Уважавайте журналистиката и пазете умовете си чисти

журналистиката
Том Ханкс в ролята на главния редактор на Washington post Бен Бардли.

Журналистиката не е работа. Тя е много повече от професия, журналистиката е призвание. Това ни учеха в Софийския университет, когато за първа година седнах на скамейката в журналистическия факултет.

Припомних си тези думи и преди седмици, когато гледах носителите на Оскар Том Ханкс и Мерил Стрийп във филма The Post. Историята му е базирана на реалния сблъсък между издателите и редакторите на вестник The Washington Post с Ричард Никсън. Скандал, предшестващ грандиозната афера Уотъргейт, довела до оставката на американския президент.

Разбираш, че с тази професия сте свързани завинаги, когато се изправиш очи в очи с рецидивист, пуснат на свобода след 46 г. в затвора. Когато те подгони група гневни цигани. Когато си се разминал на косъм от това трима сводници да те набутат в колата си. Когато заедно сте помогнали на някого да си намери топъл дом за зимата. Когато получиш призовка за разпит от полицията или когато изправят в съда подкупен чиновник, който сте разследвали в продължение на месеци.
Разбираш, че с тази професия сте свързани завинаги, когато се изправиш очи в очи с рецидивист, пуснат на свобода след 46 г. в затвора. Когато те подгони група гневни цигани. Когато с колеги сте помогнали на някого да си намери топъл дом за зимата. Когато получиш призовка за разпит от полицията, за да им дадеш информация, до която те не могат да стигнат. Разбираш го, когато изправят в съда подкупен чиновник, който сте разследвали в продължение на месеци…

Гледах и се вълнувах. След това се натъжих заради неизбежната съпоставка на реалността днес и спомените, които изплуваха от работата ми в 168 часа. Мястото, където лично аз разбрах, че

за журналистиката научаваш всичко извън вратите на университета

Когато с нея се запознаете очи в очи на работен терен, когато преспите няколко дни пред нечий вход, когато я поканите на гости за уикенда, когато преживеете заедно катастрофа или чуете онова Знам къде да те намеря или Внимавай какво правиш.

Отдавна отлагам да напиша този текст. За журналистиката, смисъла на тази професия и качествата, които се изискват, за да я работиш. За това, че журналистиката няма нищо общо с копирането на текст от интернет, със заглавия, в които на килограм се “плесва”

Потресаващо, Шокиращо и Скандално!

Текст и снимки публикувани във вестник 168 часа, се препечатват 7 г. по-късно във врачански сайт. Не е уточнено нито, че статията е на друго издание, нито, че е стара и има вероятност информацията в нея вече да не е актуална.
Текст и снимки публикувани във вестник 168 часа се препечатват 7 г. по-късно във врачански сайт. Не е уточнено нито, че статията е на друго издание, нито, че е стара и има вероятност информацията в нея вече да не е актуална.

Това, което повечето от вас четат, дами и господа, не е журналистика. Моят текст за майка и четирите ú дъщери, които проституират заедно, писан преди години и препубликуван сега, без изрично разрешение или уточнение, че

материалът е стар

не е журналистика. Текстът, чийто източник е точно същият текст в друг сайт, който пък има препратка към трета страница и абсолютно същите редове – той, дами и господа, също не е журналистика.

Журналистиката, дами и господа, е достойна професия! Сред най-достойните. И аз вярвам, че все още не само по света, но и в България има достатъчно хора, които са горди, че могат да се нарекат журналисти.

За да си журналист трябва да умееш да говориш, но и да четеш. Да задаваш въпроси – простички като например този –

Мога ли да използвам Вашия материал, колега?

За да си журналист, трябва да носиш пламъка в сърцето си – този, който те води към новото, към непознатото, към интересното и полезното, дори то да носи опасност.

Журналистиката е смелост

– да отидеш там, където толкова други биха отказали да бъдат. Тя е гордост, тя е чест, тя е вдъхновение и знания. Журналистиката е приключение.

Достойната журналистика е уважение към човека срещу теб, към аудиторията, към словото, към човечеството, към теб самия. Тя е умение да общуваш, тя е възпитание, за да поискаш да те приемат, както трябва. Тя е емпатия, за да разбираш събеседника си и да знаеш, че трябва да спреш, когато той няма какво повече да ти каже или просто не може да ти го каже.

Журналистиката е търсене

– на най-точната, най-правдивата, безпристрастната, различната и достоверна информация. Тя е ровене в душите на авторите, готови да оголят пред обществото собствените си тайни, порочни, тъжни, тревожни мисли и усещания.

Журналистът учи ежедневно. Как да общува, как да говори, как да пише, как да подбере възможно най-точната дума. Той е слуга на четящите и слушащите го, не на говорещите.

The-Post-Movie-Trailer-2017-Spielberg-Hanks-Streep
Том Ханкс в ролята на Бен Брадли и Мерил Стрийп в тази на Катрин Греъм. Главният редактор на Washington post и собственичката на вестника решават да публикуват секретни документи за войната във Виетнам. Заплашени са не само със съд и спиране на изданието, но и с години затвор.

Журналистиката са хора като главния редактор Бен Брадли и колегите му от Washington post, огласили факти около скандала, останал в историята като аферата Уотъргейт и довел до оставката на президента Никсън. Хора като Нели Бейл, един от първите разследващи журналисти, обиколила света за 72 дни в края на 19-и век. Като Гюнтер Валраф, живял под чужда самоличност в продължение на месеци, за да покаже истината за гастербайтерите в Германия и за да изобличи жълтите медии. А също и хора като българката Донка Петрунова, успяла да се внедри

“под прикритие” в Сливенския затвор…

Журналистиката е и всички онези отдадени на професията-призвание знайни и незнайни пишещи, търсещи, готови да се разделят със здравето и живота си колеги. (От 1992 г. до днес журналистите загубили живота си са над 1200)

Image_1333029_305_0
Разбираш, че професията е повече от професия, когато решиш да влезеш в друга роля, за да провериш дали всичко е такова, каквото го изкарват официалните власти. Дали наистина няма организирано сводничество в София и проститутките работят за себе си. Разбираш го, когато си се разминал на косъм от това трима сводници да те набутат в колата си.

Истинската журналистика, достойната, тя, дами и господа, не лъже. Тя търси, понякога греши, но винаги признава и отново започва да търси. В полза на обществото и защото е непримирима, и дори някак смела до такава глупост, че да не мисли за живота си. И както казва издателката на Washington post Катрин Греъм:

“Може и да не сме прави винаги. Може и да не сме перфектни. Но продължаваме, Защото това ни е работата.”

Затова, моля ви, скъпи читатели, разпознавайте истинското лице на журналистиката и я уважавайте. Тя съществува, за да ви информира, забавлява, образова, да ви отваря очите, да ви насърчава, да ви разчувства, да ви провокира. Не я замеряйте с кал само заради две пропуснати запетаи, три правописни или печатни грешки, а поддържайте информационна хигиена. Ако не заради нея, журналистиката, която толкова много хора носим в кръвта и сърцата си, то поне заради вас самите. Пазете умовете и душите си чисти, дами и господа!


Прочетете още… за журналистиката – нейната свобода и обективност

Отговор