Природните промени и стихии – какво се случва?

Климатичните промени на Земята

Природата сякаш е полудяла. Стихии, катаклизми – новините изобилстват с такива информации от цял свят. И  у нас не е много по-различно, макар да изглежда по-спокойно наглед. Първо извънредно топъл декември, после лудостта с невероятните студове на януари. Ровейки се из дневниците на Чудомир тези дни с изненада прочетох следните редове:

След толкова топли и меки дни, ето ни днес сняг. От ред години зимата си показва рогата накрая, пролетта също закъснява“.

Тези думи са записани на 18 февруари 1948 г. Осем години по-късно, през пролетта на 1956 г. големият писател споделя, че „розите в Казанлъшко измръзнали 80%, понеже януари беше топъл и те почнали да се развиват, а след туй дойдоха студове“.

Явно, че това, което се случва тази година, не е нещо извънредно, което Земята да вижда за първи път. В същото време, специалистите от Международната метеорологична организация към ООН отчитат, че 2015 г. е била най-топлата в историята, като за цялата година има повишение от близо 1 градус. А следващите години вероятно ще я надминат.

Тома Белев
Тома Белев

В края на декември 2015 г. се видях с известния природозащитник и бивш директор на Природен парк Витоша Тома Белев. Поводът тогава беше неговата уникална колекция от престилки, за която ви разказахме тук – За престилката и тайните на женската душа. Но неминуемо поговорихме и за промените в климата. Ето акцентите от този разговор, специално за Lifebites.bg.

Тази зима е много топла. Какво означава това за един човек, който разбира и разчита природата?

Трябва да отчитаме, че климатът винаги се е променял. По отношение на климатичните промени има няколко тези. Едната е, че нищо не се случва, но тя се споделя от все по-малко хора. Следващите две тези са обединени около това, че климатът се променя, но дали човекът допринася или не – там са големите спорове. На чисто политическо и експертно ниво – близо 90% от експертите смятат, че

настоящите промени са резултат и от човешкото въздействие

наводнение
Природните катаклизми днес не са съвсем случайни

Аз също споделям тази теза.

На глобално ниво затоплянето се проявява със зачестяване на екстремните действия – бури, дълбоки снегове или както е в момента безснежни зими. На някои места се усеща сериозно затопляне, на други изстудяване. И между другото, преди две години на днешния ден, когато се сещам за починалия си баща, съм си записал, че „ще отдам време на моя син и ще отидем на Витоша с шейната“. Сега и да искам да отида на Витоша, за шейната няма сняг. Но сняг няма и в цяла Европа. (припомням, че разговорът се проведе в края на декември 2015 г.)

Истината е, че можем да се опитаме на някакво малко, локално ниво да помогнем за намаляване на възможните тежки последствия от климатичните промени. Аз съм лесовъд и считам, че гората е един от инструментите, които природата е създала, а ние хората можем да използваме, за да намалим въздействието от тези екстремни проявления на климата.

Едно е, когато имаш гора и проливен дъжд, съвсем друго – когато нямаш гора. Разликата е невероятна. И не само с гората – по същия начин стои въпросът със затревената повърхност. Даже да не можеш да спреш наводнението, ти

можеш да го моделираш така, че да не е на голяма вълна

която се спуска от планината и отнася къщите.

стихии катаклизми
Климатът видимо се променя, стихии и катаклизми вече са ежедневие.

Ето например нещо, на което софиянци могат да обърнат внимание във все по-зачестяващите проливни дъждове. Като пътуваш под витошката яка, ще видиш как при силен дъжд от отделните улици идват едни големи вълни вода. И това се дължи на факта, че тази територия преди е била почва – независимо дали трева, гора, ливади или пасища. Тази почва е улавяла част от водата и е забавяла самото спускане. Сега, когато се застрои и станаха повече изкуствените настилки – плочки, асфалт, бетон и т.н., няма къде да попие водата и при проливни дъждове винаги се появяват микронаводнения на отделни участъци.

Докато работех в парка Витоша, се опитах да променя обикновените за Витоша инфраструктури, като създам малко повече пространство за водата. Какво имам предвид? Около алеите традиционно се правят канавки, но те бяха плитки – по 20 см. Отводнителните съоръжения също бяха малки – до 50 см при преминаване на алея. На Витоша общото количество на валежите през годината е същото, но това, което навремето през декември е валяло като сняг, в момента вали през януари и по-нататък се изнася през пролетта като дъжд.

И валежите се концентрират в кратко време

Когато инфраструктурата за отвеждане на водата не отговаря на тези интензивни валежи, те отнасят самата инфраструктура. Та ето един елементарен начин да въздействаш върху промените. С повече гора, с повече дървета в градска среда също – за въздействие не само върху валежите, но и върху температурите. Градските паркове с повече дървета също помагат при по-топли лета с по-високи температури. Едно дърво на улицата може да „спести“ 1-2 градуса във въздуха около себе си.

стихии
Буря над София, Photo credit: Виго via Foter.com / CC BY-NC-ND
Как оценяваш отношението на българина към природата в момента?

Отношението към природата е функция на съотношението между градското и селското население. Защото когато живееш на село, ти живееш сред природата. Възприемаш гората по по-утилитарен и практичен начин – като гора, но и като източник на дървесина, като място, където можеш да отстреляш едно диво прасе, за да допълниш и облекчиш семейния бюджет.

Витоша
Витоша, Photo credit: donald judge via Foter.com / CC BY

Градското население има съвсем друг поглед към природата. То има по-голямо желание за защита, защото излиза по-рядко в нея и иска да вижда идеала си за природа, тъй като няма толкова време да е сред него. Неслучайно първите защитени територии в България се правят край големите населени места и промишлени центрове. София, когато става столица и се увеличава населението, туризмът се развива най-бързо, взривно дори.

Стотици, хиляди хора излизат едновременно

да почиват на Витоша и затова Витоша е обявена за първата защитена територия в България. Ако видим и другите защитени територии – те винаги са край някой индустриален град. Сините камъни над Сливен, Русенски Лом край Русе, Българка над Габрово, Рила над Благоевград, Врачански Балкан над Враца и т.н. Тези природни паркове граничат с населеното място.

Сега в момента градското население в България надвишава селското. И съответно има по-голямо желание да се опазва природата. Това ще е пътят, това ще е модата. Няма как да се обърнат тези тенденции, защото това е нормалното и естествено развитие на човека. Отделно стои въпросът, че колкото по-често виждаш случаи на унищожаване, толкова по-чувствителен ставаш по темата и желаеш това да спре. Независимо с какво се занимаваш.

Т.е. за природата сега идват едни по-добри времена, правилно ли разбирам?

Да, със сигурност. Трендът за увеличаване на желанието за опазване го има у все повече хора. Преминаха годините, в които на 99% от населението задачата беше да осигури хляба на масата. Защото когато трябва да оцеляваш, ти не виждаш нищо. Това личи и от статистиката на парка Витоша. Той се посещава от групи, които не са нито много бедни, нито много богати. Такива хора търсят природата, защото там намират възможност да възстановят силите си, да се зарадват на нещо красиво. Когато бедните са най-много, те няма как нито да посещават природата, нито да искат да се грижат за нея.

Витоша
Витоша, Photo credit: Leon Hart via Foter.com / CC BY

В отношението на обикновените хора

промяната със сигурност е за добро

според мен, защото опазването на природата е опазване на собствената среда, а всеки иска да живее в по-красива среда.

За съжаление, на чисто политическо ниво нямаме съществени промени. Проблемите със застрояването на Пирин не са решени. Проблемите с изсичането на горите преминаха от повече незаконни сечи към повече полузаконни сечи. Но проблемът не е решен – сечите продължават и добивът на дървесина в България се увеличава. Бракониерството също се увеличава.

Онова ужасно време от 2007-2009 г., когато България се застрои повече, отколкото през всичките си 1300 години история, за щастие отмина. Степента на застрояване през този период беше урбанизация по 15 дка на всеки 10 работни минути. И в момента продължава да се застрояват урбанизираните тогава територии. Т.е. в българската икономика строителството все още е водещ отрасъл. Просто вече е не толкова като частни строежи, а като големи инвестиции в публични проекти – пътища, магистрали, язовири, тунели и т.н.

Но проблемите, които продължават да съществуват, се дължат на нефункциониращата съдебна система. Защото ако тя работеше, нямаше в продължение на 10-15 години да се случват едни и същи нарушения. Те щяха да се регулират, да се накажат и да не се повтарят.

София
София, Photo credit: Goldmund100 via Foter.com / CC BY-SA
Кое е по-важно за опазването на природното богатство в глобален мащаб? Откъде трябва да тръгне промяната – от политическото, високото ниво или от главите на обикновените хора?

Естествено, че от главата на отделния човек. Там случи ли се промяната, политиците само с големи измами и с насилие могат да задържат нещата и то временно. От нас тръгва властта. Да, могат да ни излъжат веднъж, втори път, трети път. Могат да ни насилят веднъж, втори път, трети път, но нямат никакъв шанс да продължават трайно. Затова инвестициите в хората – в образованието, в децата, са най-смислените инвестиции. Във всички области, включително в опазването на природната среда. Ако хората желаят да се опазва природата нито един политик, нито един мафиот, нито една корупционна схема не може да ги спре да го получат в края на краищата.


Още по темата: Земята, която изяждаме; Земята, която изяждаме (втора част); Как да опазим земята, която изяждаме; За водата, ресурсите, боклуците и разликата в стандарта на живот

Отговор