Мили мои момичета и момчета, днес ще ви разкажа нещо за игрите. Игрите от моето детство.
Преди около 30 години, когато нямаше таблети, смартфони и лаптопи, ние децата използвахме всеки момент, за да сме навън и да играем. Нямаше значение на какво, а по–скоро с кого. Важното беше, че не бяхме вкъщи.
Играехме на стражари и апаши, на фунийки, на криеница, на индианци. Знаете ли какво е индианци? Е, друг път ще ви разкажа.
Момичетата пък играеха на ластик и на народна топка. Ние момчетата се спускахме с лагерни колички по наклонените улици, които после бутахме обратно, докато от нас излезеше и последният ни дъх.
![прашки](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2016/08/igri2.jpg)
При толкова много стоене навън имаше време за всичко. И най-вече за бели. Особено
пакости с прашки
Камъните често попадаха в стъклото на някой чужд прозорец или улична лампа. Спомням си, как ги правихме, като избирахме от най–хубавите чатали на дървета.
Търсехме ги с часове, след като ги намерим им белехме кората и после ги опушвахме на огън, за да станат по–здрави. Режехме еластични ленти от вътрешна гума на колелета или топки и после слагахме парче кожа за камъните. Беше нещо като сегашното Домашен бит и техника, само че много по–забавно.
А много болеше да те накажат да не излизаш. Да гледаш приятелите ти през терасата или прозореца как вдигат врява и лудуват навън. И когато започнат да те викат от улицата през сълзи да обясняваш, че не ти дават да излизаш…
![игрите](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2016/08/igri1.jpg)
Ама вие не ме слушате, пак играете на таблетите! Стига с този MINECRAFT! Ще ги скрия и няма да ви ги давам повече!
За какво ви разказвах?
А да, за игрите от моето детство
Играехме също и на стъклени топчета. Победителите вземаха за трофей топчетата на победените момчета. Какво е трофей ли? Ами това е наградата, която печелиш, когато честно побеждаваш някого и вземаш нещо негово. За да покажеш на другите колко си добър. Не, това не беше кражба. Беше награда за една мъжка игра.
![игрите с колички](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2016/08/ig3.jpg)
Интересно ли ви е? Искате ли да ви подаря един ден от моето детство? Да ви подаря спомените си?
Добре, представете си, че карате лагерни колички. Вятърът духа в лицата ви, разрошва косите, но вие знаете, че така се получава винаги при високата скорост.
Можете да управлявате с краката си. Натискаш с ляв крак, завиваш наляво, натискаш с десен и тръгваш надясно. Доста е шумно нали, няма как, лагерите трият асфалта. Страх ли ви е? Точно така, не бива да ви е страх.
![Игрите с фунийки.](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2016/08/i4.jpg)
А сега да си направим фунийки. От списание. Така стават най–хубави и летят надалеко. Режеш лентичка и навиваш. После облизваш острия край и въртиш с пръсти, докато залепне.
Кой ще ми подаде сега пушката? Нямате ли? Е представете си, че имате, де!
Вкарваш фунийката в тръбата и отбелязваш с пръст там до където може да влезе. Вадиш я и я късаш. После пак я вкарваш в тръбата и силно духаш. Фунийката излиза с невероятна скорост и лети надалеч. Яко, а? Само внимавайте да не се нараните!
Деца, деца слушате ли ме или заспахте?
Прочетете още… Спомени от село – за крадените ябълки, справедливите шамари и безграничната любов
* Калоян Илиев, баща на три деца. Носител на приза Ние хората на Българските зелени награди 2015 на B2B Magazine за активностите си в областта на екологията и неконсуматорството. Предприемач и собственик на онлайн магазин за детски дрехи UWEAR.
Боже, още колко неща може да се разказват за игрите от нашето детство! А кормилачките, които сами си правехме, боят със снежни топки и още кууууп такива неща! Ех, щастливо наше детство!!!Как не можахме да го подарим на нашите деца……..