Камбоджа – красота, бедност и Анджелина Джоли

Камбоджа. Ангкор Ват. Анджелина Джоли в Лара Крофт: Томб Райдър… Не. Голяма част от приятелите и познатите, на които давам жокер къде отивам, не могат да се сетят нищо за тази малка азиатска държава. Доскоро повечето от тях свързваха името ú основно с наследените от годините на война минни полета.

Заминавам за магнетичната страна, разположена между Тайланд, Лаос и Виетнам, в първите месеци на годината, когато там е непоносимо топло. 37-градусовата жега и влагата ме притискат като мокра гъба и не ми позволяват да поема въздух. Отдъхвам си, че от хотела са организирали

безплатен транспорт

и ще избягаме от горещините в климатизираното купе на таксито.

Преди това трябва да вземем визи. Срещу 20 долара може да се остане в страната на кхмерите за месец. По традиция чиновниците са недружебюни, навъсени и страшно делови. Но не и в деня, когато пристигаме там.

На летището в Сием Риап, вторият по големина град след столицата Пном Пен, ни чакат две телевизионни камери, а ансамбъл от красиви местни девойки танцува и раздава кутийки с чай от лотус. Зад дълго бюро в стандартна униформа, наподобяваща милиционерски екип от соцвремената, ни приветства началникът на граничната служба. Вежливо моли за документи, усмихва се и поддържа приятелски разговор с туристите през гишето си. И така някъде за около 5 минути. Изведнъж камерите спират работа и широката му усмивка се трансформира в мрачна физиономия.

“Нау ю пей мъни”*, с делови тон изисква 20 доларовата банкнота мъжът и след като получава желаното, предава паспорта ми на колегата от лявата си страна. Минал през десетина чифта камбоджански ръце, документът се връща при мен с едномесечна виза. Не само визите,

всичко в Камбоджа се прави от много хора

Почти като в онази прословута снимка илюстрираща начина на работа в България – десетина души са се скупчили около една яма и зяпат как бай Иван копае.

На рецепцията в хотела, където за 10 долара получаваме освен нощувка, едночасов кхмерски масаж и споменатия вече безплатен трансфер от летището, се суетят няколко млади момичета и момчета. Посрещат ни с широки усмивки, студен чай, бананов чипс и ледено мокри хавлии (манна небесна са те, след като се оказва, че такситата нямат климатици и жегата направо ни залепва на седалките като дъвки Турбо от едновремешните).

Младите камбоджанчета разказват подробно къде да се отиде, какво да се види, как може да ни прецакат по туристически и кое колко струва. Персоналът се надпреварва да изпълни навреме поръчките ни и да провери дали всичко е така, както сме го искали.

Колко човека работят тук?

“За хотел с капацитет от 25 души се грижат…” върти очи в различни посоки,  докато мислено изчислява броя на колегите си, 18-годишната рецепционистка Шантау. “40 души”, обявява тържествено слабичката брюнетка, която се подвизава и под никнейма Алиса, даден ú от учителката по английски, за да се зяпомня по-лесно от туристите.

Работодателят на Алиса, както и много от собствениците на хотели в Камбоджа, е чужденец. Тук работната ръка е евтина и в повечето случаи много усмихната. Жегата и дъждовете изтощават силите на местните и те използват всеки удобен момент, за да подремнат. Вързани хамаци може да се видят на всевъзможни места – по дворовете, на улицата, пред заведенията, на отдалечени дървета в гората, на тръбите на тук-тука (местни таксита, наподобяващи моторни каруци, с които се предвижват повечето туристи – бел. а.).

След гражданската война и режима на червените кхмери, днес камбоджанците живеят бедно, но сравнително спокойно.

Основни инвеститори в страната

са Китай и Виетнам. По-голямата част от населението е ангарижарана в сферата на земеделието и текстилната индустрия. Туристическият бранш също се разраства, но надеждите на страната са в залежите на природен газ.

Розовото ú бъдеще все още е необозримо, тъй като всеки трети камбоджанец живее с по-малко от долар на ден. Учител по философия в столицата изкарва около 150 долара на месец, които стигат да покрие разходите си за храна и гориво, а корупционните скандали са ежедневие.

За нас улиците в Сием Риап (без асфалт, пометен от наводнение преди няколко години) не са точно атракция. Виждали сме такива на много места в България. Мила родна картинка е това, с една разлика. Не те хваща за гърлото, не ти става гадно. Намираш го едновременно за отпускащо и интересно. Ето – не сме само ние така! После си задаваш истински важния въпрос към настоящия момент. Какво мога да си купя с долар?

Тук доларът е крал

Не е необходимо да се обменят местни риели, които връщат в случай, че нещо струва по-малко от долар, а бакшишите карат местните да летят. Работят дори и децата.

Седемгодишни търчат из древните руини и по прашните улици, преследват туристи под жаркото слънце и с монотонен глас повтарят:

“Уан долар! Уан долар!”

До прималяване. Докато не блокираш от бръмченето им и не купиш нещо. Без дори да те поглеждат в очите. Гидовете разказват, че такива малчугани изхранват цели фамилии, затова и повечето от тях така и не стигат до училищните чинове.

Като всяка бедна страна и Камбоджа е държава на контрастите. Скъпарски хотел е залепен до бедняшка къщурка, където в една стая, използвана едновременно за спалня, дневна, баня и кухня, живее младо семейство с бебе и две по-големи деца, а

входът прилича на гараж

Дрехите висят на закачалки по фасадата, тъй като вътре няма място за гардероб, а и заради влагата материите съхнат бавно. Вода от чешмата не се пие. Макар хотелът ни да е построен и открит едва година преди посещението ни, плочките в банята на стаята са покрити с плътен слой… ръжда, който водата е наслойла отгоре им.

В столицата Пном Пен, Сием Риап и единствения им по-известен курорт Сиануквил могат да се намерят хотелски стаи на доста прилични цени. Петзвездни грандиозни по размер и впечатляваща архитектура комплекси почти няма.

За около 10-12 долара на нощ може да се отседне в стая тип хостел. Има и по-луксозни хотели, като голяма част от местата за настаняване силно напомнят нискоразряден хотел на Олимпийската ривиера. Идеята на повечето туристи е, че избрат маршрута не заради легловата база, а заради екзотиката и природните красоти.

Повечето млади камбоджанци

са невероятно любезни, усмихнати и с интерес попиват информацията за всяка нова култура. Когато разбират, че сме от България с извинителни усмивки ни питат къде точно се намира държавата ни и дали говорим турски.

Именно Камбоджа е мястото, където човек с пълна сила може да разбере смисъла на понятието глобализация. Не само заради различните националности, които се срещнат на това затънтено място.

Глобализацията тук може да се вкуси!

Тя е в храната. Пицата с кокосово мляко предизвиква интерес, но вариантът на италианската храна с крокодилско направо спира дъха. Няма нужда от пояснение, че ако в менюто присъства друг вид европейско блюдо, е излишно да се поръчва.  Логично ще струва повече и няма да има нищо общо с вкуса, който познавате. (Например салата Капрезе е със съставки айсберг, резенчета зелени домати и кашкавал)

Вижте още: Бали – извън сезона и отвъд клишето

В Камбоджа, както и в повечето други азиатски страни, могат да се от опитат всевъзможни гадории. Като огромни пържени скакалци, мазни мухи, гъсеници и скорпиони на клечка.

Истината е, че никой от местните не набива подобни “деликатеси” за закуска, а единствено туристите ги купуват, за да тестват сетивата и смелостта си. Куражът на много от тях стига единствено до позиране за снимка, което никога не приключва с изяждане на пърженото насекомо. Иначе хората в района похапват богато. Кхмерско къри, амок (пилешко с кокосово мляко в бананова кора), ориз с плодове и зеленцуци, супи с морски дарове и

босилек с аромат на анасон

Продуктите на повечето места са пресни, тъй като токът е скъп и много от местните нямат хладилници. Водата също е кът. Мие се в два легена – единият е пълен с мръсна вода, а другият – с мръсна вода и нещо като сапун. В повечето случаи кухнята е на открито, а около мястото за готвене се разхождат наперено кльощави петлета. Затова ни препоръчват да се храним в хотели или изпитани ресторанти (каквото и да означава това в този случай).

Кхмерската кухня е известна със специфичните си пикантни подправки. Шегуваме се, че чушки сигурно слагат и в бебешкото мляко, което дават на пеленачетата, тъй като сетивата на местните спрямо пикантното са адски притъпени и това, което за нас е средно люто за тях е абсолютно безвкусно.

Факт е, че част от храните, които камбоджанците ядат, не се особено популярни и масово консумирани от туристи. Като шишчета от змия и ориз с мравки. Нещото, по което се прехласват – еквивалент на нашенско кьопоолу, е сирене с риба и мравки. Хрупкава, хомогенна смес, приличаща на грубо смлян пастет, която е по-добре да не помирисвате.

“Мирише на крака, но има божествен вкус”

– опитва се да ни убеди с решителен тон шофьорът на тук-тука, който е наш гид из храмовия комплекс Анкгор Ват.

Пробвам, разбира се. И да. Някак си тия неща дето се забиват между зъбите и предупреждението за отвратителната миризма само подсилват мисълта, че ям мравешки крака и не ми дават възможност да се насладя на вкусовите качества на деликатеса. Любезно побутвам мравешкото сирене настрана и залагам на класически бургер записан в менюто като Джон Ленън.

Сочното телешко кюфте не е единственото нещо със западно назнавание из улиците на Камбоджа. Американската и европейските култури тук се котират добре (най-вече заради покотока от туристи, идващ от тези дестинации). В тяхна чест много от сервитьорите и заведенията в близост до уникалния Ангкор Ват са кръстени на известни холивудски герои като Батман и Рамбо… а фактът, че именно

тук е сниман филмът Лара Крофт

– Томб Райдър с участието на Анджелина Джоли е почти толкова важен факт, колкото и самото съществуване на Ангкор Ват.

Половинката на Брад Пит идва за първи път в Камбоджа през 2001 г. Малко след това става комисар на Организацията на Обединените нации за бежанците и осиновява 7-месечния Мадокс. За да запази връзката на сина си с корените му, носителката на почетен Оскар купува къща с над 60 хил. акра земя, която превръща в детски център. Джоли спонсорира изграждането на още един подобен комплекс, както и стройтелството на над 10 училища.

Кралят на Камбоджа връща жеста на Джоли като и дава почетно поданство на актрисата през 2005 г, а тя казва, че държавата ще остане в сърцето ú завинаги. Така, както и на повечето туристи посетили това далечно кътче азиатска земя. Заради красотата на природата и добротата на хората, изумителната кхмерска култура и архитектурните й постижения, които те карат да се чувстваш благословен, че си имал възможността да се докоснеш до тях…

*Now you pay money – Сега плати.

Вижте още една история от Камбоджа – рибата, която може да бъде сготвена безброй път