Караваджо: Пройдохата, който промени живописта

Животът му прилича на приключенски роман. Издигнат на пиедестал от възхитени почитатели, ненавиждан от бездарни завистници, наричан “римски разбойник”, конфликтен, неуравновесен, “проклет“ художник. С всичко това се свързва с името на един от най-великите новатори в историята на живописта, творил по времето на късния Ренесанс в Италия. Познахте, ще говорим за Микеланджело Меризи да Караваджо.

Рождената дата и място на Караваджо са спорни. Повечето източници твърдят, че художникът идва на бял свят на 29 септември 1571 г., в деня на Архангел Михаил. Според едни това става в Милано. Според други – в малкото градче Караваджо до Бергамо, където баща му работи като администратор и архитект-декоратор в двора на местния маркиз. Знае се обаче, че дори семейството да е било в Милано, след 1576 г. със сигурност се мести в Караваджо, за да избяга от избухналата чумна епидемия в големия град. Скоро след това бащата умира при неизяснени обстоятелства, като тялото му е намерено в близкото езеро с вързани ръце и джобове пълни с камъни.

Следва време на материални затруднения за осиротялото семейство. А и самият Микеланджело е от онези деца, на които им трябва “по-твърда ръка” – по цял ден се шляе по улиците в

лоша компания, участва в побои, краде

И все пак, в редките случаи, когато е вкъщи, рисува. Майка му има желание да го отдалечи от лошата среда и рисуването е това, което ѝ помага. Изпраща Микеланджело в Милано при Симоне Петерцано – не особено талантлив художник, ученик на Тициан. В неговото ателие пройдохата се преобразява. Бъдещият известен художник денонощно се упражнява в техниката на рисуване с маслени бои, в похватите на изписване на цветове и светлина, в основите на анатомията и перспективата.

Воден от неспокойния си дух, Караваджо скоро напуска Милано и се отправя към Венеция, а 1589 г. го заварва в Рим. По това време градът става център на зараждащия се барок, привличайки художници от всички страни. Църквата покровителства изкуството в амбицията си да превърне Рим в най-красивия град “за великата слава на Бог и църквата”. Тук Микеланджело Меризи разгръща новаторския си талант и скоро е забелязан от влиятелни личности, които му осигуряват поръчки.

Изкуството на Караваджо прилича на живота му

необуздано, пълно с чувство, безрадостно. Тъй като е излязъл от недрата на народа, в произведенията му липсва идеализираната красота на дворцовата живопис или църковната мистика. В картините му живее, страда или умира народът на Италия. Такъв, какъвто го виждал творецът по това време. Религиозните образи – Христос, Богородица, апостолите, се превръщат в портрети на срещнати хора. Библейските мотиви пък са представени като жанрови сцени от всекидневния живот.

Някои от ранните му творби – като Каещата се Магдалена и Отдих на път за Египет издават влиянието на венецианската школа в изкуството. Но много скоро – буквално още от първата работа от римския му период, става ясно, че този творец ще върви по собствен път. Неговият Свети Матей например е обикновен старец от народа, в който няма нищо евангелско. Образът му е едно от трите платна, посветени на апостола, от капелата Контарели в храма Сан Луиджи дей Франчези. Стенописите от същата-капела показват един самобитен и могъщ талант, за който в природата няма друго, освен силни тела и предмети,

които могат да се докоснат

Драстичният натурализъм е комбинирал наблюдението на физическата среда с театрално-драматичното използване на светлината. Тя не е Леонардовото сфумато, омекотяващо контурите на нещата, нито пък лъчът, подчертаващ колорита у венецианците. Тя е средство, чрез което майсторът кара формите на своите фигури да кристализират в ясна линия. Това е може би най-голямото художествено постижение на Караваджо и откритие на епохата, известно като тенебризъм.

Мъртвият Христос е мъртъв човек с мускулесто тяло и толкова (Полагане в гроба). Хората около него са хора от народа с груби, напукани ръце и лица, които срещаме всеки ден. Въпреки че композицията е на тъмен фон, обилната светлина върху човешките фигури я прави раздвижена и драматична. Този реализъм има своите противници както в художествените среди, така и в църквата. Никола Пусен нарича Караваджо

разрушител на живописта

С божиите служители художникът също е в постоянен конфликт. Като добавим необуздания му характер, става ясно защо не се задържа дълго на едно място. Винаги на ръба на закона – носи оръжие без разрешително, участва в сбивания, нанася обиди и оскърбления, извършва нападение над нотариус, замесва се дори в убийство. Често му се случва да влиза в затвора, макар и за кратко (благодарение на влиятелните му покровители). Именно заради убийството на Томазини се налага да избяга в Неапол, оттам в Малта, Сицилия, отново в Неапол.

Извън религиозната живопис Караваджо създава много битови сцени, натюрморти, портрети. Ранната му картина Гледачка спада към жанровите сцени, каквито преди него Италия не познава. Такива теми са характерни за нидерландците. Биографът Карел ван Мандер се възхищава:

“Само погледнете тази мошеничка. С пълен с нега поглед и кокетлива усмивка, тя омайва младия човек, за да приспи бдителността му и скришом да смъкне от пръста му скъпия пръстен. Играта на погледите е майсторски предадена. Светлината пада върху лицето на мъжа и ръцете на двамата, а лицето на гадателката е в сянка, така че вниманието е насочено към кокетството, а не към кражбата.”

Картоиграчи създава усещането, че пулсира от живот. Картината сякаш е затворена от фигурата в гръб. Лицата на двамата измамници са много живи и динамични в контраст със спокойното лице на младия човек. Облеклото на тримата е майсторски предадено –

коприната, дантелите, перата сякаш трептят

В Момче ухапано от гущер реализмът е толкова силен, че биографите Балионе и Манчини пишат за картината: „тя е по-достоверна от живия модел“. А Младият Бакхус болен се смята за автопортрет от времето, когато боледува от малария. Портретът на Великия магистър Алоф де Винякур от Малта носи на Караваджо признание и дори е удостоен с рицарско звание.

След множество пътувания, проблеми, укривания и дори престъпления, изкуството сякаш не успява да даде достатъчно на Караваджо. Духът му търси опрощение и затова последно се отправя към Рим. За зла участ обаче не стига до Вечния град. Умира сред тръстиките на едно блато близо до Порто Ерколе в Тоскана на 18 юли 1610 г. По ирония на съдбата няколко дни след смъртта му пристига известие за помилването му. Микеланджело Меризи да Караваджо умира едва на 35 години, преживял един трагичен и мрачен живот. Остава неоценен от съвременниците си, но записва името си в списъка на най-великите художници на италианската земя.

Вижте още историята на една малка италианска ренесансова църква, в която се изявява един от учениците на великия Маестро Леонардо да Винчи – Бернардино Луини