Римският Колизеум: жестокост до съвършенство

Колизеум
Римският Колизеум - топ туристическа атракция и мястото на най-голяма концентрация на смърт в историята.

Римският Колизеум. Днес една от топ туристическите атракции в света. При построяването си – арена на жестоки развлечения. Целият зъл гений на човека, разгърнат в какви ли не зрелища. За забавление, за смях, за радост в очите на ненаситната на кървави гледки публика.

Най-големият античен театър, побиращ до 70 000 зрители! С над 80 входа, през които да влязат. Арена на жестоки спектакли и пищни тържества. Там се извършвали публични екзекуции на престъпници, на християни, битки между хора и животни, но най-популярни били разбира се гладиаторските борби.

Колизеум
Колизеумът; By Bengt Nyman – Flickr: DSC_0771, CC BY 2.0

И макар и днес сградата да изглежда огромна, за времето си тя просто не е имала аналог. Тогава, в Древността, Колизеумът бил бял с безброй тъмни арки, големи окачени щитове и гъсто наредени един до друг колове на върха. В средата на всяка арка имало скулптура – на божество, герой, легендарна личност или култово животно.

Изграден е

по нареждане на професионалния войник Веспасиан

който през 72 г. от н.е. станал император, давайки началото на Флавиевата династия. Решил да издигне най-големия амфитеатър в света на мястото на огромно имение на император Нерон.

Статуя Колизеум
Колизеумът дължи името си на колосалната статуя на император Нерон, впоследствие преработена в статуя на бога на слънцето Хелиос

Единственото, което било запазено от императорската вила, била огромна позлатена бронзова статуя, известна като Колосът на Нерон. Този колос първоначално имал лицето на прочутия римски император, но след смъртта му бил преправен и заприличал на бога на слънцето Хелиос със златна корона. Между другото, Колизеумът дължи името си именно на тази колосална статуя. Име, което се появило едва през Средните векове. Преди това бил наричан с невзрачното Флавиев театър.

Най-големият амфитеатър в света

съставлявал огромен комплекс с множество помощни сгради и сервизни помещения – складове, тренировъчни зали, казарма за гладиаторите, помещения за животните, лечебница за ранените и т.н. Бил е построен за седем години, за да просъществува поне 2000!

Колизеум
Така трябва да е изглеждала вътрешността на театъра през Античността.

Формата на римския Колизеум не е кръгла, както изглежда на пръв поглед, а елипсовидна. Размерите са внушителни и говорят сами за себе си – 188 на 156 метра елипса, стени с височина 50 метра, повече от 100 000 кубични метра травертин за построяването на театъра. Стъпалата му са с наклон 37 градуса, за да има добра видимост от всяка точка.

Бил покрит от покрив, представляващ корона от 240 грамадни кола, между които били разгърнати огромни платна. В центъра, точно над арената, оставал огромен отвор, наподобяващ този в Пантеона. Все пак това бил най-големият и значим храм на игрите в Древен Рим.

Колизеум
Възстановка на Колизеума

Арената била с внушителните размери 75 на 44 метра. Под нея имало още 6 метра подземни етажи със сервизни помещения. Първоначално обаче тези подземни етажи не съществували, построени били по-късно. Смята се, че в самото начало след построяването на театъра, арената била наводнявана за провеждането на „морски“ битки или надбягвания с колесници в плитка вода.

Рим
Колизеумът е с внушителни размери дори спрямо днешното строителство в Рим.

Битките на най-големия Колизеум били ненадминати по своята жестокост. Няма да се спирам на главозамайващи детайли. Само ще спомена

основните зрелища:

Голи мъже, въоръжени само с едно единствено копие, се изправяли срещу лъвове, тигри или леопарди. Малцина успявали да надвият дивия си съперник.

Осъдени на смърт престъпници, изхвърляни на арената без никаква защита, с вързани ръце, подложени на брутални унижения, преди да бъдат изядени живи. Много от  затворниците търсели начини да се самоубият, преди да бъдат изхвърлени на арената за най-жестока смърт. Предполага се, че е имало и екзекуции на християни.

Колизеум
Посетителите могат да стъпят на възстановената малка част от арената. By Bjf – Colloseum, Rome – taken with a Sony DSC W5Previously published: not published, CC BY-SA 3.0

И разбира се, гладиаторски борби. Те невинаги завършвали със смърт, но все пак всички знаем какво са представлявали (и за това трябва да сме особено благодарни на Холивуд). Всякакви оръжия, какви ли не бойни техники. Сценариите били от разтърсващо жестоки до семпли убийства.

На арената оживявали митове и легенди

по най-кървавия възможен начин. И това, което било най-брутално – тези спектакли не били част от свещенодействия, както на много други места по света по това време. Те били чисто зрелище, развлечение.

Гладиатори
Гладиаторските битки често приключвали със смърт.

Сред животните имало такива, които били отглеждани от малки със специалната задача да се превърнат в машини за убиване. И те били точно такива. Не убивали за храна или от страх. Убивали заради дресурата си.

А когато имало и повод за празнуване, тогава ставало наистина страшно. Така например, за да ознаменуват подобаващо победата на император Траян над даките, в Колизеума се провели тържества, довели до смъртта на 11 000 диви животни и 10 000 гладиатори (повечето от които военнопленници) в рамките на 120 дни. За осъдените на смърт престъпници или християни например дори не става дума – те били буквално безброй.

Колизеум
Последната молитва на осъдени християни. Дивите животни били специално дресирани машини за убийства.

Едва ли има друго място на Земята, където на толкова малка територия да е имало толкова много смърт. Смята се, че

в римския Колизеум са изгубили живота си поне 500 000 души

и над милион животни.

Колизеум
Колизеумът днес.

Първото представление в Колизеума се провело през 80 г. от н.е., а последното вероятно е било през 435 г. През Средновековието подземните му етажи се използвали за жилища и работилници, а арената била превърната в гробище. В конструкцията му дори била вградена малка църква.

През 9-ти и през 13-ти век имало силни земетресения, които му нанесли значими щети. А впоследствие част от падналите парчета били използвани за строежа на много сгради в Рим, сред които и базиликата Св. Петър.

Освен мощен туристически магнит, римският Колизеум е и символ на международната кампания срещу смъртното наказание. И всеки път, когато някъде по света осъден на смърт бъде помилван или някоя държава реши да отмени смъртното наказание, цветът на нощното осветление на този колосален паметник на смъртта се променя от бял на златист.

Колизеум
Римският Колизеум е осветен в жълто винаги, когато някъде по света осъден на смърт бъде помилван или бъде взето решение наказанието изцяло да бъде отменено в дадена страна.

Вижте още къде можем да открием Древен Рим в съвременния начин на живот

СПОДЕЛИ
Предишна статияА ти хипи ли си?
Следваща статияВнимавайте с работата – работохолиците са по-болни
Кристина Колева
По натура съм любопитка, по душа съм скиталка. Само с това мога да обясня факта, че от няколко години живея в чужбина, макар от цялото си сърце да обичам България. Обичам да се смея, плаша се от скуката. Естествено, дай ми да пътувам, да срещам нови хора, да опознавам нови места. Обикновено съм кротка, но вътре в мен винаги напира една бунтарка. Всъщност, затова станах журналист преди има-няма 20 години. Обичам да разказвам, но преди това внимателно проверявам всяка подадена ми информация. Това трябва да е изкривяване, придобито от годините работа като разследващ журналист. А може пък точно заради тази страст да станах такава. Разследвала съм случаи на корупция и злоупотреби с власт в известно телевизионно предаване. Вярвам, че журналистиката е призвание на всеки, който иска да промени света около себе си и има волята да преследва тази цел.

1 КОМЕНТАР

Отговор