Запознайте се с Божидар Маринов. Той е на 16 години, живее в Смолян и вече преподава информатика за начинаещи. “И уча вкъщи, откакто се помня”, би добавил младежът, ако срещата ви е на живо. Как така ли?
Божидар Маринов е от онези деца
които учат вкъщи. Нямат бележници, нито ваканции. Нито фиксирани учебни часове или междучасия. Той е домашен ученик и никога не е прекрачвал прага на държавно училище.
“Започнах да уча, когато бях 5-6-годишен, като по някои предмети напреднах по-бързо от “нормалното” – най-вече по математика и по природните науки”, разказва 16-годишният младеж.
Всъщност може и вече да сте виждали Божидар. Неговият казус придоби медийна популярност преди време, когато държавата, в лицето на съответните ресорни чиновници, му забрани да участва в състезания и олимпиади по математика. Талантливият хоумскулър* вече беше събрал куп грамоти от спечелени състезания и трябваше да се примири, че повече няма да има възможност да мери сили с връстниците си в България. Причината – че не е редовен ученик и от образователното ведомство не знаят в кой клас всъщност е той. Това не е новост за домашния ученик.
“Обикновено първият въпрос, когато се запознавах с някого, когато бях малък, беше: “Ти в кой клас си?”, а не “На колко си години?”. И обикновено се замислях в кой клас съм по различните предмети. Казвах няколко различни класа и разказвах, че уча вкъщи и че съм в различни класове по различните предмети.
В този момент повечето хора ме поглеждаха малко странно. Някои питаха “Ама, може ли така?” или “А, не искаш ли да си на училище както повечето деца?”
“Разбира се, че може,” отговарях им:
“Нали уча вкъщи”
Някои направо казваха – особено децата: “Ех, и аз така бих искал да уча!”, усмихва се Божидар.
Как обаче минава един негов ден?
“Обикновено ставам към 8 ч., освен ако няма да излизам да бягам или да правя упражения – тогава излизам още към 7.15”, казва момчето.
Спортува в началото на деня? Да, точно така. През годините Божидар се е занимавал с плуване, волейбол и фитнес. Към момента 16-годишният младеж се е насочил основно към бягането и правенето на упражнения – “редовно сутрин”, както пояснява самият той.
След това започва и учебният му ден – някъде около 9 ч. сутринта – “добре наспал се и добре закусил”. “Докато уча обичам да си водя записки, да решавам по-трудни задачи, лесните редовно ги пропускам, или да търся интересна допълнителна информация в интернет. Опитвам се да приключа с учебната работа докъм 12.30 ч., но ако ми остане, си довършвам някои от уроците в ранния следобед”, прави отчет на еквивалента на гимназиалния учебен ден тийнейджърът от Смолян.
Но това не е всичко!
“След това излизам на уроци по пиано, чувам се с приятели или се захващам с един от многото ми проекти. Гледам да използвам това време, за да развия различни умения и да се срещна с различни хора. Обикновено след вечеря дискутираме и четем по различни теми с родния ми ментор – мама”, усмихва се Божидар, който редовно помага в домакинството на семейството, готви с баба си, чисти с майка си и рамо до рамо с дядо си овладява тайните на строителна работа.
Като по-малък той учел заедно с майка си Златка. Днес вече е самостоятелен.
“В повечето учебни материали обясненията са достатъчно подробни и ясни, но по някои дискутираме заедно. Понякога съм използвал и онлайн видео ресурси, които са с преподавател, но обикновено ми е по-удобно като чета. Тъй като почти през седмица трябва да правя тестове по различните предмети, заедно с майка ми преглеждаме грешките”
– пояснява момчето.
Въпросът, който бърза да му задам е как един младеж на неговата възраст, който никога не сядал на учебен чин, е получил покана и в момента
вече е преподавател
в клона на Софтуерния Университет (Софтуни) в родния си град Смолян.
Божидар започва историята на връзката си с информатиката от самото начало. Започва да се занимава с програмиране, когато е 7-8-годишен – може би по примера на майка му Златка, която работи като програмист.
“Първо чрез уроци по Лого – език за програмиране за деца, които мама водеше на група домашни ученици по Скайп. Още тогава ми стана много интересно и започнах сам да си чета документацията и да пробвам различни команди. Тогава не разбирах добре английски, но това беше малък проблем за моя ентусиазъм“, казва талантливият младеж.
С времето Божидар навлиза в дебрите на уеб програмирането и дори започва да прави някои “простички игри”. На 11 години вече посещава детската школа на Телерик и участва в ежемесечните им
онлайн състезания
“Имах и възможност да премина първите два кръга на олимпиадата по информатика, но след Националното състезание по информатика във Велико Търново не ми разрешиха да продължа, тъй като не бях в системата. Оказа се, че има национални състезания, които също са извън системата. Чрез едно такова състезание: Аз мога – тук и сега се запознах с моя професионален ментор, който ме покани на стаж за 3 месеца.
В началото на тази година поканих няколко ученици от близката математическа гимназия да направим малък екип по програмиране. Разбира се, започнахме с обучение, но се надявам по някое време да минем и към реални проекти. Тази есен ще водя курса за начинаещи към Софтуерен Университет (Софтуни) в Смолян. Надявам се да запаля и други хора да станат програмисти!”
Ние пък се надяваме да срещаме все повече български деца, които говорят за учението с такъв заряд. Деца, за които образованието не се изчерпва единствено с решаването на задачи по математика. Които искат да учат всеки ден и по всяко време, за да се развиват и да са полезни. На себе си, на семействата си и на обществото ни.
* хоумскулър – домашен ученик в превод от английски език.
