Журналистиката. Мразена и оплювана от мнозина, разбирана и ценена от малцина, но… твърде необходима. Все по-често виждаме, че ако не са медиите, няма как да се реши какъвто и да било проблем. В същото време, дори и най-незаинтересованият от темата потребител със сетивата си усеща деформацията в начина, по който се поднася информацията и различните гледни точки. И сервилността на част от хората, които го правят.
На кого да вярваме? Коя информация е надеждна и истинна? В днешния свят на бърз пренос на безгранични количества данни,
журналистиката пристрастява към себе си
все повече хора. Защото повечето обитатели на пренаселената ни планета имат сериозни затруднения с това как да се ориентират в масивите информация. И затова предпочитат да се доверят на медиите. А последните толкова са се нароили, че и професионалистите отдавна са им изтървали бройката.
Вече не е много ясно кое е медиа, кое професионална журналистика и кое личен текст, споделен в мрежата. Да не говорим за всички свободни упражнения в тази работа, в които обикновеният потребител няма как да се ориентира. А това спокойно включва и тиражирането на измислици и неистини. Аудиторията отдавна се е превърнала в автор, а това вкарва страшен шум в системата и обърква всичко…
Когато учех журналистика в университета, много силно впечатление ми направи следното изречение, произнесено от една от преподавателките ми: “Ние не можем да казваме на хората как да мислят. Но можем да им обърнем внимание върху какво да се замислят“. Доколко обаче този принцип се спазва? И колко работещи като “журналисти” са наясно с него?
За щастие, има много професионални журналисти по света и у нас. Хора, които съблюдават основните стандарти за качествена работа в тази сфера. По отношение на които е трудно да се говори за дефицит на свободата на словото. Които не са обикновени графомани, а
хора с мисия, търпящи всички негативи
от изпълнението ú. Ще ги откриете както в традиционните, така и в новите медии. Можете да ги разпознаете по точното изразяване и предоставянето на различни, дори противоположни по същността си гледни точки. Ще ги различите по ясното разграничаване на фактите от коментарите и предположенията. По това, че уважават неприкосновеността на личния живот и не “изтипосват” сензационно жертви на нещастни обстоятелства. Има и други белези, разбира се, но няма да навлизаме в повече детайли.
Трябва да се знае, че тази професия е сред най-стресовите. И определено не е безопасна. Мнозина репортери биват заплашвани, отвличани, изнудвани, дори убивани заради работата си. Основните причини за смъртност сред журналистите са военни действия, политически интереси и корупция. Близо 1200 журналисти за изгубили живота си от 1992 г. досега. Хора, които дословно изпълняват казаното от Волтер за правото на мнение (вижте цитатите по-долу).
Всеки журналист, поставен в надпревара с конкуренцията, постоянно рискува да наруши нечии права, да пристъпи някой принцип на добрите практики, да пусне примамлива информация, подадена от уж “достоверен” източник, без да я провери. Колкото и странно да изглежда, това изобщо не е безобидна работа и професионалистите са изключително наясно с това. Защото една дума понякога може да има твърде тежки последствия.
Преди 10-тина години престижното списание Нюзуик публикува непроверена информация, според която надзирателите в американската база Гуантанамо били осквернили Корана при провеждането на разпити на заподозрени в тероризъм.
Избухнаха бунтове в арабския свят
загинаха хора, а военните части и по-специално американските войници в района на Афганистан бяха поставени в риск.
В същото време, журналисти в различни точки на планетата търпят критики, че не спазват основните професионални принципи за обективност и безпристрастност поради финансови обвързаности с политически или икономически сили. И това далеч не е от днес, нито от вчера.
Най-лошото е, че има достатъчно основания за тези критики. Сервилността в медиите е познато явление. А то опорочава всичко. От самата професия до ценностите на обществото. Защото медиите, каквото и да си говорим, са Четвъртата власт…
Изцяло в тона на тези размисли, от Lifebites.bg решихме да съберем известни цитати за журналистиката. И по този начин да отбележим 3 май – Световен ден за свобода на печата. По този начин почитаме всички, които са отдали живота, здравето и свободата си за правото на хората да бъдат информирани.
“Не съм съгласен с това, което искаш да кажеш, но съм готов да браня до смърт правото ти да го кажеш.” – Волтер
“Човек, който не чете нищо е по-добре образован от човек, който чете само вестници.” – Томас Джеферсън
“Вярвам в равенството за всички, освен за репортерите и фотографите.” – Махатма Ганди
“Новините и истината не са едно и също нещо.” – Уолтър Липман
“Митът е далеч по-важен и верен от историята. Историята е просто журналистика, а знаете колко надеждна е тя.” – Джоузеф Кембъл
“По-добре добър журналист, отколкото слаб наемен убиец.” – Жан-Пол Сартр
“Предоставяйки ни мнението на необразованите, журналистиката ни държи в течение с невежеството на обществото.” – Оскар Уайлд
“Не всеки разбира, че да създадеш наистина добър журналистически продукт и поне толкова интелектуално изискващо, колкото постижението на всеки учен.” – Макс Вебер
“Журналистиката ще те убие, но ще те поддържа жив, докато си в нея.” – Хоръс Грийли
“Утре… може би думите ще изместят оръжията. Ще има значение кой бълва повече думи, кой ги изрича пръв или последен.” – Тери Пратчет
“Журналистиката никога не трябва да мълчи: това е най-голямата ѝ сила и най-сериозната ѝ вина. Трябва да говори и то веднага, докато ехото от почудата, триумфа и знаците на ужаса е още във въздуха.” – Хенри Анатол Грунвалд
“Колкото по-малко знаеш, толкова по-силно вярваш.” – Боно
“Започнеш ли да пишеш онова, което се харесва на всички, преставаш да бъдеш журналист. В този момент започваш работа за шоубизнеса.” – Франк Милър-младши
“Колкото повече свобода на словото — толкова по-изтънчени методи за контрол.” – Ноам Чомски
“Журналистиката е организирано злословие.” – Оскар Уайлд
“Лъжата може да обиколи света, преди истината да си обуе ботушите.” – Тери Пратчет
Прочетете още… Тери Пратчет: Как медиите се отнасят към истината
