Днес предлагаме да се качим на Машината на времето. Защо ли? Заради Безкрая. Поради безбрежността на Вселената и факта, че ние сме една нищожно мъничка част от нея. Заради догадката, че може да има живот и на други планети. И защото освен Слънцето, има още безброй звезди. За да почетем първия, който е изрекъл всичко това на глас. Ще си поговорим за живота и вярванията на един от най-почитаните учени-мъченици Джордано Бруно.
Втората половина на 16 век
Родил се като Филипо Бруно през 1548 г. в Нола, близо до Неапол. Започнало е вече времето на Ренесанса в Италия. В изкуството и науката се възраждали античните идеи и се правели нови огромни крачки в мисленето на хората. Извършвали се революционни открития, които щели завинаги да измъкнат Европа от мрака на Средните векове, доминирани от догмите на църквата и невежеството сред простолюдието.
![Джордано Бруно](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2017/02/Earlierbruno-368x483.jpg)
Филипо бил изключително буден и умен. Семейството му обаче било силно религиозно. Когато поотраснал, на 17-годишна възраст, го изпратили в доминикански манастир, където станал монах и приел името Джордано. Вероятно родителите му смятали, че така ще му осигурят добро и спокойно бъдеще. А именно това се оказало първата стъпка, която предопределила съдбата на младежа Филипо-Джордано.
Манастирът Сан Доминико Маджоре в Неапол имал изключително богата библиотека. Бруно бързо открил какви съкровища криела в недрата си. Прекарвал колкото се може повече време там, четейки повече светска, отколкото религиозна литература. Увличал се по идеите на Хермес Трисмегист, на Тома Аквински и Никола Кузански. Запознал се с учението на Николай Коперник, който първи казал, че не Земята, а Слънцето е центърът на Вселената. Джордано бързо станал негов проследовател. Всичко това обаче се стараел да става
далеч от очите на монасите
които като коне с капаци повтаряли само утвърдените църковни постулати. Тихо и скришом, в сърцето му поникнало семенцето на съмнението. То било подхранено от огромното познание, с което се сдобил. И в крайна сметка излязло на светло.
Освен, че бил любознателен и не намирал покой в търсенията си, Джордано Бруно се оказал още безкрайно организиран и логичен. Създал своя система на преподаване. Организирано познание – така я наричал. Когато говорел, толкова добре обяснявал всичко, че думите му от раз се запомняли. Това бързо му спечелило небивала слава.
![Джордано Бруно](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2017/02/Giordano_Bruno_Campo_dei_Fiori_cropped.jpg)
Църковните власти моментално съзрeли опасността, която жаждата му за знания и устремът му за споделяне на наученото, създавали. Моментално срещу него били повдигнати първите обвинения – в магьосничество. Всъщност, църковните служители трябва да са били много прозорливи. Те разбирали, че той нямало да е учен като другите. Нямало да се движи по канона, а щял да създава свои теории, които можело силно да застрашат авторитета на църквата. Все пак истината прави хората свободни, а
в онези тъмни години това е било повече от опасно
Пък и имал дързостта да казва, че “Ако не беше религията, нямаше да има невежи”.
Заради обвиненията в ерес, Джордано Бруно бил принуден да бяга. Слуховете за изключителността му обаче вече били достигнали до френския кралски двор. Крал Анри III бил запленен от ума на неаполитанския монах и го взел под крилото си, превръщайки го в свой фаворит. Последвали няколко що-годе спокойни години между Париж и Лондон (където Бруно се подвизавал като шпионин на френския крал). Изучавал свободно природата, математиката, философията, теологията. Стигнал до изводи като този, че “капката дълбае камъка не със сила, а с често падане“.
Продължавал да работи върху научните си теории. Водел лекции в Оксфордския университет, а при престоя си във Франция – и в Парижкия. Митарствал още в Германия и Чехия. Надъхвал себе си и последователите си с думите, че “с труд няма нищо непреодолимо“.
Издал голямата част от трудовете си, най-важният от които За безкрайността на Вселената и световете. В него именно записал: “Съществуват безброй слънца, безброй земи, които обикалят около своите слънца, както нашите осем планети обикалят около нашето Слънце… Тези светове се обитават от живи същества…“
![Джордано Бруно](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2017/02/Giordano_Bruno.jpg)
Разбира се, Джордано Бруно влизал редовно в спорове
Едно на ръка – бил убеден в теориите си и пламенно ги защитавал. Второ – имал непримирим и явно избухлив характер. Наричал глупци и невежи всички, които не приемали теориите му. На твърденията, че има и други слънца, както и вероятно други обитаеми планети, църковните служители отговаряли: Та как е възможно, след като Бог е един, един е и Божият син? А той им отвръщал, че църковната вяра била стъпила на погрешна основа. Виждал в себе си будител и философ, бил открит враг на глупостта.
Но… тази свобода си имала своята цена. През 1592 г. във Венеция, където отишъл по покана на местен благородник, Джордано Бруно най-после бил заловен от Светата инквизиция. Изпратен бил в Рим, за да бъде съден. Прекарал 6 години в затвора на Кастел Сант Анджело под постоянен натиск да се покае и промени отношението си към Бога. Официално обвиненията срещу него били догматични, свързани с църковните учения. Но най-вероятно същинската причина за процеса са били именно научните му виждания.
В крайна сметка бил изправен пред съда на Църквата. И когато присъдата била произнесена, я посрещнал спокойно. С думите:
“Произнасяте присъдата ми с по-голям страх от този, с който аз я изслушвам“
![Джордано Бруно](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2017/02/Brunostatue-640x483.jpg)
На 17 февруари 1600 г. на римския площад на цветята – Кампо деи Фиори, била издигната клада. А в центъра ѝ бил завързан Джордано Бруно. С изправена глава и увереност, че не тяхното насилие, а неговите убеждения са по-силни. “По-добре достойна и героична смърт, отколкото недостоен и подъл триумф” – било неговото верую и го отстоявал и с последния си дъх. С поглед, вперен в хоризонта, отвъд който Космосът бил пълен със звезди и планети, а Вселената се простирала безкрайна.
“Душата ми ще се въздигне заедно с дима към Рая” – били последните му думи. Изгорен бил жив, а пламъкът от огъня му така и не угаснал. Той тогава, в онзи февруарски ден, може да е бил неразкаял се еретик. Но за историята на науката завинаги ще остане дръзка светлина.
Обратно днес
Днес знаем, че Джордано Бруно определено е бил прав. Нашето Слънце далеч не е единственото, живот е възможно да съществува и другаде във Вселената, а тя е на практика безкрайна, особено за нашите разбирания и сетива. Знаем за галактиките, чeрните дупки, белите джуджета и червените гиганти. Изпращаме сателити в околоземна орбита. Самите ние излизаме в Космоса, дори се разхождаме по Луната. Разпратили сме техника в какви ли не посоки, предстои ни да покорим и Марс…
Прав е бил да не се разкайва и да не се отрича от убежденията си. Не е имало за какво, освен за това, че е изпреварил времето си. А как ли би се почувствал, ако можеше, подобно на нас днес, да види красотата на безкрая?
Няма как да знаем. Но можем да се насладим на видимата част от Вселената и на онова, заради което той даде живота си, със