Не е нужно детето да яде на всяка цена точно в момвнта, в който ние сме решили.
Лидия Ковачева съвсем заслужено е определяна като Майката на лечебното гладуване в България. Известната природолечителка е излекувала не само себе си, но и стотици други хора с най-разнообразни здравословни проблеми. Нейни последователи са лекарите Людмила Емилова, Георги Гайдурков, Вергиния Георгиева и др. Но днес няма да се спираме на самото гладолечение като метод. Ще обърнем внимание на съветите на Лидия Ковачева относно детското хранене. И по-специално къде често бъркат родителите според лечителката.
Ковачева съветва да не претрупваме порциите на децата си.
Една от основните грешки, които родителите допускат е да карат децата
да изяждат големи количества храна
Преяждането е вредно както за мъниците, така и за големите хора.
“…тъй като при възрастните превишаването на количеството е станало нещо обикновено и редно, това се практикува и при децата, без да се вземат предвид изискванията на детския организъм.”
– пише Лидия Ковачева в своята книга Гладът – приятел и лекарство.
В своя труд освен погрешното схващане, че колкото повече яде едно дете, толкова по-здраво е то, тя развенчава още един мит, дълбоко залегнал при детското хранене. А именно, че
колкото по-закръглено е едно дете
и “колкото по-големи бузки има”, толкова по-добро е неговото здраве. Според Ковачева това далеч не е вярно. Точно обратното – затлъстяването и излишните килограми могат да създадат редица здравословни проблеми при децата, а и при възрастните. Колкото по-стройна и атлетична е фигурата ни, толкова по-здрави ще бъдем.
Майката на лечебния глад в България също твърди, че ако детето се прехранва системно, в даден момент то напълно може да изгуби своя апетит. А това е истинска драма за всеки родител или възпитател. За да не се стигне до такъв развой на събитията, просто
Лидия Ковачева е майка на лечебното гладуване за България.
не претрупвайте като количество и калории
ежедневните порции на децата.
Не насилвайте детето да “си изяжда всичко”.
Това е една от най-често допусканите грешки, когато храним децата си, допълва Лидия Ковачева. И ни съветва да слушаме вътрешния “природен лечител” на малкото си същество. Да оставяме детето да изяжда толкова, колкото то прецени, че му е достатъчно. Възрастните често сме склонни да си мислим, че ние знаем по-добре от децата какво, кога и колко. Но невинаги е точно така. Хубаво е да се вслушваме в желанията на мъниците и да спрем да упорстваме на всяка цена последната дума да е наша.
Друга честа грешка, която се допуска в детското хранене, е да се предлагат нездравословни храни на детето, само и само, за да го накараме да хапне нещо.
Бисквити, кроасани, снаксове
и всевъзможни други изкушения на съвременната култура, пазар и бит. Тези неща не са добра храна за децата, категорична е Лидия Ковачева (и не само). Така че би било по-добре дребосъците да не ядат нищо, когато нямат апетит, отколкото да пълнят стомаха, а от там и целия си организъм с подобни нездравословни храни. Според авторката на Гладът – приятел и лекарство:
“Освен пораженията, нанесени на организма от нездравата храна, вкусът на детето вече завинаги е покварен. Оттук нататък то вече цял живот ще се стреми към сладкото, соленото, към пикантното, към храните, от които не може да се чака добро здраве…”
Гладът – приятел и лекарство е една от най-популярните книги на гладолечителката.
Друга грешка, на която се спира в книгата си природолечителката, е
баламосването на детето
като му разиграваме сценки, разказваме приказки, правим трикове и номера, за да го разсейват, докато набутваме храна с лъжицата в устата му. Проблемите тук са няколко. Първо: детето съвсем механично преглъща поднесената му храна , без да я сдъвква. А добре сдъвканата храна е едно от най-важните условия за здравословно хранене при децата (а и при всички останали хора). Главна роля за развитието на този навик у детето имат родителите. Те старателно трябва да му показват и да го учат да дъвче.
Вторият и даже още по-голям проблем при храненето чрез отвличане на вниманието е, че когато малчуганът не осъзнава, че се храни и това, което изяжда не е пожелано от него самия – за разграждането му не се отделят необходимите стомашни сокове. Това води го процеси на гниене, а от там и до различни поражения върху органите на храносмилателната система.
Друг проблем тук е чисто моралният пример, който даваме на децата си. Залъгвайки ги и надхитрявайки ги ние им даваме първите уроци по лъжа и измама, казва Ковачева. В началото те може и да не го осъзнават, но след време и това става. Така малчовците започват да се чувстват излъгани и изиграни от собствените си родители. Тоест хората, на които би трябвало да имат най-голямо доверие.
Не бива да превръщаме часовете на хранене на децата в часове на терор, стрес и напрежение.
Най-деструктивно действие сред грешките, допускани в детското хранене, има
принуждаването чрез отправяне на заплахи
Почти няма дете, което да не е ставало жертва на този груб метод, независимо дали вкъщи или в детската градина. Още си спомням как леличките в градината ме заплашваха, че ако не си изям обяда “ще ми го изсипят във врата” или “в пазвата”. А това звучи като нещо наистина много страшно за едно малко човече. Лидия Ковачева обяснява:
„Под влияние на травмираната нервна система се травмира и стомахът. За нормално отделяне на сокове, както и за нормално протичане на храносмилателния процес не може да се мисли. Към пораженията от насила приетата храна се прибавят и пораженията от отрицателните емоции.“
Честа грешка е също
да подчиняваме детското хранене на стриктен график
На точно определени часове през деня. По този начин отново възрастният решава вместо него кога то трябва да приема храна, и не се съобразява с личното му чувство на глад или липсата на такова. Тук съветът на лечителката е: ако детето упорито отказва да яде, помислете за това, че просто може да не е гладно в конкретния момент. Примирете се, не настоявайте, изчакайте и го поканете пак по-късно.
Не настоявайте на всяка цена да става вашето.
Много е важно възрастните – били те родители или възпитатели в детските градини, да не превръщат времето за хранене на детето във време на НАСИЛИЕ над личността му и време на ТЕРОР. Това е изключително опасно и непродуктивно. На по-късен етап то „може да доведе до функционални разстройства, а още по-късно до патологични и дегенеративни процеси“.
Друга съществена грешка, според лечителката, е и тъпкането на детето с лекарства или билки за повишаване на апетита.
Тя е категорична още, че придобитите хранителни навици, с които се сблъскваме от най-ранна детска възраст, остават с нас през целия ни живот. Можем да ги променим, макар и трудно, с цената на много усилия и пълна осъзнатост. Също така завинаги с нас остават и видът на храната, количеството – нормално или свръх, и като цяло културата на хранене, с които свикнем от малки.
