Докога ще зубрим теми за старт в живота?

Размисли върху зубренето на теми като практика за влизането в университета.

0
зубрене на теми
Развиване на самостоятелно мислене или зубрене на теми - кое е по-важно за старта в живота?

Някъде точно по това време на годината в един горещ юлски ден във вече далечната 1991-а съм пътувала към Химическия факултет с трамвай №10, за да стигна до всеизвестната и до днес Стена на плача, където обявяваха резултатите от кандидат-студентските изпити. Бяхме заедно с най-добрата ми приятелка и притесненото ни мълчание от неизвестността сякаш се отразяваше и върху другите пътници, в чиито лица се опитвахме да разгадаем дали пътуват за същото място.

теми зубрене
Химическият факултет на Софийския университет, където традиционно се разполага т.нар. Стена на плача. By Georgi Hristozov (Собствена творба) [GFDL or CC BY 3.0], via Wikimedia Commons
Оценката по български език и литература беше решаваща, за да сбъдна мечтата си да следвам журналистика. Още помня темата от изпита си – Любов и омраза в поезията на Ботев. Не беше любимият ми избор. Но се сетих за нея, защото незнайно защо ми прозвуча като тазгодишната тема от изпита в СУ – Вяра и лъжа в поемата Септември на Гео Милев.

Всъщност, темите са съвсем различни. Това, което не се е променило за цели 25 години е, че

все още от кандидат-студентите се очаква да зубрят теми

за старт в живота. Точно когато вече стъпват на краката си и трябва най-сетне да израснат като оформени личности със собствено мнение. А вместо това продължават да пишат заучени фрази, красиви словосъчетания от мнението на този и онзи критик и банални хвалебствени думи за поредния автор, който се е паднал на изпита.

През всичките тези години те отново и отново са възпроизвеждали зазубреното за Съмнение и спасение в поезията на Димчо Дебелянов, Страдание и спасение в поезията на Христо Смирненски, История и избор в романа Тютюн, Любов и спасение в разказите на Йордан Йовков, Човекът, домът и родът в повестта Гераците на Елин Пелин…

теми зубрене
Трудно се покоряват върхове с назубрени знания.

Винаги съм обожавала българската литература и с годините преоткривам все повече майсторството на автори, които може би не съм била достатъчно зряла да разбера на 16 или 18 години. Днес си давам сметка колко всеобхватно и гениално за времето си е било творчеството на Вазов, не само защото така сме го учили в училище. Осъзнавам какъв

ярък отпечатък са оставили в краткия си живот

поетите ни – Ботев, Смирненски, Вапцаров, Димчо Дебелянов, Гео Милев, Яворов, за които някога дори не съм осъзнавала добре колко рано са си отишли… Разсмива ме все повече неостаряващият и така земен хумор на Алеко, сърцето ми потрепва в радост, мъка и една тиха носталгия по българското от разказите на Елин Пелин и Йовков. И се губи в уловената магия на времето и хората в романите на Димитър Димов и Димитър Талев.

[Вижте още: На среща с Вазов]

университет
Литературата ни наистина е гениална, но понякога се изисква повече житейски опит, за да бъде разбрана. Photo credit: kaladan via Foter.com / CC BY-SA

Предполагам, че като българи, всички сме докоснати по подобен начин от произведенията на класиците ни. Защо тогава години и години наред, за да докажем уменията си по български език и литература и наученото в училище, трябва да ходим на частни уроци или да плащаме за “теми за шестица”, които да ни осигурят достъп до най-желаните специалности в университета? Точно тези специалности, от които някой ден се очаква

да излязат най-добре подготвените и свободомислещи хора

които ще са елитът на страната ни. Хора със собствена позиция и възгледи, които да знаят как да ги отстояват, способни на критичен поглед над нещата, търсещи оригинални решения и нови пътища.

Вместо това, посланието, което получават още от училище е да “заучат” нечие чуждо мнение, за да постигнат високия успех, който им е нужен, за да продължат напред… Да внимават какво пишат и какво казват, да правят послушно това, което се очаква от тях. Колко от тях ще успеят да се отърсят от този модел в бъдеще? И не е ли крайно време нещо да се промени? Не би ли трябвало от младите хора, които най-сетне поемат по своя път, да се очаква да могат да напишат обоснован и аргументиран текст или есе със собствено мнение по интересен въпрос?

зубрене теми
Младите хора са мислещи и можещи. Защо тогава трябва да им се налага зубрене на теми, за да успеят да влязат в желания университет? Photo credit: Congress of local and regional authorities via Remodel / CC BY-ND

Подобен изпит би показал със същия, ако не и по-голям успех, общата им култура и умението им да пишат хубаво и грамотно на родния си език. Без да слага рамки и давайки възможност за конкуренция, базирана на индивидуалните им умения и възможности. И на личностното мнение и позиция. За един наистина смислен и самостоятелен старт в живота.

На моя изпит преди 25 години изкарах 4.25. Реакцията ми пред Стената на плача беше толкова бурно щастлива, че околните помислиха, че съм изкарала шестица! Гордея се и до днес с оценката си, защото си беше изцяло моя, без месеци частни уроци и учене на теми. И точно колкото ми трябваше, за да продължа напред с изпитите по журналистика. Толкова, колкото ми казваше, че ще изкарам учителката ми по литература с “моя начин на писане”.

Вероятно и за нея, както и за много други учители и до днес, е трудно и неприемливо да се опитват да вкарат учениците си в “калъпите” на писането на теми. И съм безкрайно благодарна на такива хора. Те не възпитават “отличници”, но сътворяват истински мислещи хора.

Вижте още: Седем урока, които научих след университета

Отговор