  1. Ох, Кристина, все повече и повече ме надъхваш и ме убеждаваш, че тази страна е точно за мен, и че изборът ми е правилен :). Жалко, че няма как да се абонирам за статиите ти относно Швейцария, но няма проблем. Аз и без това си ги карам наред :). Отново благодаря!

  2. Здравйте,
    Живяла съм 25 години в Швейцария и с любов, носталгия и интерес четох вашите разкази.

Отговор