Най-честите правописни грешки в българския език

правописни грешки
А вие къде най-често грешите? Снимка: TempusVolat via Foter.com / CC BY-NC-SA

Кошмарът на всеки ученик са всички възможни правописни грешки. Лошото е, че децата не са единствените, които допускат такива.

иЗка МЕ да ви кажеМЕ, че среШ(Т)нахме някоЙ много фрЪпирЪШТИ греЖки В феИс букЪТ нЪпУследАк и за ТВА се сетих МЕ да ви споделимЕ коЙ са някои от наИ важните езикови норми, коИто трЯВа да спазваме, за да не допускаме прЪвУписни грешки.

Майтапът настрана. Факт е, че в ежедневието си постоянно се сблъскваме с грешно изписани думички. Правописни грешки, допуснати в

резултат на ниска образованост

и неграмотност. Или по невнимание, или защото бързайки не сме уцелили правилния бутон на клавиатурата, или защото просто не си спомняме някое граматическо правило, което сме учили преди много, много години в училище.

Искам да уточня, че пишейки тази статия не значи, че възприемам себе си като някакъв езиков гуру, който никога не греши и знае всичко. Не съм езиковед или специалист по български език. Аз съм най-обикновен средностатистически български гражданин. Споменатите по-долу примери и правила нямат претенция да са изчерпателни, пълни или точни – така както са описани в книгите. Просто искам да обърнем внимание на най-често допусканите грешки, на които се натъквам всекидневно. Иска ми се да припомня на вас (а и на себе си) някои основни правила в българския език, които

ако не спазваме, допускаме правописни грешки

Колкото до хората, които наистина много грешат, когато пишат, защото са позабравили правилата – ето ви удобен случай да научите нещо!

Lifebites.bg се надява тази статия да е полезна за вас.


Снимка: woodleywonderworks via Foter.com / CC BY-NC-ND
Децата често са критикувани, че допускат много правописни грешки. Снимка: woodleywonderworks via Foter.com / CC BY-NC-ND

Пълен или кратък член (–ЪТ, -А, -ЯТ, -Я)


Много хора пишат кратък, вместо пълен член, или слагат –ът, -ят, където им падне или където им се стори, че звучи добре. Истината е, че това правило е едно от най-елементарните в нашата иначе доста сложна граматика. Ето и какво гласи то:

Пълен член се използва, когато думата изпълнява функция на подлог в изречението. А жокер за това как да разпознаете подлога е, че той винаги може да бъде заместен с местоимението “ТОЙ”.

Ако членуваната дума не е подлог – тогава се употребява кратък член.

Пример: ЛовецЪТ хвана глиганА.
(Той хвана него/ Той го хвана)

ГлиганЪТ беше хванат от ловецА.
(Той беше хванат от него.)

Лесно е нали?!


 Множествено число и думи с двойно “И”


При тези думи, незнайно защо, някои хора вместо “-ИИ” в края на думата пишат “-ИЙ”. Само че, ако се замислите, няма как една дума хем да е в множествено число, хем да е с “Й” накрая. Така се пишат само думи в мъжки род единствено число.

Пример: един сценарИЙ, един жребИЙ

НО

много зодИИ, няколко ютИИ, 5 лилИИ и т.н.
(Грешно: много зодИЙ, много ютИЙ, 5 лилИЙ)

Нерядко същата грешка се допуска и в думи, съдържащи двойно “И”.

Пример: Аз иницИИрах тази среща.
(Грешно: Аз иницИЙрах тази среща.)


Снимка: josef.stuefer via Foter.com / CC BY
Понякога допускаме правописни грешки от бързане, но често е поради незнание. Снимка: josef.stuefer via Foter.com / CC BY

Степенуване


При степенуването се допускат основно 2 грешки:

  • Задължителното тире след по- и най- се пропуска
  • Пише се тире на места, където такова няма.

Пример: Гошо е ПО-хубав от Найден.
(Грешно: Гошо е ПО хубав от Найден.)

Пример: Иван е НАЙ-хубавото момче в класа.
(Грешно: Иван е НАЙ хубавото момче в класа.)

Пример: Бих искал да имам повече приятели.
(Грешно: Бих искал да имам ПО-вече приятели.)


Главна и малка буква


Тук правилото гласи: съществителните собствени имена се изписват с главна буква, съществителните нарицателни – с малка. И разбира се, всяко изречение започва с главна буква. В този случай грешките, които се допускат, са ясни, но ми се иска да направя и една допълнителна вметка. Тя е, че под влиянието на чуждите езици, много от нас започнаха да пишат главна буква на места, където според правилата на българския език би трябвало да е малка.

В английския език, например, месеците, както и дните от седмицата се изписват с главна буква. В българския – с малка. Напоследък обаче много от нас пишат и двете с главна буква.

Пример: Аз съм родена на 15 декември.
(Грешно: Аз съм родена на 15 Декември.

Пример: Не съм на работа в понеделник, вторник и сряда.
(Грешно: Не съм на работа в Понеделник, Вторник и Сряда.)


Вижте още: Проф. Владко Мурдаров: Внимавайте с чуждите думи, за да не станете смешни


С” или “СЪС”, “В” или “ВЪВ”


Това е едно от най-лесните правила за запомняне и все пак на много хора сякаш изобщо не им пука за него. Правилото е, че двойните предлози (“СЪС” и “ВЪВ”) се пишат само в случаите, в които след тях следва дума, започваща съответно със съгласните “З” – “С” или “В” – “Ф”.

Пример: Седнах В колата.
Седнах ВЪВ влака.
Колата е С десен волан.
Колата е СЪС зимни гуми.

* Предлозите “СЪС” и “ВЪВ” се употребяват и когато върху тях пада логическото ударение.

Пример: Заминавам за Англия СЪС или без теб.

*В поезията се допуска “СЪС” и “ВЪВ” да се употребяват и без следващата дума да започва с някоя от буквите, при които предлозите се удвояват. Във всички останали случаи се използват кратките форми – „В“ и „С“.


Двойни съгласни


При двойните съгласни най-често грешки се допускат при двойното “Н” и “Т”, но освен тях тук влизат и двойното “З” и “Д”.

Тези двойни съгласни се получават при образуването на производни думи или форми на основната дума. Понякога обаче изпускаме второто и пишем по грешка само една, вместо две букви.

Пример: есеНЕН – есеННи, времеНЕН – времеННи

радосТ – радосТТа, пролеТ – пролеТТа

беЗЗащитен, беЗЗъб

поДДържам, наДДавам


Снимка: la_farfalla_22 via Foter.com / CC BY
Снимка: la_farfalla_22 via Foter.com / CC BY

Мекане


В тази категория нямаме предвид мекото говорене, характерно за някои райони на България. Имаме предвид един друг феномен. Хората спрягат погрешно глаголите за първо лице множествено число, като вместо “-М”, казват и пишат “-МЕ”.

Пример: Ние не ходиМ често на кино.

(Грешно: Ние не ходиМЕ често на кино.)

И въпреки че “мекането” изначално е характерно за западните региони на страната, то вече се превръща в широко-разпространен проблем в книжовния български език за цялата страна.

Днес се спряхме на някои от основните правописни грешки. Но това, разбира се, са само част от тях. И тъй като не можем да изпишем всички правила на българската граматика тук, това, което искаме да ви посъветваме е винаги, когато имате съмнения за правилното изписване на дадена дума, да потърсите информация за него, а не просто да я смените с друга дума или да я напишете “както и да е”. За целта можете да се възползвате както от многобройните потвърдени източници в интернет, така и от телефонния номер за Езикови справки към БАН0900-12-230.


Вижте още:  “Ползите” от ранното ограмотяване

5 КОМЕНТАРА

  1. Намирам за похвална инициативата на авторката да обърне внимание на някои от често срещаните грешки, поради което много се надявам тя да не се разсърди на моите препоръки към статията й.
    Първата ми препоръка е да започне с уточнението, че тези обяснения са на неспециалист, защото, от една страна, не са изчерпателни, и от друга, в тях са допуснати неточности. Оттам нататък нека всеки сам си потърси специализираната информация по въпросите.
    И нещо конкретно по един от граматическите въпроси – за употребата на пълния член в още два случая. Освен подлога с пълен член се членуват и имената (съществителни, прилагателни, числителни, местоимения), които стоят след определени глаголи и с тези глаголи образуват сложно по вид сказуемо. Въпросните глаголи са доста, като основните от тях са: “съм, бъда, оказвам се, ставам, оставам, излизам, представлявам, казвам се, наричам се”. Думата след тези глаголи трябва да отговаря на въпроса “какъв” и именно тя се пише с пълен член. Например: Той е/ще бъде/излезе/се оказа най-силнияТ в класа.
    С пълен член се членува и обособеното приложение към подлога, например в следния случай: Влезе директорът, съпругЪТ на моята приятелка, и разговаря с хората. Ако променим синтактичната роля на думата “директор” от подлог в допълнение, приложението към него ще се пише с кратък член: Познаваш ли директора, съпругА на моята приятелка?
    Типичните в практиката грешки са от трите типа: граматически, правописни и пунктуационни, като може да добавим и – лексикални. Правилата, от които хората бягат, са изключително сложни за усвояване, за тях се иска човек да се държи в кондиция цял живот, защото те търпят изменения. Сложничко е след всяко изменение да се купува новоизлезлият речник или пък човек за всичко да звъни на “Езикови справки”, но поне едно задоволително ниво на езиковата си култура може да поддържа, защото все пак днес информацията ни залива отвсякъде и ние само трябва да си наложим да й обръщаме внимание. Иначе ставаме смешни.

  2. Някой бе казал, че в българския език не съществува “ш” и “т” заедно (шт). Как се членува думата пустош? Пустошта ?

    • С буква “щ” се отбелязва звукът “шт”. В думата “пустошта” имаме два отделни звука “ш” и “т”, защото те са части от две различни части на думата (морфеми). Така че смело членувайте с “-та”. Друг е например разпространеният случай “штъркел”, при който не е ясно за оригиналничене ли става дума, или за обикновено невежество.

  3. Ето един виц, подходящ за темата.
    Младеж към момиче:
    – Как се е случило така че красиво моимче като теб си няма приятел?
    – Пред “че” се пише запетая!

Отговор