Сонита: Афганката, опълчила се срещу традицията

Сонита
Сонита в клипа към песента Булки за продан. Photo credit: kenjisekine via Foter.com / CC BY-NC-ND

Тя не пее, тя едновременно плаче и крещи. Няма как да е другояче. Тя е афганка. Млада, много млада – още тийнейджър. И красива, обаятелна, с харизма. Но принадлежи на култура, в която животът на жената няма особена стойност. Семейството на Сонита Ализадех договаря нейната продажба – за жена на възрастен афганец. На нея не ѝ остава нищо друго, освен да вземе съдбата в собствените си ръце. И запява. Рап. Протест.

Сонита
Сонита не пее за любов, а за справедливост. Photo credit: kenjisekine via Foter.com / CC BY-NC-ND

Всяка година над 15 милиона момичета са продавани като булки. Сонита за малко не се превръща в една от тях. За първи път семейството ѝ се опитва да я спазари, когато е едва… 10-годишна. По някаква причина бракът не се случва. Но 6 години по-късно случката се повтаря.

Цената на Сонита е определена на 9 хил. долара. Отървава се на косъм благодарение на музиката си. Печели стипендия и заминава за Америка. В този момент решава да посвети живота си на спасяването на момичета, които са твърде малки, за да бъдат омъжвани. Това пише в началото на едно нейно изпълнение, разпространявано в канала за видеосподеляния YouTube. Споделено е от дигиталната платформа Жените по света, която е в асоциация с престижното американско издание The New York Times.

СОНИТА – едно афганско момиче

Сонита е родена в Афганистан в края на 90-те години. Няма акт за раждане и не е много ясно кога е рожденият ѝ ден. Когато е още малка, семейството ѝ бяга от страната в Иран. Бягството им не е от родината, а от свирепия режим на талибаните. Жена-рапърка по тяхно време – меко казано би било немислимо.

Сонита Ализадех
Сонита, когато все още живее в бежански лагер в Иран. Photo credit: kenjisekine via Foter.com / CC BY-NC-ND

В Иран Сонита живее дълго време в бежански лагер в столицата Техеран. Няма документи за самоличност, не може да ходи на училище. Работи като чистачка. А в свободното си време сама се учи да пише и чете. И пее на децата около себе си. По това време за първи път чува музиката на иранския рапър Яс и на световната звезда Еминем. Сонита започва сама да пише песни и да мечтае да стане суперзвезда. Любимка ѝ е Риана.

През 2014 г. участва в американски песенен конкурс. Печели награда от 1 хил. долара. Изпраща ги на майка си, която междувременно е решила да се завърне в родината. Скоро след това майка ѝ се връща в Иран. Но вече не като бегълка. А като вестоносец. Съобщава на Сонита, че е време да се прибере в Афганистан, тъй като е

спазарена за булка на възрастен мъж срещу цена от $ 9 хил. 

А тези пари са нужни на семейството, за да може по-големият ѝ брат да си купи жена. Звучи нелепо, а е толкова реалистично за културата, от която произхожда Сонита.

Сонита Ализадех
Афганската рапърка Сонита Ализадех. Photo credit: kenjisekine via Foter.com / CC BY-NC-ND

Между другото, майката на Сонита също е била продадена. На 12 или 13-годишна възраст. Младото момиче обяснява, че не се сърди на майка си. Това, че е искала да я продаде не значи, че не я е грижа за нея или не я обича. Просто не е имала друг избор. Тя е трябвало да изпълни това, което е научила и което е било сторено с нея самата. Не е можела да допусне, че е възможно пред дъщеря ѝ да има друга перспектива.

Хората в Афганистан, но и на други места по света, където тези продажби са практика, са бедни. Правят всичко това, за да оцелеят“, споделя Сонита пред Жените по света.

БЯГСТВОТО на Сонита и нейната музика

За щастие на Сонита, точно в този момент се снима документален филм и тя е попаднала в полезрението на иранската режисьорка Роксарех Гаем Магами. Когато разбира какво става, режисьорката загърбва професионалните стандарти и скача смело в личната история на героинята си. Дава на майка ѝ 2 хил. долара, за да ѝ даде отсрочка от 6 месеца.

Тогава Сонита написва най-големия си хит Brides for Sale (Булки за продан).  “Усещането беше много тягостно. Чувствах, че всичките ми мечти просто са на път да се изпарят. Нямах друг начин да се защитя“, споделя младата афганка. Роксарех заснема видеоклипа към песента и успява да привлече вниманието на световната общественост. Скоро след това Сонита заминава за Америка.

Във видеото към песента Булки за продан Сонита е облечена в булчинска рокля. А на челото си има баркод. Лицето ѝ носи белезите на побой. Момичето моли за пощада – да не бъде продавана като овца. “Може ли една овца да чувства това, което чувствам аз?” пее Сонита. (В края на този материал можете да прочетете по-голяма част от текста на песента Булки за продан.)

Първоначално момичето е силно разтревожено от това как ли семейството ѝ ще приеме песента. Но за щастие те я харесват. И отказват брака. “Те се опълчиха на традицията заради мен и съм им безкрайно благодарна“, казва младата рапърка.

Въпреки че съм момиче, аз съм силна. И мога да променя бъдещето си. Те го разбраха

В момента Сонита живее в щата Юта и учи в колеж с пълна стипендия. Филмът на Роксарех за нея, който носи името на младата афганка, печели награди на международни фестивали. “Понякога се замислям за това, че трябваше вече да съм омъжена и да имам деца – няколко може би“, казва Сонита. “Тази мисъл не ми харесва изобщо“.

Скоро, след като пристига в Америка, тя научава за млада жена, която е била убита с камъни в Афганистан заради предполагаемо изгаряне на Корана. Сонита искрено се разстройва от съдбата ѝ. И пише поредната си силна песен.

Рапът ти позволява да разкажеш историята си“, казва Сонита. И допълва, че дори да остане да живее на хиляди километри от дома си, тя винаги ще пее за онова, което е най-близо до сърцето ѝ – народът на Афганистан. Иска да се върне там, да види семейството си и да направи концерт, на който да дойдат всичките ѝ приятели.

Вижте още: Жените в миналото на Иран и Афганистан

Сонита
Постерът към филма за Сонита на иранската режисьорка, спасила я от поредния уговорен брак.

Булки за продан
Сонита АЛИЗАДЕХ

Ще прошепна думите си, за да не бъда чуТа.
Аз пея против продажбата на булките-момичета.
Гласът ми не бива да се чува, защото е против Шериата.
Жените трябва да мълчат. Тук е така…

Аз съм на 15 и съм от Херат.
Вече няколко пъти за мен се пазарят.
Смутена съм от тези хора и тази традиция –

БЕЗ ПРАВО НА ИЗБОР, ПРОДАВАТ СЕ МОМИЧЕТА.

Баща ми е загрижен за цената на живота.
Който даде повече – негова е момата…

Ако знаех, че ще водиш сметка за разходите, които си имал по мен, 
ако знаех, че ще броиш хапките, които съм изяла на трапезата ти – 
вярвай, гладна щях да ставам, огризките ти щяха да ми стигат…

Подобно на други момичета, аз съм в клетка.
Отглеждат ме като овца, която трябва да бъде заклана.
Все повтарят, че е време да ме продават.
Но аз съм човек – с очи и уши.
Да сте виждали някога овца, оплакваща се от смъртта?
А овца с чувства като моите?
Знам, че сте ми дали живота,
НО как да ви се отплатя?…

Погледнете ме и запомнете лицето ми.
аз съм тази, която стоеше до вас по цяла нощ.
Тръгвам си, благодарна за грижите.
Но се безпокоя кой за вас ще се грижи.
Тръгвам. И в случай, че понякога ви липсвам – 
Оставям куклата си за спомен от мен.
Не позволявайте да плаче като мен.
Не я продавайте. Тя е дар, с който да ме запомните.

Още: Хели Лав: Нежният враг на Ислямска държава

СПОДЕЛИ
Предишна статияЧаст от изгубено поколение или има надежда за нас
Следваща статияНадежда Влаева: Нося късче от България с музиката си по света
Кристина Колева
По натура съм любопитка, по душа съм скиталка. Само с това мога да обясня факта, че от няколко години живея в чужбина, макар от цялото си сърце да обичам България. Обичам да се смея, плаша се от скуката. Естествено, дай ми да пътувам, да срещам нови хора, да опознавам нови места. Обикновено съм кротка, но вътре в мен винаги напира една бунтарка. Всъщност, затова станах журналист преди има-няма 20 години. Обичам да разказвам, но преди това внимателно проверявам всяка подадена ми информация. Това трябва да е изкривяване, придобито от годините работа като разследващ журналист. А може пък точно заради тази страст да станах такава. Разследвала съм случаи на корупция и злоупотреби с власт в известно телевизионно предаване. Вярвам, че журналистиката е призвание на всеки, който иска да промени света около себе си и има волята да преследва тази цел.

Отговор