Джоно: Посланикът на хората с различен външен вид

Джоно Ланкастър
Джоно Ланкастър се харесва такъв какъвто е и именно така дава надежда и импулс за живот на хиляди по света. Снимките в материала са от страницата на Джоно във Facebook.

Той се казва Джонатан, но му викат Джоно. А историята му е достойна за филмов сценарий. Защото е роден буквално без шансове. Изоставен в първите часове след появата си на белия свят, той все пак се оказва роден под щастлива звезда. Днес е реализиран и успешен млад мъж. И е същинско вдъхновение, светъл лъч надежда за хиляди. Обикаля света, за да говори за това, което го прави различен. Има приятелка от много години. Щастлив е. И не би направил пластична операция. Защото се харесва такъв, какъвто е.

Джоно синдром Тричър Колинс
Двама носители на синдрома на Тричър Колинс.

Джоно Ланкастър се ражда с

генетична малформация, наречена синдром на Тричър Колинс

Този синдром се изразява в малформации по лицето, поради недоразвиването му още в майчината утроба. Вижда се с малки или по-силни изменения по очите, ушите, носа, ябълчните кости на лицето, горната и долната челюст и др. Обикновено брадичката при такива хора е слабо изразена, клепачите са увиснали силно надолу, ушите са малки и недоразвити – това са някои от най-видимите белези. Умствени изменения обикновено няма, но страдащите от този синдром имат затруднения в храненето, със слуха и това често създава проблеми в реализацията им в живота.

Когато биологичната му майка го вижда за първи път, съвсем новороден,

тя е толкова ужасена от вида му

че твърдо заявява, че няма как да изгради връзка с такова дете. Не стига това, ами лекарите допълнително уверяват нея и съпруга ú, че детето им може никога да не проговори или проходи. Изоставен от родителите си още в първите часове на живота, бъдещето на Джоно е силно застрашено.

За щастие обаче се появява неговият ангел хранител в човешки облик. Жена на име Джийн, която може да погледне отвъд външния вид на детето. Когато то е едва на две седмици, жената го взима като приемен родител, за да се грижи за него, а 5 години по-късно го осиновява. Оттам насетне за него следват няколко операции, множество болнични престои. Донякъде трудно детство, още по-тежък пубертет, съпроводен с ужасни депресии.

Джонатан Ланкастър
Джоно като дете, малко по-голям и днес.

Всичко бих направил, за да имам приятели. Купувах огромни количества бонбони, които раздавах на децата само, за да ме харесат. Нямах никаква увереност. Правех страшни глупости, за да накарам хората да говорят за

нещо различно от външния ми вид

Ставах все по-самотен. Не излизах, ако наистина не се налагаше. Гледах да крия всичко това от майка ми обаче, тъй като тя вече беше направила толкова много“.

Джоно Ланкастър
Джоно обича да спортува.

Джоно Ланкастър се влюбва в спорта и му се отдава. Става фитнес инструктор. Завършва спортна академия. Успява да намери работа във фитнес студио. И нещата потръгват. Дори среща приятелката си там. Тя първо забелязала лицето му, разбира се, но впоследствие това е последното, на което обръща внимание.

В един момент Джоно се решава на най-тежката стъпка – да потърси биологичните си родители. Намира ги – те имат две други деца и най-вероятно са щастливи с тях. Агенцията по осиновявания прави връзка с майка му и баща му и ги уведомява за желанието на първородния им син да се срещнат. Но те отново го отхвърлят. Казват, че

не искат повече да ги търси

и не желаят да се виждат. Тежък удар по младия мъж, успял въпреки външния си вид и трудното начало на живота си. За щастие истинската му майка Джийн все още е в живота му по най-любящия начин.

Джоно синдром
Джоно дава цялата си любов на децата, родени със синдрома на Тричър Колинс.

Днес Джоно Ланкастър работи с хора с аутизъм и с различен от приетия за нормален външен вид. Опитва се да научи хората в обкръжението си и постепенно извън него, да говорят за външността му. “Писнало ми е да срещам зяпнали хлапета в магазините, чиито майки ги карат да мълчат и да не ме гледат. Много повече предпочитам да дойдат и да ме питат защо изглеждам така. Пък аз ще им разкажа за синдрома Тричър Колинс. По-естествено е някак“.

За успеха в живота въпреки обстоятелствата, Джоно Ланкастър стига до няколко много важни извода:
  • Винаги трябва да вярва в себе си.
  • Трябва да е позитивен, независимо от всичко.
  • Фитнесът е едно от най-любимите му места – там е спокоен и може да бъде себе си;
  • Не би направил лицева операция за реконструкция на лицето. “Все пак има причина Бог да ме създаде такъв и няма да съм себе си, ако променя външния си вид“, казва Джоно Ланкастър.
  • Не се сърди, не съди биологичните си родители. И моли хората, които се запознават с историята му, също да не го правят. “Никой не знае какво са преживели при раждането ми. В крайна сметка са направили най-доброто за себе си и за мен. Защото днес аз съм заобиколен от толкова много страхотни хора“.
  • Трябва да остане активен. Защото мисълта, че е помогнал на някого, го кара да се чувства добре.
Джоно Ланкастър синдром
Джоно с част от любимите си хора – децата, които среща; майка му; приятелката му.

Следвайки тази формула, сега той е щастлив мъж, с любима професия и активности, за които е абсолютно призван. И… се гордее с външния си вид! А благодарение на него и светлината, която разнася със себе си, светът също е една идея по-добър.


Вижте още… историята на друг човек със заболяване, което променя външния вид значителнопрототипът на Шрек – Морис Тиле

СПОДЕЛИ
Предишна статияРене Декарт: Мисля, следователно съществувам
Следваща статияКомплексът на Електра и татковите момичета
Кристина Колева
По натура съм любопитка, по душа съм скиталка. Само с това мога да обясня факта, че от няколко години живея в чужбина, макар от цялото си сърце да обичам България. Обичам да се смея, плаша се от скуката. Естествено, дай ми да пътувам, да срещам нови хора, да опознавам нови места. Обикновено съм кротка, но вътре в мен винаги напира една бунтарка. Всъщност, затова станах журналист преди има-няма 20 години. Обичам да разказвам, но преди това внимателно проверявам всяка подадена ми информация. Това трябва да е изкривяване, придобито от годините работа като разследващ журналист. А може пък точно заради тази страст да станах такава. Разследвала съм случаи на корупция и злоупотреби с власт в известно телевизионно предаване. Вярвам, че журналистиката е призвание на всеки, който иска да промени света около себе си и има волята да преследва тази цел.

Отговор