Запознайте се с Божидар Маринов. Той е на 16 години, живее в Смолян и вече преподава информатика за начинаещи. “И уча вкъщи, откакто се помня”, би добавил младежът, ако срещата ви е на живо. Как така ли?
Божидар Маринов е от онези деца
които учат вкъщи. Нямат бележници, нито ваканции. Нито фиксирани учебни часове или междучасия. Той е домашен ученик и никога не е прекрачвал прага на държавно училище.
![Божидар Маринов](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2017/10/21622269_244793759379418_48127537_n-518x483.jpg)
“Започнах да уча, когато бях 5-6-годишен, като по някои предмети напреднах по-бързо от “нормалното” – най-вече по математика и по природните науки”, разказва 16-годишният младеж.
Всъщност може и вече да сте виждали Божидар. Неговият казус придоби медийна популярност преди време, когато държавата, в лицето на съответните ресорни чиновници, му забрани да участва в състезания и олимпиади по математика. Талантливият хоумскулър* вече беше събрал куп грамоти от спечелени състезания и трябваше да се примири, че повече няма да има възможност да мери сили с връстниците си в България. Причината – че не е редовен ученик и от образователното ведомство не знаят в кой клас всъщност е той. Това не е новост за домашния ученик.
“Обикновено първият въпрос, когато се запознавах с някого, когато бях малък, беше: “Ти в кой клас си?”, а не “На колко си години?”. И обикновено се замислях в кой клас съм по различните предмети. Казвах няколко различни класа и разказвах, че уча вкъщи и че съм в различни класове по различните предмети.
В този момент повечето хора ме поглеждаха малко странно. Някои питаха “Ама, може ли така?” или “А, не искаш ли да си на училище както повечето деца?”
![Божидар с майка си.](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2017/11/23163731_261680631024064_930386879_n-725x483.jpg)
“Разбира се, че може,” отговарях им:
“Нали уча вкъщи”
Някои направо казваха – особено децата: “Ех, и аз така бих искал да уча!”, усмихва се Божидар.
Как обаче минава един негов ден?
“Обикновено ставам към 8 ч., освен ако няма да излизам да бягам или да правя упражения – тогава излизам още към 7.15”, казва момчето.
Спортува в началото на деня? Да, точно така. През годините Божидар се е занимавал с плуване, волейбол и фитнес. Към момента 16-годишният младеж се е насочил основно към бягането и правенето на упражнения – “редовно сутрин”, както пояснява самият той.
След това започва и учебният му ден – някъде около 9 ч. сутринта – “добре наспал се и добре закусил”. “Докато уча обичам да си водя записки, да решавам по-трудни задачи, лесните редовно ги пропускам, или да търся интересна допълнителна информация в интернет. Опитвам се да приключа с учебната работа докъм 12.30 ч., но ако ми остане, си довършвам някои от уроците в ранния следобед”, прави отчет на еквивалента на гимназиалния учебен ден тийнейджърът от Смолян.
![Божидар Маринов](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2017/10/21586283_244793749379419_44640431_n-362x483.jpg)
Но това не е всичко!
“След това излизам на уроци по пиано, чувам се с приятели или се захващам с един от многото ми проекти. Гледам да използвам това време, за да развия различни умения и да се срещна с различни хора. Обикновено след вечеря дискутираме и четем по различни теми с родния ми ментор – мама”, усмихва се Божидар, който редовно помага в домакинството на семейството, готви с баба си, чисти с майка си и рамо до рамо с дядо си овладява тайните на строителна работа.
Като по-малък той учел заедно с майка си Златка. Днес вече е самостоятелен.
“В повечето учебни материали обясненията са достатъчно подробни и ясни, но по някои дискутираме заедно. Понякога съм използвал и онлайн видео ресурси, които са с преподавател, но обикновено ми е по-удобно като чета. Тъй като почти през седмица трябва да правя тестове по различните предмети, заедно с майка ми преглеждаме грешките”
– пояснява момчето.
![Божидар Маринов](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2017/10/21744521_244793719379422_2061086819_n-325x483.jpg)
Въпросът, който бърза да му задам е как един младеж на неговата възраст, който никога не сядал на учебен чин, е получил покана и в момента
вече е преподавател
в клона на Софтуерния Университет (Софтуни) в родния си град Смолян.
Божидар започва историята на връзката си с информатиката от самото начало. Започва да се занимава с програмиране, когато е 7-8-годишен – може би по примера на майка му Златка, която работи като програмист.
“Първо чрез уроци по Лого – език за програмиране за деца, които мама водеше на група домашни ученици по Скайп. Още тогава ми стана много интересно и започнах сам да си чета документацията и да пробвам различни команди. Тогава не разбирах добре английски, но това беше малък проблем за моя ентусиазъм“, казва талантливият младеж.
С времето Божидар навлиза в дебрите на уеб програмирането и дори започва да прави някои “простички игри”. На 11 години вече посещава детската школа на Телерик и участва в ежемесечните им
онлайн състезания
“Имах и възможност да премина първите два кръга на олимпиадата по информатика, но след Националното състезание по информатика във Велико Търново не ми разрешиха да продължа, тъй като не бях в системата. Оказа се, че има национални състезания, които също са извън системата. Чрез едно такова състезание: Аз мога – тук и сега се запознах с моя професионален ментор, който ме покани на стаж за 3 месеца.
![21763745_244793692712758_107842411_n](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2017/10/21763745_244793692712758_107842411_n-644x483.jpg)
В началото на тази година поканих няколко ученици от близката математическа гимназия да направим малък екип по програмиране. Разбира се, започнахме с обучение, но се надявам по някое време да минем и към реални проекти. Тази есен ще водя курса за начинаещи към Софтуерен Университет (Софтуни) в Смолян. Надявам се да запаля и други хора да станат програмисти!”
Ние пък се надяваме да срещаме все повече български деца, които говорят за учението с такъв заряд. Деца, за които образованието не се изчерпва единствено с решаването на задачи по математика. Които искат да учат всеки ден и по всяко време, за да се развиват и да са полезни. На себе си, на семействата си и на обществото ни.
* хоумскулър – домашен ученик в превод от английски език.