Архивът на Тодор Славчев е една от най-впечатляващите български частни фотографски колекции, която сме виждали някога. Той съдържа хиляди изумителни кадри, в които фоторепортерът е запечатал шест десетилетия от историята, обществения и интелектуалния живот на България.
Тодор Славчев започва да снима
през 30-те години на миналия век и, разбира се, не е единственият фотограф по онова време. Но за колко от неговите не по-малко именити колеги може да се каже, че творчеството им продължава да живее собствен живот десетилетия след смъртта им? И то така, че да е достъпно за всеки пожелал да се запознае с него.
Заслугата за това за Тодор Славчев да продължава да се говори, е на внучката му Яна Узунова, която е превърнала в своя мисия поддържането на онлайн версията на архива на дядо си. Сайтът Фотоархив – Тодор Славчев съдържа стотици уникални фотографии с висока резолюция и има собствена Фейсбук страница с хиляди фенове.
Lifebites.bg се свърза с Яна Узунова, за да разбере повече за вълнуващия живот и богатото творчество на един от основополжниците на репортажната фотография у нас.
![Портрет на Яна Узунова, заснет от дядо й Тодор Славчев.](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2016/05/яна-узунова-329x483-1-329x483.jpg)
Г-жо Узунова, какъв е първият ви спомен от дядо ви?
Израснала съм в дома на дядо ми, той ми е бил като баща. Когато съм се родила, дядо ми е бил вече пенсионер, на 61 години. Т.е. би трябвало да помня “пенсионер”, а всъщност го помня като най-деятелния, енергичен и неспиращ да работи човек! Той снимаше всеки ден, после проявяваше филмите в таванската ни стая, пригодена за фото-лаборатория.
Рядко се застояваше в къщи. Помня движението му и ведрото му присъствие, той бе винаги в добро настроение, усмихнат, лъчезарен и пълен с ентусиазъм. Ако трябва конкретен спомен, спомням как той режеше свежа салатка с репички и пресен лук за обяд и как ми даваше сърцевината на салатката, най-крехкото.
Имам един друг, много ранен спомен, била съм на 2-3 годинки, как дядо ми ме снима с току-що убит и донесен заек – понеже той беше запален ловец и рибар – а аз трябваше да държа заека за ушите.
![Тодор Славчев е запален ловджия. Снимката е заснета през 1970 г.](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2016/05/toi-1970-322x483-322x483.jpg)
Ръководите един от най-впечатляващите български фотографски архиви онлайн, които някога съм виждал. Но още по-впечатляващо е това, че всички снимки в него са дело на един автор. Какво ви подтикна да сканирате и направите достъпен в интернет архива на дядо ви?
След като дядо ми почина, аз се качих в таванската ни стая, отворих първата папка, после втора, трета, и архивът ме завладя. Това бе отдавна, през 90-те. Тогава нямах компютър, нито сканираща техника. Просто разглеждах, подреждах, надписвах, сортирах, правех описи.
Добивах представа за съдържанието му от откопирани хартиени снимки, както и от надписите върху негативите. Идеята да сканирам лентите и да направя сайт дойде естествено. Исках да споделя с колкото може повече хора своите “открития“. И до днес всичко по архива правя съвсем сама.
![Тодор Славчев с две неизбухнали авиобомби след бомбардировките над София през 1945 г.](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2016/05/1945г.след-бомбардировките-390x483-1-390x483.jpg)
Как е организиран архивът на Тодор Славчев и как точно се съхранява?
Спазвам това разделение, което е направил дядо ми, на тематичен принцип, който включва около 20 отделни аспекти на обществения живот. Например: Писатели, Художници, Червен кръст, Македония през 1941-1942, Обществено-политически събития,
организирани по декади
Градове и села (разпределени по области, като там включвам както изгледи, така и бит, поминък, селско стопанство, дори промишленост), Събития на СБЖ, Социална политика, Театър, кино и музика, Спорт и други.
![Емилиян Станев е съсед на Тодор Славчев и той често го снима в кабинета му.](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2016/05/Емилиян-Станев-643x483-1-643x483.jpg)
Всеки голям раздел съдържа по-малки, например редакцията на в. Стършел се отнася както към писатели, така и към художници. Вашият въпрос за съхранението на архива ме кара да разкажа за първи път пред широка публика следното. През юни 2006 г. крадци разбиха фото-лабораторията над жилището ни, където в папки и кашони стоеше архивът. Било е през нощта, ровили са с часове.
![Април, 1941 г. Цар Борис III поздравява манифестация в София по случай освобождаването на Македония, Тракия и Западните покрайнини. Снимката е една от откраднатите при обира на фото-лабораторията на Тодор Славчев.](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2016/05/april-1941-радостна-манифестация-след-присъедин.земи-714x483-714x483.jpg)
На сутринта намерих вратата отворена и открих че липсват много неща-цял кашон със снимки от Втората световна война, папката, в която бях събрала всичко за Цар Борис III, манифестацията по случай Ден на детето в столицата, с Царицата и малката княгиня Мария-Луиза, десет оригинални негатива от разрушена София след бомбардировките, всички снимки с Георги Димитров, както и малък скицник, в който бях налепила всички кадри от 9 септември 1944 г. в столицата.
![Тодор Славчев заедно с Димитър Кацев, с когото отразяват конкурс за красота във Варна през 1935 г.](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2016/05/1935г.-Варна-с-Димитър-Кацев-325x483-1-325x483.jpg)
Откраднаха и един голям бял плик със снимки и оригинален негатив от посрещането на парашутната ни дружина през
ноември 1944 г. в София
с ген. Владимир Стойчев. За този обир мога да говоря с часове. Ясно е, че снимките са отишли при антиквари, колекционери на военна история и т.н. И досега стоят в нечии чекмеджета. Навсякъде върху тях стои печатът на дядо ми и името му, както и надписи с моя почерк. Следователите от МВР не се справиха.
Каква част от архива е дигитализирана?
Между 1/3 и 1/4 от общия брой кадри. Опитвам се да подбирам най-интересното.
![Освен запален ловджия, Тодор Славчев също така е и риболовец. Тази снимка е заснета през 1970 г. на язовир Батак.](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2016/05/batak-1970-яз.Батак-308x483-308x483.jpg)
Каква част от дигитализираните фотографии са качени онлайн?
Доста стоят в компютъра ми и чакат да бъдат качени в сайта. Става така, че любопитството ми да развия една лента и да я сканирам, за да видя какво съдържа, надделява над задължителната техническа работа по качването в сайта. В момента чакат поне стотина кадри.
Вижте още: Непознатият Марк Маркарян
Проявява ли интерес някоя държавна институция към откупуване на архива и съхраняването му?
![Илия Бешков през 50-те години.](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2016/05/Бешков-50-те-г-1.jpg)
Този въпрос не стои на дневен ред. Поне не и в близките години. Който и да го поиска, не бих го предала, нито срещу заплащане, нито като дарение. Това е сериозен труд, още много предстои, иска ми се да обхвана всички раздели и области.
![Чудомир в дома си.](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2016/05/Чудомир-1.jpg)
Какви са условията за ползване на снимките от архива на дядо ви?
Всеки може да си поръча, цените са в пъти по-ниски от другите архиви. За някои блогове, както и за образователни институции са безплатни, с условието да се изпише името на автора.
![Колаж на Тодор Славчев, направен от карикатуриста Слави Митев през 1952 г.](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2016/05/1952г-колаж-от-Слави-Митев-689x483-1-689x483.jpg)
Какви са целите, които си поставяте със сайта на архива?
Това, което първоначално исках, струва ми се, че се получи. Надявам се. Възкресих името на дядо ми. Но това е личен мотив, провокиран от факта, че съм внучка, както и от болката, дошла след кражбата.
![Димитър Талев на вилата си в Бистрица.](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2016/05/Дим.Талев-324x483-1-324x483.jpg)
Другата цел е по-важна, а тя е снимките да достигнат до все повече хора, да заживеят свой живот, да се публикуват в книги и периодика. Случвало се е в последните години снимка от сайта да провокира написването на интересен текст.
Как успявате да идентифицирате кадрите? Оставил ли е дядо ви Тодор Славчев техни описания или трябва сама да издирвате информация?
Има описания, но те са кратки, с цел да подсещат автора, не с цел архивиране. Правя справки в Народна библиотека, често преглеждам стари вестници и списания и намирам публикувани снимки. Това са радостни открития.
![Владимир Димитров - Майстора през 1958 г.](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2016/05/Вл.Димитров-Майстора-1958г-1.jpg)
Дядо ви е заснел редица известни български личности, като проф. Александър Балабанов, Елин Пелин, цар Борис III, Йордан Радичков, Емилиян Станев, Радой Ралин, Кръстьо Сарафов, Димитър Талев, Андрей Николов, Илия Бешков, Владимир Димитров-Майстора, Чудомир и др. С кои от тях е поддържал приятелски отношения?
Това са били познанства. Дядо ми беше много контактен, но не мисля, че е бил личен приятел с нито един от изброените големи имена.
Имал ли е дядо ви проблеми с Народната власт поради факта, че е работил като фотограф преди 1944 г.?
![Преди 1944 г. Тодор Славчев е главен редактор на сп. Трудови вести.](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2016/05/1941г.-брой-на-сп.-328x483-1-328x483.jpg)
Имал е, разбира се. Това е материал за цял роман. Имал е късмет да бъде един от неколцината фоторепортери на 9 септември 1944 г. в столицата, Снимките от тогава са много популярни, публикуваха ги всяка година. Малцина знаят, че са негови. Заснел е и
идването на съветската армия
Познавал е и много леви журналисти, които са го ценили заради работата му. Имал е и яростни врагове. Не е пожелал да влезе в Партията след Девети. Разчитал е само на труд, труд и пак труд. Има и още нещо. Мисля си, че Тодор Славчев е преживял по-леко прехода от едната България към другата, благодарение на своя нрав, характер и вътрешна нагласа. Той бе мек, незлоблив, чужд на класова омраза човек.
![Димитър Талев в дома си през 1964 г.](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2016/05/Д.Талев-324x483-1-324x483.jpg)
Преди войната, от 1929 г. до 1946 г., е бил редактор на списание със социална насоченост, орган на Социалното министерство и Института за обществено осигуряване. След Девети
започва да сътрудничи на Червения кръст
Работните места сякаш кореспондират с природата му. И в снимките си, така си мисля аз поне, все е търсил красивото, човешкото, доброто, нечия радост, нечия тъга, красотата на пейзажа, връзката на селянина със земята… Такива неща.
![Андрей Николов през 1949 г.](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2016/05/Андрей-Николов-1949г-1.jpg)
Една част от архива на дядо ви е унищожен при бомбардировките над София. Знае ли се какви са загубите и каква част от фотографиите, заснети преди 1944 г. са оцелели?
Бомбата е изпепелила редакцията на в. Трудови вести, намираща се на Пасаж Св.Никола в София. Нямам представа какво е изгоряло. Оцелели са филмите от Македония през 1941, оцелели са лични снимки, съхранявани другаде. Публиката предпочита снимки отпреди 1944 г. и е много жалко – каква ирония на съдбата, че всичко от 20-те, 30-те и 40-те години, до 30 март 1944 г., е изгоряло от бомбата, а след 62 години идва и кражбата, при която изчезват още много ценни ленти.
![Ноември, 1963 г. Тържествено честване на 50 годишнината от основаванета на съюза на Българските писатели. От ляво надясно са поетите Петър Караангов и Веселин Ханчев, Камен Калчев и Йордан Радичков (крайно дясно).](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2016/05/50г.СБП-1963г.Радичков-628x483-1-628x483.jpg)
Има и траги-комичен момент. На тавана, в папката , на която с големи букви бях написала ЦАРЯ, бях пъхнала и ленти на акад. Дончо Костов, както и книгата на проф. Олга Дряновска за академика, в която има публикувани снимки на дядо ми. Дончо Костов е бил генетик. Явно са го сбъркали с Трайчо Костов. Крадците взели и него. Горчив смях.
Какво си мислите днес, когато гледате фотографиите на дядо ви?
Обиквам България още повече. Струва ми се, че това е скритото послание от целия фото-архив – да обичаме земята си и своя народ. Иска ми се всеки, който разглежда сайта, да почувства същото.
![Портрет на Тодор Славчев, заснет през 1960 г. от легендарния столичен фотограф Петър Папакочев.](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2016/05/1960г.-портрет-от-П.Папакочев-1068x1423-1-363x483.jpg)
Кой е Тодор Славчев?
Роден е на 27 декември, 1900 г. в Пловдив. От 1932 година е член на Съюза на професионалните провинциални журналисти, а след 1944 г. – член на Съюза на българските журналисти. През 1929 г. в Пловдив учредява сп. Трудови вести, което третира въпросите на общественото осигуряване, трудовите въпроси и борбата срещу трудовите злополуки в България. То е е издържано в художествено и техническо отношение, с цветни корици и много илюстративен материал.
През 1930 г. Славчев се премества в София, където Трудови вести продължава да излиза до 1946 г. Едновременно с това, той работи в областта на спортната и туристическата фотография, сътрудничи на седмичника Нашенец и в. Днес. През пролетта на 1941 г., когато Македония е присъединена към Царство България,
Тодор Славчев заминава за Скопие
Остава там повече от година, като снима непрекъснато и публикува фотографиите си в периодичния печат. По време на бомбардировките на София, Славчев и семейството му са евакуирани в Долни Лозен.
Когато чува за случващото се в София на 9 септември 1944 г., Славчев заминава за столицата и заснема множество исторически кадри от този ден. През 1945 година Тодор Славчев е военен фото-кореспондент във II фаза на Отечествената война в Унгария. След войната Славчев е щатен фоторепортер на вестниците Свят, Спорт и За кооперативно земеделие. Години наред сътрудничи на изданията Български журналист, Лов и риболов, Славяни, Трезвеност, Българо-съветска дружба, Български воин, Литературен фронт, Поглед и др. Тодор Славчев умира на 23 март, 1992 г. в София.
ХУБАВО Е ЧЕ ПИШЕТЕ ЗА ТОЗИ ЧОВЕК, МОЖЕ НЕЩО ДА СЕ НАУЧИ !
БЛАГОДАРЯ !