Фалшив герой – умение или достъпна интернет опция

фалшив герой
В ерата на интернет хич не е трудно да се превърнеш в герой. Макар и фалшив.

Няма как да не си спомняте образа на неповторимия Тодор Колев от филма Опасен чар. Чаровният фалшив герой, който успява да заблуди всеки, когото срещне, че е точно такъв, какъвто му е изгодно да бъде. История, базирана на реални случки от живота на Илия Илиев–Баровеца, за когото ви разказахме преди време. Мошеник, който с лекота успява да заблуди много хора от различни прослойки в обществото ни.

Илия Илиев
Илия Илиев е прототипът на героя от “Опасен чар”.

Едно време, за да си толкова ловък мошеник и достатъчно

убедителен фалшив герой

от класата на Илия Илиев, се изискваха много качества. Днес в ерата на технологиите и интернет обаче, всеки лесно може да се представи и да бъде този, който си пожелае. Да си измисли напълно фалшива биография и да разказва за своя мечтан живот сякаш е истински. Да печели пари на гърба на другите – като Спас от Кочериново, който успешно се представяше за пътешестващия Александър Николов. Всеки, стига да реши, може да се превърне в поредния фалшив герой, който да заблуди успешно не само непознатите потребители в социалните мрежи, но и големи световни знаменитости. Че даже и някои от най-популярните световни медии.

Именно такава е историята на 20-годишния македонец Дарко Грънчаров, която буквално взриви социалните мрежи и страниците на някои от големите световни медии. Един от най-пресните примери за фалшиви новини от началото на 2018 г. Дарко, също като много други, влиза в образа на положителния фалшив герой, когото хората сякаш само чакат да се появи. Македонецът си създава профил в Туитър, където споделя трогателната си (фалшива) история на пробудил се от

6-месечна кома надарен тенисист

Троицки разкрива лъжата на 20-годишния македонец.
Троицки разкрива лъжата на 20-годишния македонец.

Хиляди интернет потребители се вълнуват от развръзката на драмата – как след преживяната кома Дарко отново иска и ще се завърне на корта. В клопката му попадат световни медии като BBC. Никой не се усъмнява в достоверността на историята на македонския тенисист и всички безрезервно му предлагат слава от трибуната на сайтовете си. Дарко Грънчаров дори дава реални интервюта в различни телевизии.

Симпатизантите му се множат със скоростта на светлината. Никой не подозира, че зад симпатичния образ на младия спортист, се крие обикновен фалшив герой. Развълнувани от историята на своя мним колега, величия в тениса като Серена Уилямс, Мартина Навратилова и Джеймс Блейк го поздравяват сърдечно за вдъхновяващото му желание отново да играе и стават негови последователи в мрежата.

Истината, разбира се, се оказва съвсем различна. След като Дарко е разкрит, става ясно, че за да утвърди профила си в Туитър, в началото той е използвал армия от тролове. Тяхната работа била да го следват и да коментират измислената му, но иначе добре подредена история. Постепенно той става все по-известен в света на спорта. До момента, в който не прекрачва границата на позволеното и не започва да си измисля истории за свои мачове с някои от

най-известните световни тенисисти

Един от тях – Виктор Троицки, категорично опровергава срещата си с Дарко. В интервю Троицки възкликва:

Страхотна история, уау! Никога не съм чувал за това момче.”

журналистика
Петър показа някои сериозни проблеми в българската спортна (и не само) журналистика.

Това обаче далеч не е първият случай, в който медиите се връзват на такива истории. Червен флаг за родните медии преди години вдигна студентът по журналистика Петър Георгиев, който днес е сред водещите репортери на БНТ. Петър успя да заблуди някои от най-големите ни спортни издания, че е изгряваща звезда на световния футбол. И то цели два пъти – история, за която ви разказахме още тогава.

Една от най-любимите ни фалшиви новини обаче е тази, създадена от колегата ни Оба Бътлър. Журналистът на Vice реши да провери дали в интернет наистина е възможно да фалшифицираш каквото и да било. Преди години Бътлър изкарвал допълнително пари като пишел фалшиви ревюта на ресторанти и хотели за сайта TripAdvisor

“Единственото нещо, което до този момент не можеше да се фалшифицира, беше самото място. Затова реших да видя дали мога да го направя”

– казва журналистът. И си поставя за цел да превърне несъществуващ ресторант в ресторант номер едно в Лондон в класацията на популярния сайт TripAdvisor. И… успява! Поредното доказателство, че да заблудиш хората и да направиш нещо, та макар и несъществуващо, хит в мрежата, не е никак трудно или пък невъзможно!

фалшив ресторант
Бътлър пред квартирата си, която успява да превърне в ресторант номер 1 в Лондон в един от най-популярните сайтове за хранене и пътуване. Снимка: Oobah Butler/ VICE

Бътлър нарича “ресторанта” си The Shed At Dulwich. Създава му профил, вписва адреса на скромната си ергенска квартира, запретва ръкави и започва да пише фалшиви ревюта и коментари. Дава му високи оценки и не пести похвали. И воала! Реакциите не закъсняват. “Ресторантът” му става не само виртуално, но и реално известен. На всички клиенти, които звънят, за да направят резервации, журналистът отговаря:

Нямаме места. Всичко е заето за седмици напред!

Така хората стават неимоверно любопитни. А квартирата му, маскирана под името The Shed At Dulwich, и стартирала някъде в края на опашката на популярните ресторанти в Лондон (сред над 17 хил. общо), започва да се изкачва в класацията на TripAdvisor. Всеки иска да се дореди за вечеря в това чудато и мистериозно заведение. В рамките на няколко месеца Бътлър постига целта си – превръща несъществуващ ресторант в  номер едно в Лондон. Без някой някога да е стъпвал там и изобщо да е вкусвал храна от споменатия несъществуващ ресторант.

Фалшив отзив за несъществуващия ресторант. Снимка: VICE
Фалшив отзив за несъществуващия ресторант.
Снимка: VICE

За пореден път теорията, че в интернет всичко е възможно, е потвърдена. Цялата невероятна история, разказана лично от Оба Бътлър, можете да намерите тук.

Единственото, което ни остава да кажем след дадените примери в този текст и хилядите други, които ни дебнат в мрежата, е, че не бива да се доверяваме сляпо на всичко, което четем, чуваме или виждаме в интернет. Особено ние, които сме отговорни за съдържанието, излизащо в сайтовете. Убедени сме, че и вие винаги си имате едно наум. И все пак всяко подсещане да внимаваме с фалшивите герои и фалшивите новини, вярваме, можв да е от полза на някого.


Вижте още… за фалшивия Париж по време на Първата световна война

Отговор