Внимавайте с работата – работохолиците са по-болни

работохолиците
Работохолиците страдат по-често от психически проблеми, които се откриват твърде късно.

В офиса отивате първи и си тръгвате последни. В шест сутрин отговаряте на имейли. Същото правите и в неделя вечер. За вас няма кафе паузи. В обедната почивка продължавате усърдно да работите или най-малкото да обсъждате само и единствено работата си. Рядко почивате, а когато го правите, все си намирате причина да поработите (уж малко), защото имате усещането, че без вас фирмата не може да оцелее. Вие сте работохолици!

Все едно дали по рождение (вътрешен подтик и вродена нагласа да работят постоянно) или по принуда (от икономическо естество най-вече), около 8% от заетите в западните (индустриализираните) общества са

пристрастени към работата

сочат последни проучвания по темата, цитирани в швейцарски медии. Но от опит знаете, че тази тенденция е също толкова сериозно изразена и в страни като България. И броят им постоянно нараства.

Това се дължи на все по-удобните мобилни устройства като лаптопи и смартфони, с които човек може да работи буквално навсякъде. Лошото е, че който се поддаде на тази тенденция, неминуемо е обречен да пострада.

работохолизъм
Първи в офиса, последни към дома, от къщи – още работа, работа, работа…

Заради това, че прекарват много време със служебните си задачи и са напълно отдадени на работата, работохолиците са ценени от колеги и работодатели. Пристрастеността към работата обаче буквално започва да ги разболява – физически и психически.

Норвежки учени са изследвали точно връзката между нуждата от работа и психичните заболявания. Интервюирали над 16 хил. служители в различни направления относно отношението им към работата, но и изследвали предразположеността им към психически заболявания.


Вижте още: Съветите на големите шефове


Резултатите от проведените проучвания показват, че проблемите при пристрастените към работата хора са трудно откриваеми и това обикновено става, когато вече е относително късно.

Работохолиците проявяват три пъти по-често симптоми на депресии

обсесивно-компулсивни и тревожни разстройства, отколкото наетите хора, които държат личния си свят и живот на здравословна дистанция от работата си. Освен това, маниаците на тема работа показват много по-често и признаци на синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност.

Работохолиците
Работохолиците са подложени на голям стрес.

Много работохолици са подложени на невероятен стрес

– обяснява Улрике Елерт, психолог в Университета в Цюрих. “Тези хора се страхуват, че няма да се справят с натоварването и няма да изпълнят задачите си по перфектен начин“. Подчиняват всичко на работата, пренебрегват семейството и приятелите си.

Освен това, работохолиците изпадат в депресии, когато забележат, че не им е останал друг живот, освен служебния“, продължава Елерт. Лошото е, че пристрастеността към работата се открива твърде късно, заради това, че в бизнес света високата мотивация се цени изключително много. Проблемът изкристализира чак,

когато се появят физическите проблеми:

нарушения на съня, главоболие, нарушено храносмилане, шумове в ушите.

Решението? Терапия при психолог може да помогне на работохолиците да си върнат нормалното отношение към работата и живота като цяло. Най-добре е обаче отрано да човек да си дава сметка, че няма здравословна крайност. А семейството и приятелите не са нещо, което трябва да бъде пренебрегвано. Защото не са даденост.

СПОДЕЛИ
Предишна статияРимският Колизеум: жестокост до съвършенство
Следваща статияЛюбопитни факти за кучетата
Кристина Колева
По натура съм любопитка, по душа съм скиталка. Само с това мога да обясня факта, че от няколко години живея в чужбина, макар от цялото си сърце да обичам България. Обичам да се смея, плаша се от скуката. Естествено, дай ми да пътувам, да срещам нови хора, да опознавам нови места. Обикновено съм кротка, но вътре в мен винаги напира една бунтарка. Всъщност, затова станах журналист преди има-няма 20 години. Обичам да разказвам, но преди това внимателно проверявам всяка подадена ми информация. Това трябва да е изкривяване, придобито от годините работа като разследващ журналист. А може пък точно заради тази страст да станах такава. Разследвала съм случаи на корупция и злоупотреби с власт в известно телевизионно предаване. Вярвам, че журналистиката е призвание на всеки, който иска да промени света около себе си и има волята да преследва тази цел.

Отговор