Разказът Един живот или няколко е написан от Анна Палазова. Lifebites.bg приветства всички желаещи да творят нова българска литература и поезия. С тази идея на страницата ни може да откриете новите ни рубрики, посветени именно на тези две теми – Време за поезия и Време за разкази. В тях освен текстове на утвърдени имена, ще намерите проза и поезия от млади български автори.
Един живот или няколко
от Анна Палазова
Тя отвори очи и леко се стресна. Беше заспала на удобното кресло. Усети аромат на кафе от отворения прозорец – натрапчиво и приятно галещ сетивата ú. Протегна се лениво. Днес не бързаше – имаше почивен ден и беше решила да му се отдаде напълно. Отдавна жадуваше за малко спокойствие и време само за себе си с книга в ръка.
Живееше сама в кокетно малко жилище с красива гледка над популярно кафене. Имаше прекрасно южно изложение, тераса, пълна с цветя, и един рошав котарак, който я обожаваше. Обичаше да се събужда, погалена от лъчите на слънцето и да се усмихва на новия ден.
Тя имаше подреден живот с ясни правила и го обичаше много. Интересна работа, приятели, хобита… За нея можеше да се каже, че е от онази категория жени, които околните наричат млади и успели.
Нямаше оплаквания от живота си, чувстваше се отлично в кожата си, знаеше какво иска и как да го постигне. Пълна хармония.
Единственото, което я вълнуваше и малко смущаваше почивката ú, беше крайният срок на проекта, по който работеше. Както и дали да си купи синята чанта, която толкова хареса. Щеше да мисли за това утре, днес почиваше.
*** ***
Тя отвори очи и леко се стресна. Бебето плачеше. Стана бързо, за да се погрижи за тримесечния си син. Гушна го нежно, залюля го и му запя. Само така се успокояваше.
С първото дете беше по-лесно – не плачеше толкова и не проявяваше характер, но този малкият я побъркваше. Търпение… трябваше да бъде търпелива. Да си майка е призвание, мисия в живота на всяка жена.
Всъщност второто бебе дойде малко непланирано. Скоро беше свършило майчинството с първото и няколко месеца дори опитваше да си намери работа. За съжаление, само като чуеха, че е майка много бързо намираха причина да не я назначат, независимо от образованието и стажа преди това…
Но така е трябвало явно, защото скоро забременя и в това видя спасение от ситуацията, а и искаше да се чувства полезна. Вече майка на две деца, тя усещаше, че има два пъти повече отговорности, но и се чувстваше два пъти по-значима. Чувстваше се щастлива и пълноценна. Тя обичаше този начин на живот.
Освен това малката разлика на децата беше добър вариант, тъй като щеше да използва всичко купено за първото дете, а толкова много обичаше бебешкия смях и малките ръчички около врата си.
Леко задряма, докато го люлееше. Малкият изпищя и тя отново се сепна, запя му…
*** ***
Отвори очи и леко се стресна. Чу високоговорителят на летището да съобщава за предстоящите полети. Погледна часовника на ръката си и се успокои. Имаше още час време.
Връщаше се от командировка и нямаше търпение да се добере до удобната възглавница у дома. Прекара две чудесни седмици на служебен семинар. Запозна се с много интересни хора, обиколи всички музеи, галерии и забележителности. Времето ú беше запълнено повече от пълноценно и ползотворно. Беше заредена с нови идеи, които смяташе да предложи на съвещанието още в първия си работен ден.
Малко ú липсваха децата, но те вече бяха достатъчно големи, за да се оправят сами. Трябваше да спре да ги надзирава така неотлъчно, и да ги пусне от зоркия си майчински контрол. Учеше се отново да се радва на свободното време, което беше позагубила в годините, докато малките растяха. Но сега си припомняше с лекота за всички онези отложени хобита и места за посещаване. Дори не смогваше да направи всичко набелязано.
Отношенията със съпруга ú бяха поели в една нова посока, която я караше да се усмихва засрамено. Нов етап. Харесваше ú. Тя обичаше своя живот такъв, какъвто беше, и не искаше да го замени с ничий друг.
Отпусна се и заспа отново. Имаше още малко време.
