София Филм Фест отново е в разгара си, но не за филмите му ще говорим сега. А за това, че в рамките на 21-вото издание на международния кинофестивал можем да направим една от най-вълнуващите разходки в миналото.
Тя не се случва на голям екран, макар да разказва за него. За нея трябва да извървим реални крачки. До галерия Алма Матер в софийския университет Свети Климент Охридски. Тук се случва
живата киноистория
Под формата на уникална изложба, събрала 100-тина филмови плаката. Нещо, което днес е на изчезване. И което е все по-вероятно да видите като исторически артефакт в галерия, отколкото по стълбовете за обяви на улицата.
Защото сега на почит са трейлърите. Ориентираме се за филмите по рейтинга, като броим звездите им в IMDb. Или по Оскар-ите, номинациите и пикантериите, касаещи актьорите от така наречения каст.
Докато едно време, не много отдавна, нашите баби и майки са се спирали пред отпечатаното известие за новата, отдавна чакана лента. Такъв е бил тогава филмовият показ. И ако не сте го изживявали, непременно посетете изложбата Филмови плакати от 30-те до 80-те години на ХХ век!
Уникалната колекция е факт благодарение на усилията на Ростислав Бакалов. Шуменецът, когото наричат “пленник на седмото изкуство” и определят като “чудак”, е отдал живота си на кинематографията. Автор е на изданието от 1929 г. Кино-вести –
единственото в Европа ръкописно списание
за кино. И неуморно събира плакат след плакат. След смъртта на този невероятен кинопоклонник, Регионалният исторически музей в Шумен откупува от наследниците му богатството от постери, натрупано през годините.
За да можем днес да оценим как се е развивала графичната традиция през миналия век. Да ахнем пред афишите, създадени на принципа на литографията. И да добием представа за филмите, които са пълнили киносалоните, когато родителите ни дори не са били заченати.
Експозицията в Алма Матер е с плакати на около 100 филма. Което е нищо в сравнение с над хилядите афиши от колекцията на шуменския музей. Но все пак е достатъчно, за да ни ориентира кои са били най-известните световни и родни заглавия по онова време. Като например Джон Хюстъновия Мулен Руж от 1952 г. с Хосе Ферер в главната роля:
А също и: Треска за злато (от 1925 г.), Момичето от север (1927 г.), Тарзан (1932 г.), Клетниците (1934 г.), Чапаев (1934 г.), Петър Велики (1937 г.), Прилепът (1940 г.), Крачун и Малчо (1940 г.)… И не на последно място: художествените анонси на
филмите след 9 септември
Сред първите български ленти от 1944 г. насам са: Калин Орелът (1950 г.), Под игото (1952 г.), Героите на Шипка (1954 г.).
Приложно изкуство в абсолютно оригинален вид! Ярки цветове, красиви образи, неподправен дух на отминали времена. Всичко това гостува на днешна София само до 7 април. Отделете му заслуженото време в някой работен ден между 10 и 17 часа.
И тогава може би ще гледате с други очи на малкото хартиени анонси за филмите днес. Залепени по витрините на старите кина и актуални покрай кинофестивалите, които отказват да ги забравят.
