Таканакуй – така звучно се нарича местна традиция за посрещането на Рождество в селото Санто Томас, провинция Чумбивилкас, в далечно Перу. Всяка страна има собствени ритуали за изпращане на старата и посрещане на новата година. Но същността им е една. Да оставим в миналото несгодите, неуспехите, конфликтите и изобщо всички негативни емоции, за да преминем в следващата година на чисто, с надежда да сме по-здрави, щастливи и успешни, в хармония със себе си и околните.
Таканакуй!
За жителите на Санто Томас в Перу това е вълшебната думичка, която служи като ключ за решаване на възникналите през годината конфликти и гарантира спокойствие през новата година. На един от езиците на коренното население в Перу – кечуа, таканакуй означава “размяна на удари”. Казано иначе: нека се нашамарим, за да се помирим и отново да сме приятели. Това е начинът на жителите на Санто Томас да си опрощават прегрешенията и да намират мир с другия и със самите себе си.
![Перу - боеве](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2017/12/16162236938_c0c4ff6bbb_c-728x483.jpg)
Снимка: midianinja on Foter.com / CC BY-NC-SA
Местните хора разказват, че това е стара традиция, чиито кълнове можем да търсим назад във времето, в периода на колониализма в Южна Америка. По онова време таканакуй не е носил в себе си своеобразния оптимистичен заряд, който има днес. За собствено развлечение испанските завоеватели често устройвали, подобно на боевете на петли, схватки между местните жители.
През 80-те години на миналия век било взето решение за възраждането на таканакуй, като идеята за това, колкото и странно да звучи, е чисто практична. Подобно на повечето наши села днес, Санто Томас бил
забравен от Бога и полицията
Ръката на съдебната система също не достигала дотам. Понякога при възникнали конфликти страстите силно се нажежавали и напрежението трябвало да бъде канализирано по някакъв начин, за да се овладее ситуацията. Местната управа решила да възроди тези боеве, но “в контролирана форма”, в последните дни от годината. И по-конкретно на Рождество Христово, в деня, в който възхваляваме мира и любовта.
Така на хората се дава възможност да изпуснат пáрата като чрез физическа сила и пъргавина защитят семейната си чест и сложат точка на конфликтите си. А после с усмивка и без задни мисли да прекрачат прага на новата година.
![Перу](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2017/12/16162232818_a0c262f4dc_c-728x483.jpg)
Подготовката за събитието започва ден по-рано – с песни, танци и обилни софри. За боевете таканакуй бил разработен специален регламент. Позволени са удари с ръце и крака. Но
паднал противник не се бие
забранени са също използването на пръстени по ръцете и атаката в гръб. Паднал на земята съперник също не се докосва. Спазването на правилата се гарантира от строг рефер. Понякога и той го отнася, но трябва да признаем, че това най-често се случва, когато противниците са жени. Да, в таканакуй имат право да участват представителите и на двата пола.
![Перу - бой](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2017/12/1-2-728x483.jpg)
Снимка: midianinja on Foter.com / CC BY-NC-SA
Така когато на някого много му е накипяло, той има възможност от ринга пред насъбралото се множество да извика човека, с когото има конфликт. Точно както някога са предизвиквали на дуел. Тъй като участието в таканакуй е абсолютно доброволно, опонентът има право да не приеме. Но предизвикателството може да бъде прието и от друг член на семейството му или от приятел.
Реферът следи противниците да са горе-долу в една и съща категория, за да има достойна битка. Участието в такава схватка се възприема като
демонстрация на смелост
и физическа мощ, и е въпрос на престиж. Някои от участниците прикриват лицето си с традиционни разноцветни плетени шапки-маски или животински маски, за да сплашат противника. Битките продължават около три минути.
![Перу](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2017/12/1513724286283-Takanakuy-SIN-COMPRIMIR-4137-323x483.jpeg)
Въпреки доста свирепото млатене, след края участниците обикновено се потупват дружески по рамото (така, както само перуанците могат да го направят) и, ако са в състояние, пускат по една усмивка. Победителите напускат ринга горди, а загубилите знаят, че след година ще потърсят реванш.
Бившият кмет на Санто Томас Флорентино Лайме споделя в свое интервю, че мнозина критикуват колегите му заради тази нетипична традиция. В отговор той казва:
“За мен пък няма нищо по-диво и егоистично от това, да отрупаш масата с обилна вечеря и да си обменяш скъпи подаръци, докато съседът ти няма какво да яде.”
Всяка страна с нравите и разбиранията си. Важното е да започнем новата година на чисто. Било то с изчистена и подредена маса след продължителните веселия, както е по нашите географски ширини, или пък с чисти сметки и някоя и друга цицина, както в Перу.