Поетът Верлен е сред творците, с чието творчество аристократична Франция се гордее. Човекът Верлен обаче е сред онези противоречиви личности, чийто живот обществото предпочита да не обсъжда.
Алкохол, насилие, любовни афери с мъже, 18 месеца в белгийски затвор. Все щрихи от битието на този велик творец. Гадости, биха казали повечето от вас. Да, но гадости, без които най-вероятно
обикновеният пияница Пол Верлен
не би станал големият поет Пол Верлен. Неговата история е от тези, на които цялото ти същество се ядосва, знаейки че няма как да промени. Но все пак продължава да се ядосва и да се пита защо някои от най-гениалните човеци, раждали се някога, са били толкова саморазрушителни натури.
Верлен е 7-годишен, когато семейството му се мести от родния Метц в столицата Париж. 10 години по-късно младият Пол е безнадеждно влюбен в поезията на Бодлер и прелестите на големия град. Редовен клиент на кръчмите и бардаците в града, той решава да се насочи към правото. Бързо прекъсва обучението си и за кратко работи като прислужник в кметството. 25-годишен и вече отдавна открил силата на абсента, Верлен погребва братовчедка си Елиза, в която е влюбен от дете.
Следват години на бурни събития, които го отвеждат до градския затвор на белгийския град Монс. По това време Пол Верлен е 29-годишен, не особено популярен поет, с три издадени стихосбирки. В
килия номер 252
той прекарва точно 555 дни от живота си. Време, благодарение на което ще се превърне в един от най-великите и известни френски поети.
Французинът е осъден след спречкване с любовника си – друг от известните френски символисти – 18-годишният тогава Артюр Рембо. Заради него Верлен изоставя младата си съпруга Матилде и единствения си наследник – Жорж. Бракът му така или иначе не върви. Верлен вече е наясно с влечението си към силния пол, често посяга на жена си, а в пристъп на ярост вдига ръка и срещу невръстния си син, който е едва бебе.
Връзката му с Рембо също не е особено романтична. Насилие, кавги и денонощни запои. В началото на юли 1873 г. двамата любовници отсядат в хотел в Брюксел и отново се отдават на пиянство. Верлен избухва за пореден път, а Рембо, отегчен от пристъпите на ревност на любовника си, заявява, че го напуска. Ядосан, Пол Верлен вади пистолета си и стреля два пъти, за да сплаши младока. Единият куршум улучва пода, а другият – китката на Артюр Рембо. Полицията
задържа двамата поети
и след като ги претърсва щателно открива писма, които са изпращали един на друг и потвърждават връзката им.
“По отношение на моралност и талант, този Рембо, на възраст между 15 и 16 г., беше и е чудовище. Той може да конструира поеми както никой друг, но произведенията му са неразбираеми и отвратителни”, пише в доклада си един от полицаите.
По това време хомосексуализмът не е престъпление във Франция и Белгия, макар в Англия да е считан за такова и през 20-ти век. Но въпреки това влечението към същия пол се смята за неподходящо поведение. Според историци тъкмо хомосексуалността на Пол Верлен е причината той да попадне зад решетките. Макар официално да е осъден за
опит за убийство
той реално не е искал да убие своя любовник. Нито пък Рембо повдига такова обвинение към него, а съдията по делото обръща изключително внимание именно на аферата между двамата мъже.
Верлен търси помощ от Виктор Юго, който му отговаря да бъде търпелив. Най-вероятно тъкмо писмото от такова величие на френската литература кара началника на затвора да бъде снизходителен и да пожали поета. И така да му даде време и спокойствие, за да развие творческия си потенциал. Както и става.
Прочетете още… Историята на Макс Пъркинс – без когото литературата нямаше да е същата
Далече от алкохола, заведенията и бохемския си начин на живот в Париж, които съсипват здравето му,
Пол Верлен се обръща към религията
Всъщност в тази си част историята му страшно наподобява тази на Оскар Уайлд, който също попада зад решетките. Но докато затворът погубва англичанина, осъден на къртовски труд, и той не успява да напише нищо значимо след това, при французина времето в килията отприщва неговата творческа енергия. Там той рисува и създава едни от най-прекрасните си стихове, включени в стихосбирката Песни без думи, които ще му донесат световна слава и признание.
“Той прекарва своите 555 дни зад решетките четейки и създавайки творби, които по-късно ще му спечелят титлата “Принц на поетите”, пише британският вестник Гардиън. Титла, която официално Верлен получава през 1894 г.
През януари 1875 г. той е освободен. На входа го посреща единствено майка му. Двамата се завръщат във Франция, но не след дълго поетът заминава за Англия. Там работи като учител по рисуване, френски, латински и гръцки, а в един момент става и фермер. Опитва да забрави Рембо, а междувременно официално слага край на брака си с Матилде. Мъката по любимия го хвърля обратно в лапите на алкохола и мизерията.
20 години след като е освободен от затвора,
Верлен се завръща в Монс
Вече е известен поет, чиито стихове са популярни из цяла Европа. Белгийците очакват с нетърпение лекциите му, но когато се появява, всички са шокирани. Пред тях се изправя изпаднал, остарял човек с очевидни проблеми с алкохола.
Такива са и последните дни на Принца на поетите. Пиене, лутане между болници, барове, две проститутки, любовник, който е крадец на чадъри, проблеми с диабет и сифилис. През януари 1896 г., едва 51-годишен, великият Пол Верлен се изповядва, а на следващия ден напуска този свят. Победен от пневмонията, бедността и алкохола. На погребението му идват хиляди.
А името му остава в златната страница на световната литература – като един от четиримата най-велики френски поети. Заедно с тези на Бодлер, Рембо и Маларме.
