Кърджалиите: Страховити разбойници от османско време

кърджалиите
Кърджалиите безчинствали и по нашите земи по време на турското робство.

Ако се върнем мислено към времето на османското робство, няма как да не ни побият тръпки. Заради това, което са преживявали дедите ни тогава и зверствата, на които системно са били подлагани. Освен турските потери обаче, има хора, от които нашите предци са се страхували не по-малко. Кърджалиите. Именно за тях решихме да ви разкажем днес в Lifebites.bg.

Кои са кърджалиите?

Ще започнем с уточнението, че кърджалиите от периода на османското иго нямат нищо общо с родените в град Кърджали хора. Кърджалийството се появява в края на 18-ти, началото на 19-ти век. Започва по време на управлението на Мустафа III, преминава през това на Абдул Хамид I и завършва с екзекуцията на Селим III.

кърджалиите
Кърджалиите били изключително добре подготвени войници, често дезертирали от Османската армия.

Самото кърджалийство като явление е своеобразна форма на разгорещилите се по това време феодални борби в земите, завладени от Османската империя. Кърджалиите се срещали както в повечето балкански страни, така и в България. Това били групи от хора, които не желаели да се подчиняват на султанската власт. Главатарите им често се самопровъзгласявали за управници на дадена област, град или регион и както турците, така и българите не били в състояние да им се противопоставят по какъвто и да било начин.

Може би се питате защо? Защото кърджалиите били

най-кръвожадните, смели, добре обучени и въоръжени разбойници

Те безпощадно грабели и опожарявали села и градове. Но още по-лошото било, че абсолютно безмилостно размятали ятаганите си, без значение кой се изправял на пътя им. Събраната плячка злосторниците отнасяли в убежищата си високо в планините, а много момичета (и българки сред тях, разбира се) ставали жертва на плътските им желания.

Освен това, кърджалиите били доста умели войници и хора с чудесни познания във военното дело. Най-често в редиците им влизали дезертирали от османската войска бойци, спахии и еничари. Хора, отцепили се от властта и своите началници и решили да се спасяват поединично, по един разбира се, напълно варварски начин. След появата им, постепенно броят на кърджалиите достигнал до над 25 хил. души. Сами можете да си представите каква анархия и пълна липса на ред и правила са настъпили през така нареченото кърджалийско време. То продължило около 30 години.

кърджалиите
Кърджалиите не били обикновени апаши.

Самите кърджалии не били някакви прости и обикновени апаши. Те яздели красиви, силни коне и били облечени в разкошни дрехи, ушити от кадифе и коприна. А оръжията им, както споменахме били толкова многобройни, че всички се страхували от тях. В хрониките се описват множество случаи, в които цели градове (и то от най-големите и процъфтяващи) са рухвали безмилостно под краката на кърджалиите. Дори

самият Цариград треперел пред тяхната мощ

Кърджалиите и териториите, които те населявали, дори си спечелили правото да не плащат никакви данъци на Отоманската Порта. Не, че въобще са питали някого или са имали нужда от подобно разрешение. Те сами определяли реда, правомощията и задълженията, с които да живеят. А след изброените по-горе кървави факти за тях, както се досещате – никой и не ходел да им търси сметка.

Ето какво споделя един румелийски кърджалия пред френски пътешественик:

кърджалиите
Роденият във Видин Осман Пазвантоглу бил сред известните главатари на кърджалиите по нашите земи.

“Аз бях главатар на разбойнишка дружина. Не можете да си представите моето щастие, когато живеех веселия живот на румелийски разбойник. Щом ограбвах някое селище, бързах да се насладя от вида на разплаканите жени, които идваха да измолват живота на мъжете си. Аз изпълвах техните молби и вие разбирате добре колко се гордеех с положението си.”

Разклатената власт в Османската империя и нейните везири и други началници наистина

не били в състояние да се противопоставят

на набезите и своеволията на кърджалиите. Осъзнали това, те често се “сприятелявали” с тях. Покровителствали някои от водачите им с цел да ги направят свои съюзници срещу еничарите. Причината е, че турците се притеснявали много повече от техните своеволия в Константинопол, отколкото от тези на кърджалиите по границите.


Вижте още: Приказната история на махала Баба Стана


В началото на 19-ти век централната власт постепенно успяла да овладее и да сложи край на кърджалийството. Това станало благодарение на много амнистии, поръчкови убийства на видни главатари, даване на привилегии на кърджалии за екзекуцията на други кърджалии и т.н. През този период дори българското население получило отдавна отнетото му право да разполага и носи оръжия. Да сформира т.нар. местна милиция, която сама да се справя с набезите на безпощадните разбойнически групи.

Кои са най-известните кърджалии?

В своята книга Записки за войната на Русия с Портата княз Михаил Воронцов пише:

кърджалиите
Един от най-прочутите кърджалии – Мустафа Байрактар.

“Най-известни от тях в последно време са били: Пазвантоглу, Мустафа Байрактар, а също Пехливан, взет в плен, Кушак-Сале, изгонен от сърбите в Белград, Топал Хафис, воювал срещу сърбите, и накрая Бошняк Ага, изгонил Ахмед Ефенди от Русчук, на когото наклонността към грабеж била съизмерна с нравствеността на подчинената му милиция…”

Но това са едва малка част от имената, участвали в многолюдните разбойнически банди, създадени по време на кърджалийските години. Ако си припомните историята ни или прекрасния разказ на Йордан Йовков Индже, ще си спомните дори това, че преди да се превърне в герой за българите Индже войвода също е бил главатар на свита кърджалии.

Какво нещо е животът само! В смутни времена човек наистина може лесно да се обърка и да се превърне в същински злодей. Братоубиец и родоотстъпник. Но по-важното е, че може и да се осъзнае. Като Индже. Макар и късно. Както казва народната мъдрост: По-добре късно, отколкото никога. И макар в случая да говорим за историческо явление и отдавна отминали събития, сигурни сме, че това се отнася с пълна сила и за нас днес.

Отговор