Навлизането на чуждици и заемки в езика ни е противоречиво, но неизбежно явление. И докато някои от нас се стремят да ги включват възможно по-често, други се обявяват твърдо срещу тях и в защита на изначално български думи. Сигурни ли сте обаче, че те са наистина такива? Че всички думи, които смятате за родни не са навлезли в езика ни от друг такъв преди достатъчно дълго време, за да се настанят и да заживеят в него като наши?
Една от ценните книги, които си купих като ученичка, е Речник на чуждите думи в българския език. Взех това масивно томче с мен, когато преди години се преместих да живея на Острова, и до днес често прелиствам страниците му.

Повечето от чуждите думи, превърнали се във врагове на радетелите за чист български, идват в него от т.нар. глобални езици – езици, които за времето си са били популярни и изключително използвани. Като латинския, гръцкия, френския, немския и руския.
Използването на чуждици и заемки
е явление, което се наблюдава в световен мащаб. Дори така разпространеният днес английски език, който напоследък е обявен за главен виновник за навлизането на чужди думи в българския, е “пренаселен” с думи от френски, латински и скандинавски произход. Факт, с който повечето англичани не са наясно.
Други от чуждиците и заемките в езиците идват от съседни народи или такива, които са повлияли на историята и обществото на даден народ. Те, според мен, в никакъв случай не бива да бъдат заклеймявани и отричани, тъй като внасят колорит и дават ценна информация за събития, през които са минали предците ни.
Вижте още… 20 култови турцизми
Затова, трябва да признаем, колкото и да се опитваме да използваме единствено български думи – това няма как да стане. За да подкрепя това твърдение, се порових в Речника на чуждите думи в българския език и направих списък с лексикални единици, които
всички считаме за български думи
Но всъщност далеч не са такива. Една част от тях са се настанили в езика ни през годините не като заместител на нашенските еквиваленти, а поради липсата на съществуващи такива. Този тип думи – т. нар. заемки, изобщо не са вредни, смятат езиковеди. Дори напротив. Според тях този тип лексика обогатява езика, прави го по-пълнокръвен и цветен.
Ако все още сте скептични, то хвърлете едно око на списъка с български думи, които всъщност не са български, и се убедете сами. Ако обичате предизвикателствата, то проверете сами познанията си като направите теста Български или чужди думи.
| АктуаленОзначава “много важен, съществен за настоящия момент” и идва от латински. Синоним на думата – “съвременен”. | 
Бонбон
Тази сладка дума, която обозначава “сладкарско изделие от захар, шоколад, желе и други във формата на малко късче”, идва в езика ни от френски.
| ВафлаЕдна от думите, които навлизат в езика ни от немския. Според Речника на чуждите думи тя означава “сладкиш от хрупкави кори, между които има пълнеж от крем, шоколад”. | 
Гадже
Значението на “гадже” е известно на всеки “любима девойка или младеж”. Малцина обаче биха предположили, че според Речника на чуждите думи тя идва от цигански.
| Гара
 Една от многото български думи, които не са български, а… френски. | 
Евтин
Евтин обозначава продукт, “който има ниска цена, който няма ценност, незначителен, маловажен”. Думата е с гръцки корен.
| КаминаДумата означава: “Голяма зидана стайна печка, облицована с плочки, с открито огнище, използвана за отопление. 2. Зидана от плочки стайна печка.” Идва в българския език от гръцки. | 
Камион
Значението на думата, което може да откриете в Речника на чуждите думи е:
“Голям товарен автомобил с открита или закрита каросерия.”
Камион е една от многото заемки, които навлизат в езика ни от френски.
| КурортДа, всички знаем лафа “Убре, курорте!” , но не всеки знае, че думата е дошла в езика ни от немския. Курорт буквално означава “местност или селище с природни дадености за лекуване, почивка или развлечение”, както и почивка на такова място – значение, което вече е излязло от употреба. | 
Кухня
Обзалагаме се, че нямахте ни най-малка представа, че думата кухня също е сред българските думи, които всъщност не са български. Речникът на чуждите думи дава следното определение на това съществително:
“Помещение, предназначено и обзаведено за готвене.”
Както и “съвкупност то типичните за определена страна или народ ястия”.
Две значения, за които в английския език например си използват две различни думи (kitchen – за помещение и cuisine за традиционни ястия).
Думата има латински корен, навлиза в немския език, а оттам и в руския.
| КьопавМнозина от вас ще кажат, че това е разговорна дума и ще се окажат прави. Други пък вероятно биха предположили, че тя навлиза в езика ни от турския и ще сгрешат. Думата идва от Северната ни съседка – Румъния. Използва се с няколко различни значения – за човек с физически недостатък, за такъв, който е непохватен или за лош, калпав продукт. | 
Легенда
Значението на тази дума е известно на всички, но малко известен факт е, че “легенда” е сред онези български думи, които не са български. Тя навлиза в езика ни от руския. Използва се в литературата, в религията, в картографията и музиката. Най-популярното ú значение обаче е “разказ за невероятна случка”.
| НайлонЕдна от онези български думи, които всъщност не са наши, а се настаняват в езика ни, тъй като нямат еквивалент. Думата е английска и обозначава “полиамидово влакно, което се използва в производството на тъкани и други изделия”. Вижте още… и любопитната история на създаването на този продукт и нейния откривател | 
Пита
Още една от тези български думи, които се оказват… гръцки, според Речника на чуждите думи в българския език.
| ПиронУсмихнете се, защото тази дума също не е българска. Навлиза в езика ни от гръцкия. | 
Табела
Значение: “Метална, дървена или друга плочка с надпис.” Още една от онези български думи, които се настаняват в езика ни от немски.
| ЧучелоОзначава “човешка фигура от парцали и слама, използвана при обучение на войници”. Използва се и за “градинско чучело”, както и за смешно облечен човек или марионетка. Идва от руски език. | 
Шнола
Думата, която обозначава “декоративна фиба за прибиране на женска коса и за оформяне на прическа” навлиза в езика ни от сръбския и хърватския език.

 
  
 





































Коментар/допълнение за “гадже” – всъщност, етимологията на думата е от “гаджо̀” – това е някой, който не принадлежи на ромски етнос. “Гаджо̀ дило̀” е израз, който значи грубо “Лудият чужденец”. Има дори такъв филм.
Това найстина не го знаех. ВПЕЧЕТЛИХТЕ МЕ!!!
Не съм съгласен, че думата пита е от гръцки произход. Всъщност за кое от значенията ѝ става дума? За глагола ПИТАМ или за ПИТА (тази която обикаля нивата след като се опече). Абсолютно съм сигурен, че и двете понятия са взаимно свързани на свещено ниво…С опечената ПИТА се ПИТА Създателя за бъдещето…
Питам е общославянска дума, свързва се с искам, която също я има в много езици, а питата за ядене идва от гръцкия. Там използват пита за доста подобни хлебни изделия. Например тиро̀пита е баница със сирене, спанако̀пита е със спанак, тигано̀питата пък е, както се предполага, нещо хлебно на тиган, пита казват и на питката за гирос… и още всякакви пити. Толкова по отношение на съществителното “пита” и глагола “питам”, който в трето лице звучи и се пише на български по същия начин, поради което са се появили такива романтично-религиозни интерпретации.