Шофьорът Живко Русев за затворите в Иран и България

"Условията в затвора в България са като в първобитно-общинния строй”, казва шофьорът, хванат със 130 кг. хероин

Живко Русев
Живко Русев

Историята на Живко Русев, която ще прочетете по-долу, е част от уникална рубрика, публикувана всяка събота във вестник България Днес.

В нея тандемът Борислав Радославов и Борислав Трошев се среща с хора, които са осъдени да прекарат дните до края на живота си зад решетките. Lifebites.bg публикува част от материалите, които колегите ни предоставят (целите текстове може да намерите на сайта на изданието.)

Днешното интервю е последното от рубриката и в него ще видите не убиец, а наш сънародник, отървал смъртта в Иран заради 130 кг хероин, открити в шофирания от него ТИР.

Живко Русев
Живко Русев Снимки: Борислав Трошев
Това е Живко Русев. 

След дълги перипетии Революционният съд на област Табриз в ислямската република го призна за виновен и го осъди на две инстанции на доживотен затвор, макар прокурорът да пледираше за смърт. В нито един момент българинът не се призна за виновен и твърди, че видял хероина чак на снимка във вестник.

След 6 години в ирански затвори Русев бе върнат в България по негова молба. От иранска страна обясниха това като жест на добра воля, тъй като между България и Иран няма подписан договор за правна помощ.

У нас той бе настанен в болницата на Централния софийски затвор, тъй като страда от онкологично заболяване. А след това преместен в Стара Загора, където е по-близо до родното Гълъбово и двете му дъщери могат да идват на свиждане всяка седмица.

Живко Русев
Живко Русев

На наша земя

българският съд даде на Живко Русев 5 години затвор

На втора инстанция обаче магистратите завишиха присъдата му на 15.

“Пуснах молба за помилване до президента. Била обсъдена от комисията по помилванията, но не намерили аргументи да го направят. Въпреки документите, че съм болен от рак на простатата. Сега чакам март 2016 г. да пусна молба за предсрочно освобождаване”, обясни пред България Днес Русев, който носи храната на останалите затворници в пандиза в Стара Загора и помага при изграждането на храма в двора му.

Въпреки тежкото онкологично заболяване Русев продължава да бъде зад решетките.

“А в Иран ми правиха операция за разбиване на камъни в бъбреците с лазер и струваше 1500 долара за сметка на затвора. Втората бе за хемороиди пак за същата сума. И тя за сметка на затвора. Караха ме на скенер, ядрено-магнитен резонанс и всичко за тяхна сметка. И дори в частна клиника.

Полицаят извади една топка пари, взе си фактурата и всичко отиде за сметка на затвора. А тук в зандана в София ми казаха нашите да ми преведат 120 лева за снимка на скенер и изследване на кръвта. Там бях чужденец и живеех като в 5-звезден хотел, а пък тук съм си плащал осигуровките и вижте какво е отношението”, жалва се шофьорът.

Вижте още: Непълнолетните момичета в иранските затвори

BMT_2061
Шофьорът недоволства от условията в нашенските затвори.

До края на дните си той ще помни престоя си в иранските арести и затвори.

“45 дни изкарах в следствения арест. Бях в една голяма килия, застлана с персийски килим. Бяхме 7-8 човека, правихме дюшек от одеяла. На ден те изкарват 10 минути на двора и те връщат пак. В килиите няма прозорци, а на покрива само една капандура. Така разбираш ден ли е или нощ. За 45 дни трябваше да ми осигурят преводач и служебен адвокат, но не го направиха. След като ме арестуваха, 4 месеца нашите не знаеха къде съм”, връща лентата назад Живко.

Русев е убеден, че ако е бил

в ирански затвор

досега да е излязъл за операция навън. (Вижте още какъв е смисълът на наказанието в затвора в Хелзинки)

“Условията в затвора в България са като в първобитно-общинния строй. Само легла има, а долу е цимент. Няма хладилник, климатик, персийски килим. Тук всеки си носи телевизор и имаме кабелна. Гледам най-много футбол, запален цесекар съм. А в Иран телефоните са ти в килиите”, негодува Живко Русев, който не се разделя със слуховото си апаратче на дясното ухо, защото не чува добре.

Цялата история четете на сайта на вестник България днес.

Прочетете и… Жените в миналото на Иран и Афганистан

СПОДЕЛИ
Предишна статияПиер Гонор: Фотографът, който рисува
Следваща статияСтранната история на Майки – пилето без глава
Борислав Радославов, Борислав Трошев
Борислав Радославов е журналист с 10-годишен опит основно в съдебно-криминалната журналистика. От първите месеци в университета тръгва по стъпките в разследващия жанр. Започва като репортер в изданието "Параграф 22". След това е репортер в предаването "На чисто" по Нова Телевизия, където през 2008 г. получава голямата награда "Вероника Герин" от ирландското посолство за "Системно и с активна гражданска позиция отразяване на проблемите с разпространението и употребата на наркотици в България, в защита на подрастващото поколение и в помощ на страдащите семейства". След това е редактор на първия български съдебен сериал с истински криминални истории от родното правосъдие "Доказване на противното" също по Нова Телевизия, където получава специална награда в категория "Реформа в съдебната система" на медийния фестивал "Българската Европа" през 2010 г. Следват новинарският сайт Livenews.bg и вестник "България Днес", в епицентъра, на които също са социалните и съдебно-криминални събития. Борислав Трошев е български фотожурналист, който стартира професионалната си кариера през 2008 г. в най-големия по това време седмичник в България - вестник "168 часа", а от 2010 г. насам е стаф фотограф в един от най-тиражираните ежедневници - вестник "България Днес". В работата си през годините отразява множество значими политически, социални и спортни събития в страната и чужбина. Неговата работа е оценявана и публикувана от редица местни печатни и онлайн издания, както и от някои чуждестранни агенции. През последната година насочва професионалното си развитие предимно към документалната фотография и създаването на дългосрочни проекти от социален и спортен характер. През 2015 г. е удостоен с номинация за най-добра снимка на годината в раздел "Репортаж" на престижния конкурс "Canon България".

Отговор