Кристияния – една съществуваща утопия

Кристияния
Добре дошли в Кристияния!

Ако ви е любопитно как се живее без амбицията за притежаване, по-особените взаимоотношения, правила и респективно отговорности, мястото, което трябва да посетите е Кристияния.

Може и да поостанете. Но само за ден, защото тук няма хотели. Преди това оставете колата, фотоапарата (или го скрийте добре, особено когато сте на улица Пушер), оръжието и твърдите наркотици (в случай че имате такива) отвън. Макар полицията да не наминава често насам, местните жители няма да одобрят никоя от изброените принадлежности.

Едни от първите „заселници” на стара Кристияния
Едни от първите „заселници” на стара Кристияния

Кристияния изглежда като една от онези идеи, зародили се съвсем необмислено, на по чашка и без никаква стратегия за бъдещето или претенция за сериозност. В случая малка група хипита през 1971 г. се заселва в бивши военни казарми в самата столица на Дания – Копенхаген. После един ентусиаст – Якоб Лудвигсен, който издава анархически вестник, написва статия, в която

провъзгласява тази територия за “свободен” град

с подзаглавие Цивилни завзеха “забранения град” на военните. Якоб е и съавтор на устава, датиращ от същата година. В него се казва, че “целта на Кристияния е да се създаде самоуправляващо се общество, в което всеки отделен индивид е отговорен за благополучието на цялата общност”.

“Каква утопия само!”, ще си кажете.

Кристияния
Улица “Пушер” в съвременна Кристияния.

Но тази утопия съществува вече повече от 40 години. На площ от 35 хектара, с около хиляда постоянни жители, при това спазващи “абсурдния” устав. Има полуавтономен статут, собствен флаг, химн (You cannot kill us – Не можете да ни убиете), че и собствена валута (Løn).

4
Смята се, че изборът на цветове за флага е продиктуван от изобилието от червена и жълта боя, изоставена в бившите военни казарми.

От създаването си Кристияния претърпява доста метаморфози. Успоредно с колективния дух, в началото витаят анархията, криминални типове и банди, за които това е обетована земя и най-вече наркотиците под всякаква форма. Правителството първо я обявява за “социален експеримент”, след което на няколко пъти поставя условия обитателите ú да освободят територията. Има редица полицейски щурмове по различни причини, най-вече свързани с продажбата и разпространението на наркотици.

Един от полицейски щурмове в Кристияния.
Един от полицейски щурмове в Кристияния.

След няколко злощастни случая – едно убийство и десет човека, починали от свръхдоза, в края на 70-те жителите на Кристияния решават сами да прогонят завинаги дилърите на твърди наркотици от града. В продължение на 40 дни групи от мъже, жени и деца патрулират около най-разпространеното място за търговия и употреба – т.нар. Дъга на мира. Дилърите биват принудени да напуснат града, а около 60 наркозависими са успешно реабилитирани.

Победата над дилърите на твърди наркотици е факт.
Победата над дилърите на твърди наркотици е факт.

Кристияния днес

До 2012 г. жителите на Кристияния живеят без реално да притежават земята и без да плащат данъци. През 2011 г. датското правителство прави опит да въведе частната собственост в пределите ú, като принуди всеки да купи имота, на който живее. Този опит се оказва неуспешен, защото хората категорично отказват да приемат този строй. Те стигат до решението да вземат колективен заем, първата вноска на който правят през 2012 г. Днес официално притежават земята си и плащат данъци.

Отдалече Кристияния напомня на обикновено скандинавско село.
Отдалече Кристияния напомня на обикновено скандинавско село.

Предишните хипари днес са предимно хора над 40. Около половината от тях работят извън Кристияния и ежемесечно заделят вноски за общия бюджет. Останалите се занимават с различни занаяти като дърводелство и ковачество. Тук се произвеждат велосипеди, превърнали се в запазена марка в Дания и не само. Също така припечелват от кафенета, ресторанти и клубове, които ежедневно се посещават от многобройните туристи. Имат си театър и детска градина.

Ако смятате обаче, че Кристияния се е превърнала в обикновено скандинавско село от редови данъкоплатци занаятчии, ще сгрешите. Всъщност тук унифицирането е само по отношение на общата собственост и общите правила и отговорности.

В Кристияния всяка къща е произведение на изкуството.
В Кристияния всяка къща е произведение на изкуството.

Във всичко друго ярко, ама много ярко, изпъква индивидуалността и творческият дух. Всяка къща, всяка уличка и всяко камъче са различни и необикновени, сякаш сте попаднали в музей с произведения на нестандартното изкуство от рециклирани и отпадъчни материали. Към всичко това добавете и културните и музикални събития и фестивали, които се организират почти непрекъснато. И накрая впечатляващата природа на региона.

Още една от многото нестандартни къщи.
Още една от многото нестандартни къщи.

Както всичко друго, така и

функционирането на Кристияния е различно от познатите начини

по които се ръководят общностите. Нейната структура е хоризонтална и градяща се на консенсусната демокрация. Всички предложения, проекти и идеи за развитие се обсъждат на срещи на отделните райони, на които е разделена. Ако нещо не може да бъде решено на районните срещи, то се предава на Срещата на общността.

Законите са поставени още на входа.
Законите са поставени още на входа.

Икономическите въпроси се решават на Икономическата среща, бюджетът – на Бюджетната. Има още Среща на сдруженията, Строителна среща, контактна група, която да поддържа отношения с Датското правителство. Всички жители вземат участие в решенията и ако не е налице консенсус, то обсъжданията не спират докато не се достигне до такъв. Без значение колко ще продължи това.

Може би именно поради участието на всеки отделен член на общността в гласуването на правата и задълженията, в Кристияния престъпността е сведена до минимум (като разбира се не броим марихуаната и хашиша, които са си съвсем в реда на нещата тук). Местните спазват правилата си и държат техните гости, които са средно около един милион годишно, също да ги спазват.

Основно средство за придвижване тук е велосипедът.
Основно средство за придвижване тук е велосипедът.

В Кристияния са забранени:

  • Колите – тъй като тя е зелена зона и на територията ú не се позволява движението на частни коли
  • Насилието под всякаква форма
  • Оръжията
  • Тичането
  • Носенето на бронирани жилетки
  • Крадени стоки
  • Продажбата на фойерверки
  • Твърди наркотици
  • Снимането на и около улица Пушер (мястото, където се продават марихуана и хашиш)
„Леко” абсурдният закон - забраненото заснемане на свободно продаващите се леки наркотици.
„Леко” абсурдният закон – забраненото заснемане на свободно продаващите се леки наркотици.

Комуна или социален експеримент, свободен град или държава в държавата, свърталище на хипита и аутсайдери, обетована земя за нестандартните, място извън времето или туристическа атракция, Кристияния е факт вече повече от 40 години. И независимо от противоречивото отношение към нея, съществуването ú показва, че има шанс “колектив от лица, обединени от съвместен живот, обща собственост на благата и общ труд” да не е само утопия.

Сега можете да се върнете в Европейския съюз!

14
Предупредителен надпис на изхода на държавата: “Влизате в ЕС”.

Вижте още каква е идилията в едно италианско село

1 КОМЕНТАР

  1. Различна е вече “малката Холандия” (нар.я така от 90те заради марихуана). Сега полицията влиза редовно и ошамаря кой където води… Да не говорим, че и историята на квартала е пълна с нелепи смърти: наркотиците отдавна са основно препитание. Разбира се, че галерии и зали все още се използват,но всичко е в името на различни дроги. В Музея има специална секция, посветена на квартала…

Leave a Reply to Христина Откажи