Жени, пазете се. Липсата на информация убива

Липсата на информация убива – знаете, нали? Такава е днешната ни история. Тя е тъжна, но в нея има искрица надежда. Надежда, че повече жени ще намерят време за себе си. Че покрай всички мисли, отговорности и ангажименти за другите, ще отделят няколко ценни минути за консултация с лекар и преглед. За да продължават да са полезни за близките си. За да продължават да са до тях.

Това е новият текст от поредицата на Lifebites.bg Животът ви е прекрасен –  не смейте да се оплачете! Нейната идея е да ви разказваме истински истории – малки и понякога едва доловими, които обаче биха могли да ви дадат повод да се замислите за своята собствена. И за това колко щастливи сте… Колко щастливи сме, всъщност.

Всички ние имаме нужда от напомняне. За да променяме, за да се наслаждаваме, за да ценим.

Липсата на информация убива

Вчера я изпратиха. Беше пролет през зимата. Хубав ден за сбогуване с хубав човек.

Няколко месеца преди това:

Чия, гъба Рейши, Ленено масло, броколи, сокове – редяха се на перваза, до надеждата ѝ. Тези вълшебни отвари. Пихме кафе в спалнята ѝ, на леглото ѝ, и безалкохолно пихме  – тя прати мъжа си да купи – чак до центъра.

А на следващата ни среща откъсна последната роза от градината – за да почета друга мила душа, отлетяла.

10399658_original
Времето беше хубаво… за живеене. Рисунки: Луи Жовер

Новият ѝ дом е бял, от хубаво дърво. Децата ѝ – чудни момчета – тримата братя и златната ябълка.

А времето беше толкова хубаво – за живеене!

Жената, родила три деца никога не си беше правила цитонамазка. Малка, слаба майка, която правеше зимнини, грижеше се за градина, седейки, иначе е трудно, знаете. Болестта я е натиснала, ама тя опитва да живее сякаш това тяло не е нейно, тази зла гостенка не е в нея.

Момчетата ще се оправят, безспорно. Тези хубави, добри, умни деца. Първокласникът с дълги руси коси, които всички искаха да подстрижат, който ѝ помагаше неотлъчно, който “мамо, нямам търпение да приберем у дома, да поплевя” ще е най-самотен. Най-озадачен.

Но ще свикне. Свиква се. Животът продължава. За живеене е. Ще има и празници за празнуване, усмивки за усмихване, поводи за тревоги. Всичко ще е същото за тези, които остават.

0_b4f53_6b8e61ee_L
Само, ако знаеше… но липсата на информация понякога убива
Само нейният стол ще се полюшва тъжно – пуст и студен

И сезоните ще се менят, и ще пеят птиците на радостта, ще има шурци, стъмвания, пътеки за обхождане, поводи за гордост, шеги, облаци за любуване, топлина за изпитване. Само тя няма да е там. За да се радва на всички и всичко. Само, защото не знаеше, нямаше представа, че трябва де се преглежда. И това я уби.

Затова споделям нейната история. С надежда – защото хората трябва да се грижим за себе си, да се интересуваме от здравето си, ако искаме да го имаме и да се радваме на живота си.

Дано разказът за НЕЯ помогне. И дори един, един-единствен човек да се сети, да отиде на лекар, да се прегледа, да се погрижи за себе си в нейна памет…

Прочетете още… историята на едно момиче, което никога не е виждало морето. Но продължава да мечтае за него.

Отговор