Камбоджа – красота, бедност и Анджелина Джоли

Камбоджа
Едно от най-впечатляващите места в света - Ангкор Ват в Камбоджа. Снимка: Foter.com

Камбоджа. Ангкор Ват. Анджелина Джоли в Лара Крофт: Томб Райдър… Не. Голяма част от приятелите и познатите, на които давам жокер къде отивам, не могат да се сетят нищо за тази малка азиатска държава. Доскоро повечето от тях свързваха името ú основно с наследените от годините на война минни полета.

Заминавам за магнетичната страна, разположена между Тайланд, Лаос и Виетнам, в първите месеци на годината, когато там е непоносимо топло. 37-градусовата жега и влагата ме притискат като мокра гъба и не ми позволяват да поема въздух. Отдъхвам си, че от хотела са организирали

За да стигнеш до тези красоти, първо трябва да минеш паспортната проверка на летището, където обстановката много напомня времето на соц-а в България. Снимка: tomscoffin via Foter.com / CC BY
За да стигнеш до тези красоти, първо трябва да минеш паспортната проверка на летището, където обстановката много напомня времето на соц-а в България.
Снимка: tomscoffin via Foter.com / CC BY

безплатен транспорт

и ще избягаме от горещините в климатизираното купе на таксито.

Преди това трябва да вземем визи. Срещу 20 долара може да се остане в страната на кхмерите за месец. По традиция чиновниците са недружебюни, навъсени и страшно делови. Но не и в деня, когато пристигаме там.

На летището в Сием Риап, вторият по големина град след столицата Пном Пен, ни чакат две телевизионни камери, а ансамбъл от красиви местни девойки танцува и раздава кутийки с чай от лотус. Зад дълго бюро в стандартна униформа, наподобяваща милиционерски екип от соцвремената, ни приветства началникът на граничната служба. Вежливо моли за документи, усмихва се и поддържа приятелски разговор с туристите през гишето си. И така някъде за около 5 минути. Изведнъж камерите спират работа и широката му усмивка се трансформира в мрачна физиономия.

“Нау ю пей мъни”*, с делови тон изисква 20 доларовата банкнота мъжът и след като получава желаното, предава паспорта ми на колегата от лявата си страна. Минал през десетина чифта камбоджански ръце, документът се връща при мен с едномесечна виза. Не само визите,

всичко в Камбоджа се прави от много хора

Почти като в онази прословута снимка илюстрираща начина на работа в България – десетина души са се скупчили около една яма и зяпат как бай Иван копае.

Всичко в Камбоджа се прави от много хора. А децата са неизменна част от работната обстановка. Снимка: Roberto Farina Travel Photography via Foter.com / CC BY-NC
Всичко в Камбоджа се прави от много хора. А децата са неизменна част от работната обстановка.
Снимка: Roberto Farina Travel Photography via Foter.com / CC BY-NC

На рецепцията в хотела, където за 10 долара получаваме освен нощувка, едночасов кхмерски масаж и споменатия вече безплатен трансфер от летището, се суетят няколко млади момичета и момчета. Посрещат ни с широки усмивки, студен чай, бананов чипс и ледено мокри хавлии (манна небесна са те, след като се оказва, че такситата нямат климатици и жегата направо ни залепва на седалките като дъвки Турбо от едновремешните).

Младите камбоджанчета разказват подробно къде да се отиде, какво да се види, как може да ни прецакат по туристически и кое колко струва. Персоналът се надпреварва да изпълни навреме поръчките ни и да провери дали всичко е така, както сме го искали.

Колко човека работят тук?

“За хотел с капацитет от 25 души се грижат…” върти очи в различни посоки,  докато мислено изчислява броя на колегите си, 18-годишната рецепционистка Шантау. “40 души”, обявява тържествено слабичката брюнетка, която се подвизава и под никнейма Алиса, даден ú от учителката по английски, за да се зяпомня по-лесно от туристите.

Работодателят на Алиса, както и много от собствениците на хотели в Камбоджа, е чужденец. Тук работната ръка е евтина и в повечето случаи много усмихната. Жегата и дъждовете изтощават силите на местните и те използват всеки удобен момент, за да подремнат. Вързани хамаци може да се видят на всевъзможни места – по дворовете, на улицата, пред заведенията, на отдалечени дървета в гората, на тръбите на тук-тука (местни таксита, наподобяващи моторни каруци, с които се предвижват повечето туристи – бел. а.).

tuk tuk caption
Камбоджанците използват всеки удобен момент, за да си почиват.

След гражданската война и режима на червените кхмери, днес камбоджанците живеят бедно, но сравнително спокойно.

Основни инвеститори в страната

са Китай и Виетнам. По-голямата част от населението е ангарижарана в сферата на земеделието и текстилната индустрия. Туристическият бранш също се разраства, но надеждите на страната са в залежите на природен газ.

Розовото ú бъдеще все още е необозримо, тъй като всеки трети камбоджанец живее с по-малко от долар на ден. Учител по философия в столицата изкарва около 150 долара на месец, които стигат да покрие разходите си за храна и гориво, а корупционните скандали са ежедневие.

За нас улиците в Сием Риап (без асфалт, пометен от наводнение преди няколко години) не са точно атракция. Виждали сме такива на много места в България. Мила родна картинка е това, с една разлика. Не те хваща за гърлото, не ти става гадно. Намираш го едновременно за отпускащо и интересно. Ето – не сме само ние така! После си задаваш истински важния въпрос към настоящия момент. Какво мога да си купя с долар?

Тук доларът е крал

Не е необходимо да се обменят местни риели, които връщат в случай, че нещо струва по-малко от долар, а бакшишите карат местните да летят. Работят дори и децата.

Седемгодишни търчат из древните руини и по прашните улици, преследват туристи под жаркото слънце и с монотонен глас повтарят:

“Уан долар! Уан долар!”

Камбоджа
Камбоджански деца

До прималяване. Докато не блокираш от бръмченето им и не купиш нещо. Без дори да те поглеждат в очите. Гидовете разказват, че такива малчугани изхранват цели фамилии, затова и повечето от тях така и не стигат до училищните чинове.

Като всяка бедна страна и Камбоджа е държава на контрастите. Скъпарски хотел е залепен до бедняшка къщурка, където в една стая, използвана едновременно за спалня, дневна, баня и кухня, живее младо семейство с бебе и две по-големи деца, а

входът прилича на гараж

Дрехите висят на закачалки по фасадата, тъй като вътре няма място за гардероб, а и заради влагата материите съхнат бавно. Вода от чешмата не се пие. Макар хотелът ни да е построен и открит едва година преди посещението ни, плочките в банята на стаята са покрити с плътен слой… ръжда, който водата е наслойла отгоре им.

В столицата Пном Пен, Сием Риап и единствения им по-известен курорт Сиануквил могат да се намерят хотелски стаи на доста прилични цени. Петзвездни грандиозни по размер и впечатляваща архитектура комплекси почти няма.

За около 10-12 долара на нощ може да се отседне в стая тип хостел. Има и по-луксозни хотели, като голяма част от местата за настаняване силно напомнят нискоразряден хотел на Олимпийската ривиера. Идеята на повечето туристи е, че избрат маршрута не заради легловата база, а заради екзотиката и природните красоти.

Релакс
Релакс

Повечето млади камбоджанци

са невероятно любезни, усмихнати и с интерес попиват информацията за всяка нова култура. Когато разбират, че сме от България с извинителни усмивки ни питат къде точно се намира държавата ни и дали говорим турски.

Именно Камбоджа е мястото, където човек с пълна сила може да разбере смисъла на понятието глобализация. Не само заради различните националности, които се срещнат на това затънтено място.

Глобализацията тук може да се вкуси!

Тя е в храната. Пицата с кокосово мляко предизвиква интерес, но вариантът на италианската храна с крокодилско направо спира дъха. Няма нужда от пояснение, че ако в менюто присъства друг вид европейско блюдо, е излишно да се поръчва.  Логично ще струва повече и няма да има нищо общо с вкуса, който познавате. (Например салата Капрезе е със съставки айсберг, резенчета зелени домати и кашкавал)


Вижте още: Бали – извън сезона и отвъд клишето


В Камбоджа, както и в повечето други азиатски страни, могат да се от опитат всевъзможни гадории. Като огромни пържени скакалци, мазни мухи, гъсеници и скорпиони на клечка.

Истината е, че никой от местните не набива подобни “деликатеси” за закуска, а единствено туристите ги купуват, за да тестват сетивата и смелостта си. Куражът на много от тях стига единствено до позиране за снимка, което никога не приключва с изяждане на пърженото насекомо. Иначе хората в района похапват богато. Кхмерско къри, амок (пилешко с кокосово мляко в бананова кора), ориз с плодове и зеленцуци, супи с морски дарове и

босилек с аромат на анасон

Продуктите на повечето места са пресни, тъй като токът е скъп и много от местните нямат хладилници. Водата също е кът. Мие се в два легена – единият е пълен с мръсна вода, а другият – с мръсна вода и нещо като сапун. В повечето случаи кухнята е на открито, а около мястото за готвене се разхождат наперено кльощави петлета. Затова ни препоръчват да се храним в хотели или изпитани ресторанти (каквото и да означава това в този случай).

хигиена
Хигиена ли?

Кхмерската кухня е известна със специфичните си пикантни подправки. Шегуваме се, че чушки сигурно слагат и в бебешкото мляко, което дават на пеленачетата, тъй като сетивата на местните спрямо пикантното са адски притъпени и това, което за нас е средно люто за тях е абсолютно безвкусно.

Факт е, че част от храните, които камбоджанците ядат, не се особено популярни и масово консумирани от туристи. Като шишчета от змия и ориз с мравки. Нещото, по което се прехласват – еквивалент на нашенско кьопоолу, е сирене с риба и мравки. Хрупкава, хомогенна смес, приличаща на грубо смлян пастет, която е по-добре да не помирисвате.

“Мирише на крака, но има божествен вкус”

– опитва се да ни убеди с решителен тон шофьорът на тук-тука, който е наш гид из храмовия комплекс Анкгор Ват.

Пробвам, разбира се. И да. Някак си тия неща дето се забиват между зъбите и предупреждението за отвратителната миризма само подсилват мисълта, че ям мравешки крака и не ми дават възможност да се насладя на вкусовите качества на деликатеса. Любезно побутвам мравешкото сирене настрана и залагам на класически бургер записан в менюто като Джон Ленън.

Сочното телешко кюфте не е единственото нещо със западно назнавание из улиците на Камбоджа. Американската и европейските култури тук се котират добре (най-вече заради покотока от туристи, идващ от тези дестинации). В тяхна чест много от сервитьорите и заведенията в близост до уникалния Ангкор Ват са кръстени на известни холивудски герои като Батман и Рамбо… а фактът, че именно

Едно от най-известните дървета на планетата ни, взело участие в снимките на филм с Анджелина Джоли. Снимка: mariusz kluzniak via Foter.com / CC BY-NC-ND
Едно от най-известните дървета на планетата ни, взело участие в снимките на филм с Анджелина Джоли.
Снимка: mariusz kluzniak via Foter.com / CC BY-NC-ND

тук е сниман филмът Лара Крофт

– Томб Райдър с участието на Анджелина Джоли е почти толкова важен факт, колкото и самото съществуване на Ангкор Ват.

Половинката на Брад Пит идва за първи път в Камбоджа през 2001 г. Малко след това става комисар на Организацията на Обединените нации за бежанците и осиновява 7-месечния Мадокс. За да запази връзката на сина си с корените му, носителката на почетен Оскар купува къща с над 60 хил. акра земя, която превръща в детски център. Джоли спонсорира изграждането на още един подобен комплекс, както и стройтелството на над 10 училища.

Кралят на Камбоджа връща жеста на Джоли като и дава почетно поданство на актрисата през 2005 г, а тя казва, че държавата ще остане в сърцето ú завинаги. Така, както и на повечето туристи посетили това далечно кътче азиатска земя. Заради красотата на природата и добротата на хората, изумителната кхмерска култура и архитектурните й постижения, които те карат да се чувстваш благословен, че си имал възможността да се докоснеш до тях…

*Now you pay money – Сега плати.


Вижте още една история от Камбоджа – рибата, която може да бъде сготвена безброй път

Отговор