5 места в София, останали в миналото

0
Стара София
Стара София

Някога, в една сякаш друга София, съществували кабарета, кръчми и кафенета, от които днес не е останало нищо, освен спомени.

Преди стотина години обаче всеки знаел коя е циганката Кева, къде се пие кафе на вересия и коя е улица Ръкси. Lifebites.bg ще ви върне назад във времето, за да ви заведе на пет легендарни места в столицата ни, които отдавна не съществуват, но за които си струва да научите…

Циганското кабаре

20110715_0003
В началото на миналия век софийската циганска махала започвала от бул. Константин Величков и свършвала на ул. Чавдар Войвода – с други думи в края на тогавашната София. Улица Татарлий пък била тяхната главна улица, на която се помещавали циганският клуб, ресторантите, както и прочутото кабаре с Кева. Според спомените на белетриста Драган Тенев

Циганското кабаре в София било несравнимо

с никое друго заведение в цяла Европа. Програмата била толкова разнообразна, колкото и клиентелата. Наедно видни софийски богаташи, хора от хайлайфа и бедни студенти аплодирали цигански танци и песни, различни ориенталски балетни пантомими, шлагери и куп други екстравагантни номера.

Най-обичаната атракция обаче си оставал подпийналият козел на Кева, който замаяно налитал върху масите и танцуващите двойки. Обикновено номерът приключвал с изпълнение на самата Кева и танци до зори.

Максим бар

Снимка: www.stara-sofia.com
Снимки: www.stara-sofia.com

Друго известно софийско кабаре било Максим бар, което се помещавало под днешния театър Българска армия. То далеч не било сред престижните столични заведения, но печелело старите софиянци с ниските си цени и с т. нар. “такси гърлс“ – обикновено млади виенчанки, които танцували с клиенти срещу заплащане.

Скоро след 9 септември Максим бар затваря врати и бива превърнат в бюфет.

Кафене Цар Освободител

vklubgradinatram
Кафе-сладкарница Цар Освободител привличала хората на изкуството.

Кафе-сладкарницата Цар Освободител се намирала в близост до Руската църква, на самия ъгъл между ул. Раковски и бул. Цар Освободител, където днес няма нищо. Известно като “писателското кафене“, то станало любимо място на хора като Дора Габе, Елисавета Багряна, Елин Пелин, Йордан Йовков, проф. Асен Златаров, Теодор Траянов, Асен Разцветников и много други.

Наред с хората на перото,

редовни клиенти

били художници, музиканти, актьори, певци, архитекти, лекари и политици. Константин Константинов свидетелства в Път през годините (1959): “Тук е първото приобщаване на оня пъстър, неспокоен свят на българския елит, който през идните четири десетилетия щеше да има най-сетне едно сигурно малко убежище”.

През 1943 г. кафенето попада под ударите на бомбардировките, но не те го погубват. През 1975 г. сградата е съборена за една нощ с решение на комисия, която отговаря за съдбата на старите сгради, без оглед на това, че е паметник на културата. Така единственото, което е останало от кафене Цар Освободител днес е земята, върху която се е намирало.

Арменското кафене

babskiairАрменското кафене на Чауша наподобявало долнопробен бордей както отвън, така и отвътре. Намирало се в сянката на известното кафене Македония – вдясно на ъгъла на тогавашния площад Бански и бул. Мария Луиза. Било миниатюрно, с голи окадени стени и опушен таван, с предна част, където до стените били наредени маси, които почти никога не били почиствани и задна част, в която се приготвяло кафето.

Собственици били Хогас Минасиян и сестреникът му Мисак Калустиян, по-известен с прякора си Чауша. Нямало непризнат талант, който да не е пил тук

кафе на вересия

Чести посетители били Елин Пелин, Пейо Яворов, проф. Балабанов, Иван Ст. Андрейчин (който бил душата на Арменското кафене), Любомир Бобевски, Чудомир, Сава Злъчкин, Гео Милев, Стоян Бъчваров и още много хора на изкуството. Веднъж отишъл и Иван Вазов, но обстановката му се сторила противна и така и не повторил.

Кафе-сладкарница Бамбука

predteater
Разпознахте ли това място в София?

Сред любимите заведения на софиянци от края на 50-те и началото на 60-те години е кафе-сладкарница Бамбука, която се помещавала под

сградата на барон Гендович

– точно срещу Народния театър.

Успехът му се дължал на фактa, че по онова време ул. Раковски се превърнала в мястото за вечерни разходки на столичани. По това време я наричали – Ръкси. Освен това цените в Бамбука не били много високи, обстановката била съвсем обикновена, а възможността да срещнеш известни хора била съвсем реална. Сред посетителите били Александър Геров, Елисавета Багряна, Радой Ралин, Константин Павлов, Христо Фотев и други.


Вижте още… уникални снимки на България от 1961 г.

Отговор