Последната голяма военна победа на България

1
последната българска военна победа
Български танк, участвал в боевете при Ниш, при завръщането на войниците в София.

Страниците от военната ни история са изпълнени със славни победи и героични подвизи. Невъзможно е да ги четем днес, без да изпитаме гордост от предците си, познати някога в цяла Европа като „прусаците на Балканите“. Поредицата от големи български военни успехи започва със Сръбско-българската война 1885 г. В нея българите имат гръмка и напълно неочаквана победа, която отеква във всички големи европейски столици. В Балканската война за два дни превземат турската крепост Лозенград, която според немски военни експерти „може да бъде превзета само след шестмесечна обсада, и то от прусаци“. По време на Междусъюзническата – българите остават в историята с героизма си в битката за Кресненския пролом, а през Първата световна – с Дойранската епопея. Скоро след това идва и последната голяма военна победа на България.

Тази последна голяма военна победа на армията ни

за която ще говорим в следващите редове в Lifebites.bg, идва в заключителния етап на Втората световна война. Тогава славната българска армия взема участие в победата над хитлеристите на Балканите и в Унгария, с което се поставя и края на господството на Третия райх в Източна Европа. Става дума не за една откъслечна битка, а за поредица от геройски прояви на армията ни. От септември 1944 до март 1945 г. – на финала на войната.

На 23 септември 1944 г. главнокомандващият българската войска ген. Иван Маринов издава заповед за настъпление в три основни направления. Едното е от Кюстендил през Куманово към Скопие. Второто е от Горна Джумая (Благоевград) през Щип към Велес, а третото е в посока Пирот и Ниш. Междувременно британският министър-председател Уинстън Чърчил се изказва против българско участие във войната – и то в реч пред парламента в Уестминстър. Въпреки това армията ни се включва във военните действия, а от 8 октомври започва настъпление по целия фронт.

последната българска военна победа
Български войски в бивша Югославия през октомври 1944 г.

Срещу Ниш (третото направление) действа Втора българска армия под командването на генерал-майор Кирил Станчев и помощник-командир полковник Боян Българанов. Битките в това направление са особено кръвопролитни. Българите се изправят срещу елитната 7 SS моторизирана дивизия Принц Ойген. На 4 октомври край Власотинци загива ненадминатият Иван Хаджийски, записал се като доброволец във войната. На 14 октомври елитната немска дивизия напуска Ниш,

прогонена от българите

Германците дават 5200 жертви, 3850 пленници, губят значително количество боеприпаси, продоволствия и военна техника. Равносметката от победата са 1545 убити и ранени българи. Освободени са 7 града и 540 села от Южна Сърбия.

Втора българска армия продължава към Косово поле в изпълнение на т.нар. Косовска операция. Началник-щабът на немската група Е  генерал-майор Ерих Шмид-Рихберг предрича:

„Проникването на настъпващите българи през Куршумлия в Косово поле би означавало гибелта на общовойсковата ни група.“

последната българска военна победа
Българската парашутна дружина при Страцин през 1944.

Оказва се прав. Въпреки лошите метеорологични условия (при Остро Копле сражението се води на 1800 м височина в снежната виелица) и труднопроходимите местности, българите печелят категорично. Освободени са градовете Прищина, Подуево, Рашка, Нови Пазар, Вучитрън, Митровица и над 600 села в региона. От българска страна има 946 убити и 3406 ранени, докато жертвите на немците и съюзниците им от албанската дивизия Скендербег са няколко пъти по-големи.

Първа и Четвърта български армии действат в Македония, където изпълняват успешно Страцинско-Кумановската и Брегалнишко-Струмишката настъпателни операции. Подвигът на българските войници при Страцин на 25 октомври е оценен подобаващо от шефа на английската военна мисия в България генерал Уолтър Оксли, който отбелязва

големия успех и великата победа, която българската войска чрез Първа армия постигна над врага. Аз видях и можах да почувствам духа и устрема на българските воини.“
последната българска военна победа
Български части навлизат в Скопие на 13 ноември 1944 г.

Военните операции в Македония костват над 2600 убити и повече от 7000 ранени български войници, офицери и подофицери. Освободени са много градове, сред които Крива Паланка, Куманово, Скопие, Щип, Струмица, Велес, Радовиш и др. На 15 ноември 1944 г. радио Лондон съобщава:

„След двудневни тежки сражения българските войски освободиха град Скопие. С освобождаването на град Скопие  германците губят и последния укрепен град в Македония.“

На 10 декември 1944 г. американският вестник Ню Йорк Таймс известява читателите си: „В продължение само на три месеца Българската армия пожъна решителни успехи, като завладя значителни количества военни материали и извади от строя над 35 000 вражески войници.“

Съветският маршал Сергей Бирюзов също на свой ред констатира:

“Българите воюваха великолепно. Имаше само неукротим устрем напред. Личеше си, че желязната им издръжливост се определяше от справедливостта на целите, за които воюваше българският войник.

последната българска военна победа
В атака – момент от последната българска военна победа. Кадърът е заснет при Драва, 1945.

През март на следващата 1945-а българските войски участват в друга ключова операция срещу хитлеристите, позната като Дравска епопея. Цел на Българската армия е отбраната по северния бряг на река Драва. И тази операция завършва успешно. „Нахлулите неприятелски части бяха напълно унищожени. Само жалки остатъци можаха да се изтеглят на южния бряг на р. Драва. На север от реката останаха само трупове, пленници, разбити оръжия и разрушени танкове. Врагът даде повече от 6000 убити.“ – съобщават в края от българското командване.

В Унгария Първа българска армия освобождава 188 населени места. В редица от тях по-късно унгарците издигат паметници в чест на загиналите там български войници – в Печ, Сигетвар, Шиклош, Чурго, Харкан и др.

„Българската армия, участник в победата над фашизма, се връща в Родината си увенчана със слава“.

последната българска военна победа
Българската пехота преминава река в Унгария, днешна Войводина.

Това пък коментира югославският вестник Политика след българската победа. Години по-късно, в своя реч от 10 март 1964 г., министър-председателят на Унгария Янош Кадар заявява вечната признателност на унгарския народ: „Ние никога няма да забравим, че през Втората световна война 100 хиляди войници на вече освободена България се бориха за освобождението на Унгария.“

Паметници на български войници увенчават заслугите на Българската армия в победата над хитлеризма. В речта си по случай откриването на паметник на българските войници председателят на околийската скупщина в Ниш казва: „Оценявайки големия принос на загиналите български другари, ние издигаме този паметник, с което увековечаваме спомена от дните на общата борба.“ Това се случва на 27 октомври 1963 г. Точно три седмици по-рано в хърватския град Вуковар е открит паметник-костница на българските войни, загинали в Хърватия, Словения и Войводина. Посвещението е изписано със златни букви:

„На бойците от българската армия, паднали в борбата срещу немския фашизъм.“

Победното участие на Българската армия във Втората световна война е първостепенен фактор за това България да излезе от нея с териториални придобивки. Парижкият мирен договор от 15 септември 1947 г. постановява Южна Добруджа, която преди началото на войната е във владение на Румъния, да остане в границите на България.

последната българска военна победа
Българската армия в боевете при Струмица през 1944 г.
С тази военна победа, с тази поредица от успешни действия

българите за последно защитават честта си на отлични войници, наричани някога в цяла Европа прусаците на Балканите.

„Виждате ли сега българския войник? Може да няма гащи. Но победи! Може да носи съдрани панталони. Но победи! Може да мъкне смачкан шинел. Но победи! Гащите се купуват. Панталоните се кърпят. Шинелите се гладят. Славата не се купува. Честта не се закърпва. Поражението не се изглажда.“ (Георги Ст. Георгиев)


Вижте още историята на ген. Вазов – победителят от Дойран

1 КОМЕНТАР

  1. Последният цитат обаче няма нищо общо с Втората световна война. Отнася се до победите на Първа софийска дивизия на фронта в Добруджа срещу Румъния през Първата световна война.

Отговор