Ралица Йовкова: Модерен прочит на троянската керамика

Ралица Йовкова
Ралица Йовкова - нов прочит на старите техники за впечатляващи резултати. Снимка: Александър Ноев

Знаете ли как мирише глината? Няма и да разберете, ако не се случи да се оцапате с нея. Тя обаче знае много добре. Лично баща ѝ Николай Йовков, един от най-прочутите троянски майстори-керамици, стиснал носа ѝ с изцапаните си пръсти, когато била още малка. И оттогава сякаш пътят на Ралица Йовкова е предопределен. Истината обаче е, че всичко, което ѝ се случва, е плод на нейните собствени усилия, фантазия, креативност, индивидуален почерк и изключителна оригиналност. А творбите ѝ – тях вероятно вече сте ги виждали, защото са доста разпознаваеми.

В следващите редове от Lifebites.bg ви срещаме с една жена, в чийто поглед постоянно се отразява огънят на пещите, в които се пекат изделията ѝ. Майстор е на авторска, ръчно изработена керамика, в която се влагат много внимание и любов.

Ралица Йовкова
Керамиката на Ралица Йовкова освен красива, е и изключително функционална – изработена така, че в нея може да се готви, сервира, няма проблем да се мие в миялна машина. Снимка: Авторът

За нея е трудно да подберем една най-подходяща дума. Тя е безспорен майстор в занаята си. Но освен това е художник, новатор, творец, предприемач, че и майка на близнаци отгоре на това.

Ралица Йовкова е родена и живее и днес в Троян

Оправна, способна и (типично по троянски) обичаща родния си край. Дотолкова, че да е в състояние да намери реализацията си там, при все, че градът е малък и не може да се сравнява с възможностите на София например. Но за Ралица там е хубаво. Черпи вдъхновение от предците си, оставайки отворена към света. И по този начин го превзема лека-полека, тихо и кротко, без дори да си е правила план за това.

“Занимавам се цял живот с керамика. Всъщност този, който ме е запалил, и най-добрият учител, това е баща ми. От малка се въртя покрай него. Даже не помня първия си досег с глината, защото тя винаги е била пред очите ми”.

Завършва Националната гимназия по приложни изкуства в Троян, а след това Националната художествена академия в София със специалност Керамика. Казва, че в академията е открила себе си. След като многократно се разкъсвала от дилемата дали досегашният ѝ живот бил подтикван от баща ѝ и желанието да го наследи или наистина е нейният собствен път – това, което ще ѝ носи наслада и реализация, не само хляба. “Когато обаче категорично разбрах, че това е моето желание, си обещах, че ще стана много добра”, допълва тя.

След като завършва академията, се завръща в Троян, уж само за лятото. Обаче се заиграва в ателието. Защото както казва:

керамика на Ралица Йовкова
Чудеса се раждат от глината, с която е белязан животът на Ралица Йовкова. Снимка: Александър Ноев

то е такава магия да твориш…

С баща си подготвя изложба, поканена е да преподава рисуване в местно училище. След това за нея вратите си отваря и школото, което е завършила – гимназията по приложни изкуства. И в продължение на 9 години преподава на децата керамика и керамични техники. Работата в ателието обаче се увеличава постоянно и в един момент тя решава да му се отдаде напълно, изоставяйки преподавателската работа.

Да твориш в занаята на предците си е и лесно, и трудно, мисля си. От една страна – наследяваш знание, техники, умения, инструменти дори, с които другите се сдобиват след много труд и усилия. Но от друга страна – неминуемо си в сянката на този, който те предшества. И затова провокирам Ралица с въпроса дали някога се е чувствала сянка на баща си?

“О, да, разбира се. В началото още не бях намерила собствения си почерк и стил и съм копирала и негови неща, имитирала съм неговия стил. Но разбрах, че така няма как да имам успех. И реших да открия собствения си стил.

керамика Ралица Йовкова
Изделия от черно-бялата серия на Ралица Йовкова. Снимка: Александър Ноев

Първо започнах с точките – бели точки на черен фон, черни на бял фон. Имаше приятели на баща ми, които идваха в ателието, гледаха ме какво правя и ме питаха защо си губя времето и защо правя глупости. Обясняваха, че не се прави така. По-добре да правя гювечета или нещо елементарно, което да се продава, а не да си губя времето и да влагам толкова много труд в нещо подобно.

Но точно с точките стана първият бум. Не очаквах веднага да се харесат толкова много”.

Така започва личната история на твореца Ралица Йовкова

Забелязва, че другите керамици правят изключително цветни творби, а черно-бели липсват. Тръгва по пътя на коренната противоположност. “Колкото те бяха цветни, толкова аз бях графична”. След черното и бялото идва ред на зеленото. Свързва го с Прованса и пояснява, че не е тайна, че черпи вдъхновение от Франция. После се спира на розово със сиво и розово с бяло.

Клиентите сами ѝ подсказват, че е добре да има и творби в кафяво, защото в много български домове това е основният цвят. Постепенно залага на различни мотиви и форми. Някои от тях се оказват дори със сезонен характер – като кафявата серия например, която е повече есенна. Или синята, която сякаш има

дъх на море и прави фурор през лятото

“И така постепенно се изгради характерният ми стил, който доста хора познават. И веднъж като го видят, няма как да го объркат с нищо друго. Това много помогна за развитието на бизнеса ми и така, когато някой търговец реши да има различна керамика, пита за този автор и ме намират по всякакви пътища. Аз отдавна съм спряла да си търся пазар, той сам ме открива”.

керамика на Ралица Йовкова
Нов прочит на старите техники – това е тайната формула на Ралица Йовкова. Снимка: Александър Ноев

Това, което прави Ралица Йовкова, е всъщност класическа керамика, но с изцяло нов прочит. Използва старата ангобна техника. Шарките, които изработва, са близки до класическата троянска капка. Материалите са същите, с които работят и другите троянски майстори. Използва старите техники на дядо си и ръчно правени от баща ѝ четки от твърдата козинка под брадичката на козата.

“Изобщо стари неща, на които реших да направя нов прочит. Защото традицията е много хубаво нещо, но няма как да правя неща, които дядо ми е правил и да бъда адекватна. Керамиката има място в дома на всеки, но трябва да е по-модерно представена, за да носи наслада на сегашния човек, който живее в настоящето, а не преди 70 години”.

Тази стратегия явно работи успешно

Ралица Йовкова казва, че академията изиграла голяма роля за успеха ѝ днес, защото там разбрала, че може да бъде различна. Пък и професорът, който ѝ преподавал керамика, казвал нещо, което тя не може да забрави:

“Има три начина да успееш. Единият, ако си първи. Вторият вариант е да станеш по-добър от първия. Също е възможно, но то вече има и такива. И третият вариант да успееш е да си различен. И затова не правя троянска керамика”.

керамика на Ралица Йовкова
Снимка: Александър Ноев

Днес Ралица работи с екип от още 5 човека. Всички имат ясни задачи, работата е перфектно разпределена и върви гладко. Казва, че се разбират само с поглед. Единственото, което я тревожи, е, че стилът ѝ вече е твърде разпознаваем. И затова постоянно мисли за нови начини, с които

да разнообрази творбите си

Иначе, извън работата, Ралица Йовкова е мама на две близначки, вече тийнейджърки. Казва, че те най-често успяват да я разсмеят. Обича, когато цялото семейство прекарва време сред природата. Имат си дори любимо място за пикници.

“Обичам да гледам зеленината, да усещам слънцето, да съм навън във всеки удобен момент. Случвало се е да имам толкова работа в ателието, че сезоните са се сменяли, без дори да разбера. Затова сега гледам да съм с децата сред природата винаги, когато мога”.

Друга нейна обич напоследък е тенисът на корт. “Защото си на открито, тичаш, имаш цел – да гониш топката”. Пък и тя е човек, който постоянно си поставя цели и точно затова този спорт така ѝ приляга.

Преди да се разделим, моля Ралица Йовкова да ми опише процеса на раждане на една чаша например. Ахвам от това колко е дълъг и сложен. Как няма стъпка, която да може да бъде прескочена. И си давам сметка, че освен всичко останало, тези съдове са безценни и заради трудното си и продължително раждане. В което всяка грешка може да изпрати изделието на боклука.


От глината до чашата

керамика на Ралица Йовкова
Близо две седмици трае изработката на една чаша, обяснява Ралица Йовкова. Снимка: Авторът

През първия ден, когато глината е мека и гънеща се, се източва на грънчарското колело. “Трябва да остане леко да засъхне периферията, за да може да пипаш спокойно, без да я деформираш”, обяснява Ралица Йовкова.

На втория ден дъното се заглажда, защото първия ден е било отрязано с телче и не е гладко. Трябва да се изравни влажността на дъното и на периферията, затова се оставя да съхне.

На третия ден се лепи дръжката на чашката. Само това може да се направи през този ден, защото и тя е мека и се гъне. И трябва да се остави да изсъхне добре.

През четвъртия ден се оцветява вътрешността. Заради това изделието поема нова влага и отново трябва да съхне.

Ден пети – чашката се оцветява отвън. Но още не се рисува.

Понеже ние сме много педантични и си оцветяваме и дъната, на шестия ден топкаме дъното в съответния цвят“.
керамика на Ралица Йовкова
Снимка: Александър Ноев

Рисуването на чашата може да се случи чак на седмия или осмия ден. И след това отново се оставя да съхне. Ако не изсъхне идеално, при първото печене ще се напука и ще трябва да се изхвърли.

След като нещата вече са сухи, се зареждат в пещта – т.нар. бисквит. Това става на деветия ден. Процесът на печене е около 11 часа. Нагряването е бавно – от 1 до 850 градуса. Също толкова бавно се оставя да изстине – още поне 7 часа. Така изделията получават здравина, но имат и водопоглъщаемост. Т.е. отпушват се пори по повърхността.

На десетия ден изделието се глазира с прозрачна глазура – фино стъкло, смляно на прах с някои подобрители. Изделието се потапя в тази глазура и получените пори помагат да напие точно толкова глазура, колкото трябва. Избърсва се дъното и се зарежда в глазурната пещ. Тази пещ е голяма и са нужни около 3 дни, за да се зареди цялата. Пече се до 1050 градуса цяла нощ, но след това пещта трябва да изстине от само себе си – цели 2 дни още.

Иначе казано, пътят на глината до готовата чаша продължава около две седмици.


Вижте още историята на майстора гравьор Евгени Димов от Сопот

СПОДЕЛИ
Предишна статияПетър Спасов: Ловецът на спортни мигове
Следваща статияДвете с теб и онова пътуване, което все отлагаме
Кристина Колева
По натура съм любопитка, по душа съм скиталка. Само с това мога да обясня факта, че от няколко години живея в чужбина, макар от цялото си сърце да обичам България. Обичам да се смея, плаша се от скуката. Естествено, дай ми да пътувам, да срещам нови хора, да опознавам нови места. Обикновено съм кротка, но вътре в мен винаги напира една бунтарка. Всъщност, затова станах журналист преди има-няма 20 години. Обичам да разказвам, но преди това внимателно проверявам всяка подадена ми информация. Това трябва да е изкривяване, придобито от годините работа като разследващ журналист. А може пък точно заради тази страст да станах такава. Разследвала съм случаи на корупция и злоупотреби с власт в известно телевизионно предаване. Вярвам, че журналистиката е призвание на всеки, който иска да промени света около себе си и има волята да преследва тази цел.

Отговор