Рене Декарт: Мисля, следователно съществувам

Трудно бихме могли да си представим какъв страхотен ум се е криел в главата на известния френски учен Рене Декарт. И макар откритията му да ни дават поне бегла представа за него, винаги ще продължаваме да се питаме: А какво ли още можеше да ни даде, само ако имаше възможността да изживее поне още един живот. Много. Това е верният отговор и съмнение в него няма!

Рене Декарт е роден на 31 март 1596 г. в малкото градче Ла Е ан Турен в централна Франция. Днес мястото е наречено на негово име и ще го срещнете под названието Декарт. Тази трансформация никак не е чудна като вземем предвид научните постижения на французина.

Той често е наричан Баща на съвременната математика и Основоположник на съвременната философия. Но истината е, че познанията и научната му (и не само) дейност се развиват и

Рене Декарт
Родната къща на Рене Декарт.

в много други направления

Не, че и тези са малко. Още след като завършва училище, Рене Декарт е записан да следва право в Кралския колеж Анри Велики в Ла Флеш. Не можем да кажем, че инициативата за това е била негова. Но като син на известен по това време юрист, нашият герой едва ли е имал кой знае какъв избор.

Той взима бакалавърска степен и се дипломира успешно, но както се оказва – тази работа не е за него. Правото, макар и нелесно само по себе си, се оказва твърде тясно за огромния и безграничен ум на Рене Декарт. На него е писано друго. Да се превърне в един от най-големите мислители и учени на своето време, а и по принцип.

През 1618 г. французинът постъпва в армията като участник в Стогодишната война. Но тъй като по това време между враждуващите армии е сключено примирие, той използва свободното си време и започва да изучава математика. Запознава се с Исак Бекман – изявен учен в тази област, и показва пред него умения в решаването на задачи, неприсъщи на обикновените хора. Двамата споделят убеждението, че според тях е необходимо създаването на метод, който да свърже в дълбочина математиката и физиката.

На следващата година Рене Декарт заминава за Германия и участва в битката на Бяла гора край Прага през 1620 г. Малко преди това ученият има 3 последователни сънища, които той самият нарича видения. Именно те преобръщат живота му на 180 градуса. Те го довеждат до заключението, че

Рене Декарт
Правилният път за Рене Декарт е този на науката.

следването на науката за него ще бъде следване на истинската мъдрост

и централна част от делото на живота му. Също така, Декарт вижда и че всички истини са свързани помежду си, така че откриването на една основополагаща истина и следването на логиката би отворило пътя към всички науки.

През 1622 г. философът-математик се завръща във Франция и пише първото си есе за метода – Правила за насочване на разума. През 1629 г. жадният за знания и нови открития Рене Декарт се записва за втори път в университета, като този път следва математика и астрономия. Скоро след това Бащата на съвременната математика влиза в конфликт с Исак Бекман. Декарт го обвинява, че е присвоил някои от идеите му. И нищо чудно наистина да е било така.

През целия си живот Рене Декарт не спира да пътува

и да се мести от едно на друго място. И може би богатият му опит, натрупан по време на пътешествията, също му помага по пътя към откриването на нови, революционни идеи и доказателства в голяма част от научните сфери. Като споменахме това, няма как веднага да не отбележим двете най-големи открития на френския учен.

Първото – в областта на математиката. Рене Декарт успява да открие отдавна търсената връзка между математиката и физиката. Как го прави ли? Той създава единствената по рода си, наричана и до днес декартова координатна система. Нали се сещате?! Онази, по която можем да установим точните координати на даден обект в пространството. Сами можете да се досетите колко много е допринесло това откритие както за науката, така и за реалния живот. Както тогава, така и до днес.

Другото голямо постижение на Рене Декарт е поставянето на началото на рационализма – течение във философията през 17 и 18 век. То учи, че

Рене Декарт
Рене Декарт (вдясно) с шведската кралица Кристина.

истината може да бъде открита най-вече и преди всичко чрез разума и анализа на фактите

а не чрез вяра и религиозни учения. Това обаче в никакъв случай не отхвърля вярата в Бог. Но не и по начинът, по който се проповядва тя в църквите. За философията и всички останали науки мислителят споделя:

„Цялата Философия е като дърво, в което Метафизиката е коренът, Физиката е стъблото, а всички други науки са клоните, които израстват от това стъбло и които се събират в три основни клона, а именно Медицина, Механика и Етика. Под наука за морала аз разбирам най-висшата и най-идеална наука, която, изхождайки от цялото познание на другите науки, е последната степен на мъдростта.“

И ни завещава цял куп от гениалните си, издавани и четени и до днес писания и философски прозрения.


А част от най-знаковите цитати на Рене Декарт ви припомняме днес в Lifebites.bg:

“Мисля, следователно съществувам.”

“Аз съм свикнал да спя и да си представям в сънищата си същите неща, които лудите виждат, когато са будни.”

“Ако искаш да бъдеш истински търсач на истината, необходимо е поне веднъж в живота си да се усъмниш във всичко възможно най-много.”

“Раздели всеки проблем на толкова съставни части, колкото е възможно и необходимо, за да го решиш.”

Рене Декарт
Рене Декарт.

“Надявам се, че бъдещите поколения ще ме съдят любезно, както за нещата които съм обяснил, така и за онези, които умишлено съм пропуснал, за да оставя на други удоволствието от откриването.”

“Сетивата се заблуждават от време на време, и би било разумно никога да не се доверяваме на онези от тях, които са били заблудени дори и един път.”

“Четенето на всички добри книги е като разговор с най-великите умове на отминалите векове.”

“Няма нищо, което да е толкова отдалечено от нас, че да не можем да го достигнем, или пък да е толкова скрито, че да не можем да го открием.”

“Не е достатъчно да имаш добър ум, най-важното е да го използваш добре.”

“Илюзорната радост често е по-ценна от истинската скръб.”

“С изключение на собствените ни мисли, няма нищо друго, което да е изцяло под наша власт.”

“Няма нещо толкова странно и толкова невероятно, което да не е било казано от един или друг философ.”

“Всеки път, когато някой ме обиди, аз се опитвам да издигна душата си толкова високо, че обидата да не може да я достигне.”

“Когато не е по силите ни да следваме това, което е вярно, ние сме длъжни да следваме онова, което е най-вероятно.”


Вижте още за Ерих Фром и изкуството на любовта

Отговор