Време за поезия: Гьоте – Моята богиня

0
Картината "Гьоте в Кампаня" от Вилхелм Тишбайн

За Гьоте може да се пише дълго. Една от най-известните личности в германската история и литература. Автор на класики като Фауст и Теория на цветовете, Йохан Волфганг фон Гьоте е човек с всестранни интереси. Писател, поет, хуманист, учен, философ и политик.

Немският благородоник е роден на 28 август 1749 г. във Франкфурт на Майн. В  продължение на 10 години Гьоте заема поста на държавен министър във Ваймар, където издъхва на 22 март 1832 г.

Йохан Волфганг фон Гьоте
Йохан Волфганг фон Гьоте
Снимка: Joseph Karl Stieler – /w/index.php?curid=375657″>Link

Припомняме си стихотворението му Моята богиня, написано през 1780 г.

Моята богиня

от Йохан Волфганг фон Гьоте

Коя ле безсмъртна
Венец заслужава?
Няма да споря,
Но аз го отреждам
На вечно подвижната,
Винаги новата,
Чудната щерка не Юпитер,
Свидното негово чедо —
Фантазия!

Защото на нея
Той позволи
Всички прищевки,
Които по право
За себе си пази;
И сам весели се
С безумката.

Тя може, обкичена с рози,
Яхнала лилиев стрък,
Да броди из китни долѝни,
Летните птици да води
И с пчелно хоботче
Лека и вкусна роса
От цветните чашки да пие.

Също тя може
С развени къдрици
И поглед навъсен
Сред вихри да стене
Край стръмни чукари
И в хиляди багри
На утро и вечер,
Неспир променлива
Като лунния лик,
Да блясва пред смъртните.

Нека тук всички
Възхвалим бащата,
Великия старец,
Задето тъй дивна,
Невехнещо-млада съпруга
На смъртните хора
Склони да даде!

Защото единствено нас
Той обручи със нея
В небесен съюз
И повели ú
В радост и скърби
Вярна съпруга да бъде,
Да не ни изоставя!

Всичките други
Злочести създания
На многодетната
Майка Земя
Едвам поминуват
В тъмни наслади
И лихи страдания
На мимолетния
Скуден живот,
Превити в ярема
На вечната Нужда.

Обаче на нас
Той отстъпи, ликувайте!,
Своята палава,
Галена щерка.
Срещнете я с ласки
Като любима!
Отдайте й почит
На мила стопанка!

И нека свекървата —
Старата Мъдрост —
Душицата нежна
Не хока!

Също познавам сестра й,
По-зрялата, по-разсъдливата:
Кротката моя другарка.
О, нека, додето угасне
В очите ми зракът,
Тя не отвръща от мене лика си,
Достойната моя водителка
И вечна утеха — Надеждата!


Прочетете още… стихотворението Утринна молитва от Пол Верлен

Отговор