На среща с Вазов

0
Вазов
"Гълъби невинни, бели, / мили птички кръглооки, / стига вий сте се въртели / се над тез поля широки." Пловдив, 1881 г., "Гусла", Иван Вазов

Скоро ще са 170. Толкова години ни делят от онзи 9 юли с раждането на Вазов, най-големият син в семейството на среднозаможен сопотски търговец и най-големият в литературата. Толкова голям, че за разлика от другите му трима братя, също видни общественици навремето, когато се говори за Вазов – без малко име пред фамилията, никой не пита за кого от всички става въпрос. Ясно е, че е Иван Вазов, патриархът на българската литература. В смисъл на родоначалник, ако не обичате религиозните изхвърляния.

Или – големец – във всяко отношение.

Владетел на не едно и две дамски сърца

което не е мълва, ами си има неопровержимо литературно доказателство: цялото творчество на Вазов!

Вазов
Какво ли е срещу теб да стои мъж, чийто житейски път е минал през пет войни?

Ако беше жив сега, ако беше в разцвета на силите си, сигурна съм, че щеше така успешно да завърта умовете и на красавиците от новото поколение. Да владее пулса им. С една чаровна усмивка под мустак и поредното талантливо обяснение в любов.

Какво ли е да си на среща с Вазов, питам се, докато си припомням какви жени са разпалвали чувствата му.

Какво ли е срещу теб да стои мъж, чийто житейски път е минал през пет войни (за свободна България, за съединена България, двете Балкански и Първата световна)? Който въпреки натиска на семейството, което го е гласяло за приемник на бащината търговия,

избира да следва сърцето си

Дори тогава, когато Минчо Вазов го праща в Румъния при роднина търговец – очевидно на заточение и принудително обучение – дори тогава младият Иван не спира да пише стихове и даже бяга в Браила, като няколко месеца живее с местните хъшове в кръчмата на Странджата. Литературният резултат от това отклонение го знае днес цяла България, от първата до последната страница.

Представям си един устремен напред, уверен в делото си сърцат и привлекателен мъж, какъвто Вазов несъмнено е бил. Представям си го да придържа стола ми в ресторанта и да ми помага с палтото. А после да ме изпраща под ръка и да ме кара да усещам аромата на розите и липите край нас по-цветно, откогато и да било, докато ми описва работата си над стихосбирката си Майска китка например.

Според самия него тя съдържа “двайсетина еротични и несръчни стихотворения”. За тях майка му го е порицала люто. А издателят Христо Груев Данов е определил Китка-та като доста разпасана”. Но тъкмо там ще отриете

спонтанния, чувствителен и страстен Иван Вазов

и един уверено прохождащ поет. Вдъхновен от френските автори още от времето в Калофер, когато учител му е бил бащата на Христо Ботев – Ботьо Петков.

Ще откриете подробностите за първата Вазова любов – Катерина. Която след година на емоционално блаженство го изоставя под едно смокиново дърво и заминава за Румъния при съпруга си.

Следва онзи период от любовния живот на Вазов, белязал клюките и представите ни за него – когато е изоставял на свой ред жените, разтрогвал е годежи и дори брака си с Атина Болярска, а драматичната му руска любов от емигрантския му престой в Одеса – с В. Н. Тимони, завършва със заплаха за самоубийство от нейна страна.

Очевидно моделът на невъзможната, но

екзотична връзка с недостъпна

Вазов
Сватбата на Вазов с Атина Болярска, 1890 г.

(най-често защото е обвързана) чужденка е белязал представата на Вазов за любовта. Или поне така изглежда, включително и на анализаторите на творчеството му, които отбелязват, че “в личния си живот поетът преодолява предразсъдъците на национализма си”.

Сред авантюрите му се нареждат и такива с белгийка, с французойка, вдъхновила неговите швейцарски стихове, с покръстената туркиня Параскева, прототип на Захира от известната му поема… И първата му любов – Катерина, е била от друг етнос. Последната (Евгения Марс) е изключение, но пък със сигурност го впечатлява с небългарския си псевдоним. На нея ще се върнем малко по-късно.

Преди това трябва да минем през пловдивската хазяйка на Вазов – гъркинята Ефтимия Манолова (домът ѝ е бил на мястото на днешния хотел Тримонциум). “Всякога когато идваше в Пловдив, Вазов не можеше да не се отбие да я види, да си поприказват, да помилва ръката ѝ. Знаеха го всички”, казва пловдивският летописец Никола Алваджиев.

И още една гъркиня

– интернационалната съблазнителка Пелагия, на която сантименталният поет посвещава творби като Вечерний час и Майски вид. Открадва я от хърватин и прекарва с нея двете си “най-щастливи години” (думи на самия Вазов). Тази романтична история е нашироко обсъждана в тогавашните жълти хроники, споменава се включително и дуел! Голямата любов обаче отново изоставя Вазов (гъркинята избира обятията и престижа на руски офицер). За наранения поет тя се превръща в “оная”. И когато след години я среща отново в Одеса, а тя се опитва да го съблазни в самотното му емигрантство, той вече не изпитва чувства към нея. Или поне така твърди.

Евгения Марс
Евгения Марс е единствената жена, без която Вазов не може

А че е напълно излекувал тази любовна рана доказва романсът му с Евгения Марс. Продължил цели 16 години, до самия край на Вазов! Романс, белязан от

знаковия образ на цветята

в творчеството и на двамата. На нея Иван Вазов посвещава едни от най-хубавите си произведения, като Люлека ми замириса, и неслучайно Евгения Марс е дамата с трендафилите” в българската поезия. Присъствието на розата е ключово за Вазовата любовност. Писателката също много обича цветята и символичния им език. Зад метафорите с цветята от литературните им светове – нейният и неговият – е закодиран интимният диалог между двамата.

Срещат се в трамвая. “Сърцето ми спря, като я съзрях”, описва по-късно първата им сре­ща 55-годишният Вазов. Тази среща наистина променя живота и на двамата.

Тогава тя е омъжена за неговия познат д-р Михаил Елмазов. Връзката с чужда жена става поредният повод всички да одумват поета. Но това е единствената жена, без която не може, отбелязват близки до Вазов. А в последната си стихосбирка, Любов и природа,

вече 70-годишен

той реди посветените си на Марс творби. И ах, колко щеше да е хубаво, ако беше верен онзи митичен слух как Вазов е издъхнал в страстна прегръдка с обичаната жена! Може би затова все още се опитваме да го разказваме като любовна притча за мъжествен финал. Достоен за галантния кавалер, с когото срещата ни може и да е приключила с последния му дъх през 1921 г. Но винаги ще продължава по страниците на неговото безкрайно литературно наследство. С всичките му екзотични лирични отклонения!


Вижте повече за едно от любимите места на Вазов в България – този пуст красив Черепишки манастир!

СПОДЕЛИ
Предишна статияПо какво се различават майките от останалите хора
Следваща статияПогребението на Георги Димитров в снимки от сп. LIFE
Агент 3.14
Извинете, че не мога да ви се представя с истинското си име, но рискувам да обрека на провал любимото ми занимание – наблюдаването под прикритие с цел описването без цензура. За себе си ще кажа само, че в работата си минах през всички клишета: от стажанта, който виси с часове пред вратата на главния редактор, през сервитьорчето в щатски ресторант или фрийлансъра в сивата икономика, до престижните издания и позиции. Много по-ценен обаче ми е опитът, натрупан по заведенията, улиците, мотрисите на градския транспорт, wi-fi спотовете в парка, чуждите квартири, родните плажове, второкласните пътища, селските и онлайн мегданите. Там откривам живота, идеите и типажите, за които искам да ви разкажа. Кой знае, сред тях може да сте и вие!

Отговор