Египетският пазар, Археологическият музей и Ориент Експрес ( VI част)

Археологическият музей в Истанбуб
Етипеският пазар, Археологическият музей и гарата на Ориент Експрес са места, които задължително трябва да разгледате в Истанбул.

При тръгването си към Истанбул знаех, че за три дена далеч няма да успея да видя повечето важни и характерни места в този световен град. Затова имах няколко основни приоритета, освен посещението си в антикварните галерии. Това бяха Балкапан хан, Археологическият музей, Желязната църква и една от най-големите ми мечти през годините – стените на Константинопол, видени откъм Босфора.

Балкапан хан е средище на български търговци в Истанбул в продължение на почти сто години. Интересът ми към него бе породен от това, че Никола Фичев строи Хан Хаджи Николи в Търново по проекта на същата сграда от Истанбул за големия търговец Хаджи Николи. Днес ханът в Търново е изключително добре възстановен и стопанисван. Намира се на Самоводската чаршия в стария град и препоръчвам на всеки, посети ли Търново, да се отбие и в него.

Балкапан хан
Балкапан хан днес.

За съжаление, сградата на Балкапан хан в Истанбул в  момента е в разруха и посещението в нея ми навя не особено радостни чувства. За мен беше важно, че видях тази емблематична някога сграда с голям вътрешен двор, много дюкяни и складове. След Балкапан хан

пътят ни към Археологическия музей

минаваше през известния Египетски пазар. Това пъстро място се намираше на покрита улица с безкрайни магазини и сергии от двете страни. Масите и витрините са отрупани с всевъзможни подправки, които предлага Близкия Изток. Останалите рафтове са препълнени с всевъзможни стоки и “антики”.

Прелестите на Египетския пазар
Прелестите на Египетския пазар. Снимки: Авторът

Най-накрая стигнахме до невероятния комплекс на Археологическия музей в Истанбул. В непосредствена близост до двореца на старите султани Топкапъ, той притежаваше изключителни градини, които носеха прохлада дори и в най-горещо време. Преминахме задължителната проверка за оръжие през главния портал и влязохме в първата сграда. Ако започна да описвам всички несметни богатства на Отоманската империя и новата турска държава, които съхраняваше тази институция, текстът ми няма да има край.

Бюст на Марк Аврелий
Археологическият музей в Истанбул пази бюст на Марк Аврелий.

Множество египетски мумии в саркофази, част от портата на Ищар във Вавилон, древни асирийски статуи и може би наистина най-красивите саркофази от елинистическата и ранновизантийската епоха се надпреварваха да ми се покажат

с цялата си прелест

От стените на саркофазите ме гледаха в триизмерни изображения лицата на римски патриции и ромейски императори. Един от най-привлекателните експонати беше бюст на великия император Марк Аврелий. Този държавник от античността е една от любимите ми исторически фигури. Съветвам всеки от вас, който има макар и малък интерес към антична история, да се запознае с неговата биография и научни трудове.


В галерията по-долу може да разгледате още мои снимки, направени на това впечатляващо място – Археологическият музей в Истанбул:


Сред интересните факти, които научих в музея, беше този – къде точно са се намирали веригите, които ромеите пуснали през Босфора, за да пречат на вражески кораби да влязат в протока. Изобщо няма да споменавам хилядите експонирани образци керамика от всички познати ни епохи, в които човекът е започнал да обработва глината. Всичко това е изложено в няколко огромни сгради с множество зали – истинско удоволствие за любителите на историята и археологията.

паметник на Кемал Ататюрк
Археологическият музей и неговият добре пъддържан парк, в чийто център има паметник на Кемал Ататюрк.

Под самия комплекс се намираше доста обширен и добре поддържан парк. В центъра му е обособен нещо като площад, а в неговата среда, естествено, се намира огромна статуя на Мустафа Кемал (снимката вляво). Археологическият музей и минаването през парка в едната посока ни отнеха около четири часа. Уточнявам, че обиколката ни беше съвсем бърза, без да се застояваме много при най-интересните експонати.

Когато на излизане минахме през интересната ранно-османска порта, точно до парка на музея, вече бяхме доста гладни. Дениз реши да ни заведе в едно необикновено място за хранене, с любопитна история. В него предлагаха само и единствено кюфтета. Основателят на заведението е бил

Заведение в Истанбул
Прочутата кюфтеджийница в Истанбул.

имигрант от Пловдив

Преселил се в Истанбул през 1893 г. и започнал да продава кюфтета от телешко мляно месо по собствена рецепта. Днес кюфтеджийницата се стопанисва от негов пряк наследник. През всички тези години поколения майстори са запазили семейния си бизнес по най-добрия начин. Тези хора не са открили още 10 ресторанта, за да печелят повече. Те работеха на същото място, по същия начин, както техният предшественик. Затова не е никак чудно, че марката им е известна в цяла Турция.

Вече бяхме смъртно уморени. Дори Стефчо отпусна глава в своята “карета”, затова се отправихме към хотела. Преди това обаче се отбихме през гарата, на която е спирал и потеглял прочутият Ориент Експрес. От чакалнята се влиза в стар ресторант, посещаван едно време от Агата Кристи по време на пребиваванията ѝ в Истанбул. Стените му са украсени с нейни фотографии. Корици на прочутите ú романи и филмови афиши, свързани с гарата и ресторанта, също присъстват навсякъде. Повече снимки от Ориент експрес може да разгледате в галерията по-долу:

След като се прибрахме, много бързо се преселих в страната на сънищата, но този път вече бях подготвен за случващото се през нощта. Около 2.30 часа нашият познайник отново се разходи шумно по улицата. Този път дори не си направих труда да отида до прозореца. Трябваше да събирам сили. Последният ден от престоя ни в Истанбул бяхме запазили за посещение на няколко популярни магазини за традиционни храни.

Преди това обаче следваше да направим дългоочакваната разходка с корабче по Босфора. Така щях да преживея на живо много романи и историческа литература, които бях чел през годините.

Кулминацията щяха да бъдат Румели и Анатоли хисар

с това, което беше запазено от техните укрепления, гледани откъм морето. Не мога да пресъздам всичките усещания, които преживях, когато виждах красивите дворци и богатите крайбрежни вили. Черквата Свети Стефан отново блестеше с позлатата си, но този път още по-величествено, гледана от морето.

Приказен Истанбул
Приказен Истанбул

Не успях да предвидя емоциите, които породи у мен гледката при двете външни стени на Константинопол, които се събираха от двете страни на Босфора. Представих си как този град е изглеждал в апогея си. Големите галери, влизащи в протока, преминаваха между двете основни укрепления. Пътят им беше постлан със злато – отразителни лъчи от плясъка на водата, и ги водеше към пристанищата на имперския град. Скъпоценният им товар, идващ от целия познат  дотогава свят, потъваше в дълбоките хранилища и складове.

Кубетата на златните черкви и императорски дворци допълнително се отразяваха в дълбините на Босфора. Златният квартал Пера с вилите на патрициите се пробуждаше в утринната влага, която се вдигаше като ефирна пелена. Виждах дори как слугите от тежките патрициански домове бързат по улиците в далечината за началото на своите дневни задължения. Всички тези картини минаваха през съзнанието ми и изпитах наистина голямо щастие, че Георги, любезната му съпруга Мария и бързоногият Стефчо споделят това пътуване с мен. Бях много благодарен и на Дениз за това, че с голямо внимание сподели с нас някои от тайните на Истанбул, които нямаше как да разберем без нея.

*** *** ***

Със сигурност Истанбул е място, което трябва да се види. Хората, които срещах навсякъде в европейската част на града, бяха наистина доброжелателни. Изключителната храна и характерни особености заслужават вашето внимание безусловно. В артистичния район Топхане всеки

жаден за западна култура човек

може да послуша перфектен джаз, изпълнен на живо в някой от клубовете из малките улички. Ако ли пък искате да видите Ориента, то минете през Египетския пазар и се насладете на грандиозното разнообразие, което предлага Близкия Изток.

Този чай, сервиран навсякъде точно в тези чашки, се консумира на будката за вестници, в кафенето, преди и след храна и по всяко време на деня. По улицата могат да се видят хора на различна възраст да разбъркват чая си с лъжичка. Доста тонизираща напитка.
Този чай, сервиран навсякъде точно в тези чашки, се консумира на будката за вестници, в кафенето, преди и след храна и по всяко време на деня. По улицата могат да се видят хора на различна възраст да разбъркват чая си с лъжичка. Доста тонизираща напитка.

Това пътуване ми даде възможност да видя някои от най-мечтаните от мен забележителности. Това обаче не беше всичко. Успях да добия представа за устройството и настроенията на хората в Турция. За мен това беше също толкова важно, колкото и чисто туристическите обиколки. Забелязах, че в Истанбул, а може би и във всички големи градове на Турция, обществото е силно разделено и поляризирано в отношението си към властта на Реджеп Ердоган.

В европейската част и в големите градове в цяла Турция мнозина са настроени негативно към плавното, но сигурно преминаване на държавата от парламентарна към президентска република. За тези хора е ясно, че Ердоган използва името на основателя на светската държава в Турция Мустафа Кемал, за да извлече политически дивиденти.

Дали обаче навсякъде в страната бе така?

Надали. В останалата, по-голяма част от Турция, без югоизточния район, Ердоган се радва на доверието на електората. След неуспешния опит за преврат той имаше оправдание да запуши устата на много опозиционни журналисти и политици. Както и да овладее изцяло службите за сигурност, правосъдието и въоръжените сили. По този начин турският президент може да ги използва като инструмент за политическото си дълголетие начело на страната.

Факт е, че наред с това в последните няколко години турската лира се срина главоломно. Това доведе до инфлация и реално намали доходите на хората. Досегашният ми опит подсказва, че тези събития биха могли да се превърнат в подводен камък в дългосрочен план за Партията на справедливостта и развитието и лично за Реджеп Ердоган. Само времето обаче ще покаже какво ще се случи с Турция през следващите години.


Прочетете още от същия автор: Стар Дойран – любов от пръв поглед

1 КОМЕНТАР

  1. Чудесно описание на това, което всеки би почувствал, посещавайки Вечния град.
    Искам да уточня, че с дебела верига са преграждали не самия Босфор, а излаза на Босфора на неговия “ръкав” Златния рог, защото това е давало възможност на вражески кораби да заобиколят отбраната на града.
    Да, Константинопол непременно трябва да се посети неколкократно. Но той не дава вярна представа за Турция като население и държава. Той е един космополитен град, една витрина за света. Ситуацията в страната е коренно различна.

Отговор