Алтернативното обучение и бунтът срещу стандартите

алтернативното образование
Все повече родители у нас се насочват към алтернативното образование.

Живеем във време, в което е модерно новите българчета да се раждат у дома, кърмят се до 4-годишна възраст и не ядат месо. Родителите им се грижат те да си играят с дървени играчки (за да имат връзка с природата). Ходят на детски Монтесори кооператив и посещават различно училище. И всичко това, за да са свободни нашите деца, да откриват и изследват света без пречки и чужди коловози. Въобще алтернативното обучение набира скорост. В голяма степен това се случва само защото то е нещо различно от статуквото.

Нерядко зад “алтернативата” се крият търговските интереси и педагогическа посредственост. Разбира се, има и много добри идеи, изпълнени с добри намерения, но е факт, че обществото е почти безкритично към новото. Това явление има своето обяснение. Мнозина родители са категорични, че образователната системата е заразена. Тя

произвежда пасивни и зависими хора

които стават жертва на държавната система – матрицата. Че всички учители са скучни, стари и изморени хора, които за удобство поставят децата им в калъпа, наречен държавни образователни стандарти. Това е нормална политика на по-голямата част от правителствата по света. Всички те разбират, че човекът и неговото развитие са факторът, отговорен за растежа на икономиката като основно социално благо. И въпреки това процесът на стандартизиране се проваля. Водещите образователни системи на страни като Финландия, Южна Корея, Сингапур имат доста либерално отношение към стандартите и оценките.

стълби в училище
Образователната система в България се свързва със стари и уморени учители, които не могат да бъдат от полза на нашите деца. Решение за всички ли е обаче така алтернативното образование днес? Снимки: Foter.com

У нас картината е различна

Нашите детски градини и училища все още изпитват трудност да приемат и приложат философията на приобщаващото образование. Системата и учителите трудно борят съпротивите и ниската чувствителност спрямо нуждаещите се, а какво остава за тези които са в “норма”.

Дефицитите на институционално ниво, които се наблюдават, са: малко учители, много големи групи и класове, липса на подкрепяща среда (средата – третият учител), досадни стандарти. И прегорели, възрастни и изнервени учители с твърде дълъг професионален стаж.

Дефицити на ниво деца/ученици пък са: липса на време и пространство в учебната среда за изследване, проучване и развиване на практически умения. Изхабена класна форма и авторитарен стил на преподаване сред повечето учители. Няма да споменавам дори колко ретро са директорите, които още живеят на принципа:

“Аз да казвам, аз да бъда”.  

Има и още много…

На фона на тази картина е обясним спадът на доверие към образователната система и учителя. Родителите загрижени търсят алтернатива на безчувствената система. Това е и пътят към алтернативното образование. (Знаете ли обаче, че има родителски кооперативи, които не назначават учител, ако е бил част от държавното образование, защото вече е заразен?) Домашното образование набира последователи, но у нас все още не се практикува широко и като че ли е приемано скептично. Говоренето на хората, пропагандиращи домашното образование, е смесица от философски търсения и страх от покварения свят.

От разговори с родители и колеги разбрах, че за повечето от тях

алтернативното обучение

се свързва с нетрадиционни учебни подходи и методи. Любимите за цитиране алтернативи на образователната система са Монтесори и Валдорфска педагогика. За средностатистическия родител това е върхът на педагогиката.

От друга страна информираните колеги и родители много добре знаят, че има множество съвременни подходи, които поставят ученика в центъра на обучението и учебния процес. Редица водещи изследователи не фаворизират никой метод, защото вече изкристализира и у нас разбирането, че много от тях са просто търговски марки.

В провинцията почти няма възможности за алтернативно образование. Всичко е в ръцете на масовите училища и детски градини. Но това не е непременно беда. За разлика от страната, София изобилства от различни форми на алтернативни образователни услуги.

Пълно е с школи, занимални, частни градини, училища

кооперативи, домашно обучаващи се. В столицата са препълнени детските градини и училища. Има работа за много учители и школи, но и с пълна сила работи правилото, ако искаш детето ти да научи нещо, прати го след часовете на школа.

Намирам нещо забавно в това и то е, че качеството на образователните услуги в столицата ни пада драстично, ако не ходиш на допълнителни уроци. Това се превръща в норма – днес в София, утре и при нас.

Очевидно е, че нещо е сбъркано сериозно. Обяснимо е желанието за бягство от масовото образование на много родители, дори е благородно усилието им да осигурят на децата си достъп до качествено образование.

Питам се за какво ни е такава образователна система?

Само за да могат родителите спокойно да ходят на работа, а учителите да си изкарваме хляба в нея. Целта не е ли децата да станат самостоятелни, образовани, световни, оправни хора, които да държат страната ни в редиците на образованите и културни народи.

Дошло е време да викаме неволята и да си оправим каруцата, за да продължим заедно със света напред, иначе той ще продължи без нас.


Вижте още… Има ли шанс за образователната система на България

Отговор