За журналистиката, нейната свобода и обективност

журналистиката
Журналистиката е стресова и опасна професия

Журналистиката. Мразена и оплювана от мнозина, разбирана и ценена от малцина, но… твърде необходима. Все по-често виждаме, че ако не са медиите, няма как да се реши какъвто и да било проблем. В същото време, дори и най-незаинтересованият от темата потребител със сетивата си усеща деформацията в начина, по който се поднася информацията и различните гледни точки. И сервилността на част от хората, които го правят.

На кого да вярваме? Коя информация е надеждна и истинна? В днешния свят на бърз пренос на безгранични количества данни,

журналистиката пристрастява към себе си

все повече хора. Защото повечето обитатели на пренаселената ни планета имат сериозни затруднения с това как да се ориентират в масивите информация. И затова предпочитат да се доверят на медиите. А последните толкова са се нароили, че и професионалистите отдавна са им изтървали бройката.

Вече не е много ясно кое е медиа, кое професионална журналистика и кое личен текст, споделен в мрежата. Да не говорим за всички свободни упражнения в тази работа, в които обикновеният потребител няма как да се ориентира. А това спокойно включва и тиражирането на измислици и неистини. Аудиторията отдавна се е превърнала в автор, а това вкарва страшен шум в системата и обърква всичко…

Когато учех журналистика в университета, много силно впечатление ми направи следното изречение, произнесено от една от преподавателките ми: “Ние не можем да казваме на хората как да мислят. Но можем да им обърнем внимание върху какво да се замислят“. Доколко обаче този принцип се спазва? И колко работещи като “журналисти” са наясно с него?

информацията
Информацията е оръжие, с което много трябва да се внимава; Photo credit: Victor van Dijk (Thanks for 3.5M views!) via Foter.com / CC BY-NC

За щастие, има много професионални журналисти по света и у нас. Хора, които съблюдават основните стандарти за качествена работа в тази сфера. По отношение на които е трудно да се говори за дефицит на свободата на словото. Които не са обикновени графомани, а

хора с мисия, търпящи всички негативи

от изпълнението ú. Ще ги откриете както в традиционните, така и в новите медии. Можете да ги разпознаете по точното изразяване и предоставянето на различни, дори противоположни по същността си гледни точки. Ще ги различите по ясното разграничаване на фактите от коментарите и предположенията. По това, че уважават неприкосновеността на личния живот и не “изтипосват” сензационно жертви на нещастни обстоятелства. Има и други белези, разбира се, но няма да навлизаме в повече детайли.

Трябва да се знае, че тази професия е сред най-стресовите. И определено не е безопасна. Мнозина репортери биват заплашвани, отвличани, изнудвани, дори убивани заради работата си. Основните причини за смъртност сред журналистите са военни действия, политически интереси и корупция. Близо 1200 журналисти за изгубили живота си от 1992 г. досега. Хора, които дословно изпълняват казаното от Волтер за правото на мнение (вижте цитатите по-долу).

Всеки журналист, поставен в надпревара с конкуренцията, постоянно рискува да наруши нечии права, да пристъпи някой принцип на добрите практики, да пусне примамлива информация, подадена от уж “достоверен” източник, без да я провери. Колкото и странно да изглежда, това изобщо не е безобидна работа и професионалистите са изключително наясно с това. Защото една дума понякога може да има твърде тежки последствия.

Преди 10-тина години престижното списание Нюзуик публикува непроверена информация, според която надзирателите в американската база Гуантанамо били осквернили Корана при провеждането на разпити на заподозрени в тероризъм.

Избухнаха бунтове в арабския свят

загинаха хора, а военните части и по-специално американските войници в района на Афганистан бяха поставени в риск.

В същото време, журналисти в различни точки на планетата търпят критики, че не спазват основните професионални принципи за обективност и безпристрастност поради финансови обвързаности с политически или икономически сили. И това далеч не е от днес, нито от вчера.

Най-лошото е, че има достатъчно основания за тези критики. Сервилността в медиите е познато явление. А то опорочава всичко. От самата професия до ценностите на обществото. Защото медиите, каквото и да си говорим, са Четвъртата власт…

Изцяло в тона на тези размисли, от Lifebites.bg решихме да съберем известни цитати за журналистиката. И по този начин да отбележим 3 май – Световен ден за свобода на печата. По този начин почитаме всички, които са отдали живота, здравето и свободата си за правото на хората да бъдат информирани.

Не съм съгласен с това, което искаш да кажеш, но съм готов да браня до смърт правото ти да го кажеш.” – Волтер


журналистика
Аудиторията отдавна се е превърнала в автор.
“Човек, който не чете нищо е по-добре образован от човек, който чете само вестници.” – Томас Джеферсън

“Вярвам в равенството за всички, освен за репортерите и фотографите.” – Махатма Ганди

“Новините и истината не са едно и също нещо.” – Уолтър Липман


“Митът е далеч по-важен и верен от историята. Историята е просто журналистика, а знаете колко надеждна е тя.” – Джоузеф Кембъл

“По-добре добър журналист, отколкото слаб наемен убиец.” – Жан-Пол Сартр


“Предоставяйки ни мнението на необразованите, журналистиката ни държи в течение с невежеството на обществото.” – Оскар Уайлд

“Не всеки разбира, че да създадеш наистина добър журналистически продукт и поне толкова интелектуално изискващо, колкото постижението на всеки учен.” – Макс Вебер

“Журналистиката ще те убие, но ще те поддържа жив, докато си в нея.” – Хоръс Грийли


“Утре… може би думите ще изместят оръжията. Ще има значение кой бълва повече думи, кой ги изрича пръв или последен.” – Тери Пратчет
цензура
От край време журналистите са обвинявани в цензура и сервилност

“Журналистиката никога не трябва да мълчи: това е най-голямата ѝ сила и най-сериозната ѝ вина. Трябва да говори и то веднага, докато ехото от почудата, триумфа и знаците на ужаса е още във въздуха.” – Хенри Анатол Грунвалд


“Колкото по-малко знаеш, толкова по-силно вярваш.” – Боно


“Започнеш ли да пишеш онова, което се харесва на всички, преставаш да бъдеш журналист. В този момент започваш работа за шоубизнеса.” – Франк Милър-младши


“Колкото повече свобода на словото — толкова по-изтънчени методи за контрол.” – Ноам Чомски

“Журналистиката е организирано злословие.” – Оскар Уайлд


“Лъжата може да обиколи света, преди истината да си обуе ботушите.” – Тери Пратчет


Прочетете още… Тери Пратчет: Как медиите се отнасят към истината

журналистиката
Може да изглежда лесна работа, но журналистиката трябва първо да е отговорна професия
СПОДЕЛИ
Предишна статияЩастие на колела: Осем двойки и техните каравани
Следваща статияНай-дразнещите въпроси за един 30-годишен
Кристина Колева
По натура съм любопитка, по душа съм скиталка. Само с това мога да обясня факта, че от няколко години живея в чужбина, макар от цялото си сърце да обичам България. Обичам да се смея, плаша се от скуката. Естествено, дай ми да пътувам, да срещам нови хора, да опознавам нови места. Обикновено съм кротка, но вътре в мен винаги напира една бунтарка. Всъщност, затова станах журналист преди има-няма 20 години. Обичам да разказвам, но преди това внимателно проверявам всяка подадена ми информация. Това трябва да е изкривяване, придобито от годините работа като разследващ журналист. А може пък точно заради тази страст да станах такава. Разследвала съм случаи на корупция и злоупотреби с власт в известно телевизионно предаване. Вярвам, че журналистиката е призвание на всеки, който иска да промени света около себе си и има волята да преследва тази цел.

Отговор