Янко Янев, който създава Красотата на България

Янко Янев
Янко Янев.

Той е от хората, които могат да те накарат да се влюбиш в изкуството, дори когато мислиш, че нямаш никакво отношение към него. Защото, както веднъж каза една моя приятелка – “знаеш какво гледаш”, дори когато е абстрактно. Такива са творбите на един от най-разпознаваемите български художници Янко Янев.

Говори точно и ясно, обосновава всяка теза безупречно. Той е от онези начетени и одухотворени хора, които обаче врят и кипят в реалния живот с всичките му трудности и битовизми. Видът му не предполага отнесен художник, както мнозина са свикнали да възприемат хората на изкуството. Той е по-скоро изискан бизнесмен, с безупречен стил и винаги ведро излъчване. Малцина знаят нещо за него самия – той определено не е медийна знаменитост. Но пък едва ли има българин, който да не е виждал творбите му.

Картините му са буквално навсякъде – по календари, репродукции, картички, магнити, керамика и сувенири. Негови оригинали красят домове, офис сгради, заведения и хотели по целия свят – в България, Швейцария, Германия, Англия, Франция, Холандия, Израел, Русия, Канада, САЩ и т.н.

Янко Янев
Палитрата до незавършената картина.

Най-известна е поредицата му Красотата на България

в която помества живопис от цялата страна – къщи от Боженци, Родопите, Старо Стефаново, манастири, морето, планините, полята с лавандула, есенните цветя… Той обаче, като точен човек, държи на уточнението, че далеч не рисува само България.

„Но може да се каже, че рисувам като българин. Това, че имаме четири сезона, това хубаво слънце и това богатство на природата, всичко се отразява на темперамента и светоусещането ни“.

И между другото, наскоро известен български творец видя за първи път творби на Янко в дома на родителите ми и направо полудя – по въздействащото небе, по топлината и позитивизма, които излъчват картините. Това повече от всякога ми даде да разбера, че е крайно време публиката да се запознае с автора, който умее да стопля сърца.

Янко Янев
Една от ранните творби на художника Янко Янев.

НАЧАЛОТО

Янко Янев е роден в Димитровград през 1963 г. Като дете най-много обичал да рисува, макар в семейството му да няма други художници преди него.

Спомням си, че баба ми палеше печката с моите рисунки“. Така трябва да е започнало всичко – съвсем спонтанно. Но тъй като родителите му били педагози, те отрано разпознали таланта на сина си. Записали го на кръжоци, впоследствие му наели и частен учител, макар за времето си това да било изключително финансово предизвикателство. Талантът му се откроявал. Като дете спечелил множество състезания и конкурси, бил гордост за училището си. Познавали го добре навсякъде. Преди състезания организаторите му възлагали да разчертае полетата за рисунките.

Когато кандидатствал в Художествената гимназия в Казанлък,

конкуренцията била направо убийствена

– 36 деца се борели за едно място. Тези, които успели, били наистина отдадени на изкуството. Посещавали училището и извън учебните занятия, събирали джобните си, за да плащат на модели. Впоследствие Янко завършил Великотърновския университет, където специализирал графика.

Питам го какъв е смисълът на образованието в изкуството? Не е ли то преди всичко въпрос на талант? „Културата за мен е надграждане. Няма нищо ново под слънцето. Има традиции, има онаследено знание, има еталони – ти трябва да стъпиш върху нещо, за да доразвиеш и надградиш, изтъквайки себе си. Ролята на училищата по изкуствата е да запознаят учениците си със занаята. В крайна сметка, във всяко нещо има занаят, техники, похвати и те трябва да бъдат овладяни, за да можеш да развиеш собствения си стил. 

Янко Янев
Художникът Янко Янев.

Не мога да разбера защо напоследък се бяга от традиционните похвати.

Може би заради някакъв страх от сравнение с по-ранни постижения, защото наистина можеш да се почувстваш абсолютно нищожен пред една съвършена класическа работа. Може би по тази причина онези от нас, които не бяха най-добри нито с формата, нито с цвета, впоследствие рязко, изведнъж станаха най-модерните художници, най-големите авангардисти“.

Завършвайки университета, дошъл

сблъсъкът с реалността

Рисувал на улицата. Открил първата частна галерия в Пампорово. Разбрал, че за да успее, ще трябва да съчетае изкуството с нещо друго. „Условията са различни за всекиго и всеки трябва да си намери мястото. Ние завършихме университета 100% безработни. Държавата се беше отдръпнала като меценат, нямаше нищо. Трябваше да ставаме учители – ама то и за учители нямаше място. Моята лична рецепта мина през туризма. Започнах да рисувам малки картинки, по-леки сувенирни неща, после започнах да декорирам порцелан например. И така постепенно развих всичко до това, което имам днес“.

Янко Янев
Янко Янев разглежда част от картичките с негови творби.

ИЗКУСТВО И БИЗНЕС

Към днешна дата Янко Янев е не само художник, но доказана и утвърдена търговска марка. Казва, че основната връзка между бизнеса и изкуството е във вложените усилия.

Да не искаш непременно всичко да се случи бързо. И не бива да смяташ, че като си художник, трябва да се занимаваш само с тясно творчески задачи. Ако искаш да стигнеш до хората, има най-различни пътища и начини“.

Янко Янев стои зад всяка стъпка

в производствения процес на нещата, по които има негови картини. Единствено той рисува, но участва и в контрола на производството, сам организира разпространението и реализацията. През лятото има собствен магазин в Стария Несебър, целогодишно сувенирите и репродукциите му се продават на всевъзможни места, свързани с туризма, из цялата страна – от старите улички в Трявна до подлеза между Президентството и Министерски съвет в центъра на София.

Янко Янев
Репродукциите на Янко Янев са достъпни за повечето почитатели на творчеството му.

В полиграфическо отношение в момента в България сме изключително напред. Печатарските машини са едни от най-добрите в света. Целият цикъл е овладян, ползват се най-добрите материали и се чудя на колегите защо не се възползват.

Защо почти не се печатат картички и репродукции? Та нали така достигаме до хората? И не е вярно, че не се купува. Търси се и се купува. Най-много се купуват моите постери – репродукциите върху ленен картон, които правя. Това са по-евтини картини, които могат да се сложат навсякъде. Правят се с по-специални материали, за да имат по-дълъг живот. Но идеята е, че с по-ниската цена всеки може да си позволи да им се радва.

Големи художници като Пикасо и Салвадор Дали също са правили репродукции

тогава, когато е била много модна тиражираната графика и литографията. Те са разписвали много листи, за да стигнат до хората. Аз затова често се шегувам, че не е нужно да си неразбираем, за да си голям. По принцип, ако си ярка индивидуалност, трудно може да бъдеш вкаран в клишета или обезличен. Обезличават се най-крехките. И онези, които епигонстват – които имат един кумир или имитират един пример“.

Янко Янев
Малцина не са виждали календар с картини на Янко Янев.

Отскоро изпод четката му излиза красотата на гръцките острови. Специално внимание е отделил и на една българска светиня в Гърция, видяна от малцина и обвита в известна доза мистика – българският Зографски манастир в Света Гора.

„Когато отидох в архондарика (гостоприемницата) на нашия манастир в Света гора, там имаше моя картина, подарена на манастира от наш бизнесмен. Очевидно той я е купил от мен и я е подарил там. Освен моята творба, там имаше още една картина на момиче от Академията и картина на един грък, който беше нарисувал Зографския манастир на Атон през зимата. И

в този миг се замислих

– как пък не се е намерил наш художник, който да нарисува нашата обител и да я подари за архондарика, който е обновен и много хубав – посрещат те страхотно, с чашка ракийка, локумче и най-важното – с отворени сърца. Тогава реших да нарисувам една голяма картина и да я даря на манастира. Да има една българска картина, на български художник, в българския архондарик“.

Янко Янев
Картина на Зографския манастир, подарена на светата обител от художника.

През лятото и есента картината бе изложена на есенния салон в Габрово, за да могат хората да я видят и съвсем скоро тя замина за Атон за празника на Зографския манастир (16 ноември) – да радва очите на монасите и посетителите им.

Янко Янев
Янко Янев успява да запали и най-малките.

РИСУВАНЕТО

Питам го коя е любимата му тема?

„Всичко обичам да рисувам, нямам любима тема. От абстрактни неща до съвсем конкретни пейзажи, почти репортажно. Процесът на изграждане на една работа е доста дълъг и се минава през различни настроения.

Но съм забелязал, че когато съм по-психически натоварен и искам да се освободя, имам нужда от по-абстрактни и експресивни неща в по-голям формат, за да си освежа палитрата. В същото време по-реалистичните неща, особено ако са на голямо платно и носят в себе си познавателен момент, те изискват повече усилия и техническата част на работата изисква повече време. И след няколко такива неща имам нуждата да се поосвободя. Изобщо, редувам така задачите, че те да ме провокират да се развивам и да се променям“.

Янко Янев
И по-модерно изкуство от Янко Янев.

И неслучайно, тази есен е получил наградата на есенния салон на художниците в Габрово, при това за абстрактни творби.

Преди няколко години Янко Янев направи две изложби в София, на които и аз имах честта и удоволствието да присъствам. Свидетел съм как буквално за часове всички картини бяха разпродадени. Някои от тях – още преди официалното откриване. При това, говорим за цени, които не всеки средностатистически българин може да си позволи. Тогава, при първата изложба,

аз се влюбих в една картина

но само няколко минути по-късно, една банкова директорка я купи, заедно с всички останали на стената. Аз бях като болна, но никога няма да забравя възторга, който изпитах от случилото се. Но ето, че вече доста време Янко не е правил изложби. А почитателите му със сигурност биха се зарадвали на такова събитие.

Изложби правят тези, които имат картини. А тези, които са си продали картините, не могат да направят много изложби. Аз успях да направя сигурно 5 изложби в живота си досега. Разпродадоха се веднага, следваха поръчки и аз не мога да направя нова изложба, защото поръчките са повече от възможностите ми. Просто и да искам, не мога да събера картини за следваща изложба“.

_IMG_4893 (99)
Художникът Янко Янев на своя изложба.

Каква е обаче тайната за неговия успех? И има ли правила, които един художник трябва да спазва, за да достигне до хората?

Твърди правила няма. Трябва да си откровен. Да не рисуваш, когато не си в никакво настроение. Това не е терапия.

Човекът, който ще я гледа тази картина, трябва да се зареди от нея, тя трябва да има потенция. Трябва картината да носи енергия – човек като си я сложи на стената, всяка сутрин като я погледне, да му е различна и най-вече позитивна.

Хората нямат нужда от нашите съмнения и разкаяния. Хората имат нужда от нещо, което да им помага, да ги хармонизира. Аз затова толкова държа на хармонията в картините си. Всичко, което правя, е насочено към сегашния момент и се старая да стигна до повече хора. Защото това елитарно изкуство, което е неразбираемо понякога дори за авторите си, бидейки подсъзнателен и интуитивен акт, то може да е интересно като явление, тъй като е сравнително ново. Но то стеснява кръга. А аз искам да дам нещо на повече хора“.

Янко Янев
Творба на Янко Янев.

ЛЮБИМИТЕ НЕЩА

Запитан как си почива, Янко казва, че най-много обича с чаша хубаво вино в ръката да се наслаждава на резултата от сътвореното, особено ако е добър. Забавлява се на собствената си свидливост към всяка нова картина. „Не мога да се разделя с една току що завършена картина, даже и кагато практически го правя. Иначе се смея на всичко. Животът е хумористичен“. Обича да си прави фото-излети – да излезеш и

да търсиш красота в природата

Казва, че това е едно от нещата, които успяват истински да го разтоварят. „Ти си страничен наблюдател. Едно щрак – творческият процес е кратък, но малките усилия носят огромно удоволствие, удоволствието на уловения красив миг“.

Янко Янев
Неотдавна Янко започна да рисува и Гърция.

А това, което най-много го ядосва, е негативизмът на хората. Питам го дали е труден животът в България, просто като провокация към един успял човек, който гледа на живота по-позитивно и по-глобално.

Не, хората са обезсърчени. Какво му е трудното? Да не би родителите ни да са били по-добре нахранени? Трудно е да си купим последен модел еди каква си кола. А преди тая кола не можехме изобщо да я видим по улиците“.

На въпроса дали има любим художник, е ясен и категоричен – не. Няма кумири, но се възхищава на много свои колеги и най-вече на различните изразни средства при различните автори. Обича да чете книги, свързани със самопознанието. Но обича разнообразието. Дълго време е чел Дънов, но с удоволствие би отделил време и на фантастика, и на магически реализъм. В музиката няма любим стил или изпълнител, но се улавя, че

най-често слуша джаз

Обичам да има в музиката пространство, дълбочина на тона, на композицията, на партиите на отделните инструменти. Има дискове, които въртя нонстоп. Например често слушам Ал Ди Меола (китарист), доста често си пускам Пинк Флойд. Имам и дискове, които стоят неразпечатани“.

Янко Янев
Небесата при Янко винаги са впечатляващи.

Не го попитах дали се чувства щастлив, тъй като винаги съм смятала, че този въпрос би бил неподходящ за един толкова позитивен и усмихнат човек. Но той сам даде отговор на този въпрос, когато го попитах как би описал семейството си.

Имам хубаво семейство. Разбират ме. Жена ми е широкоскроен човек. Синът ми порасна и ме разбира, и аз също вече го разбирам. Какво по-голямо удовлетворение за един баща и съпруг? Заедно сме и си говорим, слушаме се. Има много нестабилни семейства, а аз съм щастлив с моето. В него има хармония. Изкуството е само малка част от живота“.

Янко Янев
Янко Янев.

В края на разговора ни за Lifebites.bg се замислям, че някои от най-вълнуващите произведения в историята са се родили от дълбоката тъга на авторите си, все едно от какво естество е била тя. Други пък са посветени на любовта (или на трагичната любов). И се чудя кое е по-съзидателното,

водещото в изкуството – любовта или тъгата

Ако ме беше попитала дали радостта или тъгата, със сигурност щях да кажа тъгата. Но в любовта също има тъга. И не мога да направя сравнение между двете. А радостното не винаги носи добри резултати. То е по-тънко като емоция. Докато в тъгата има моменти на катарзис, на израстване, тя е по-интересното настроение за мен. Тя предполага едно оставане насаме със себе си. А любовта – тя е основният движещ принцип във Вселената. Аз без любов не бих правил всичко това. Какво друго може да ме накара?“


Още картини, на които Янко Янев е изобразил прекрасната ни родина, може да разгледате в галерията към материалаКрасотата на България 

СПОДЕЛИ
Предишна статияДа поиграем на… промоция
Следваща статияСамо по татуировки: Или какво се крие под дрехите
Кристина Колева
По натура съм любопитка, по душа съм скиталка. Само с това мога да обясня факта, че от няколко години живея в чужбина, макар от цялото си сърце да обичам България. Обичам да се смея, плаша се от скуката. Естествено, дай ми да пътувам, да срещам нови хора, да опознавам нови места. Обикновено съм кротка, но вътре в мен винаги напира една бунтарка. Всъщност, затова станах журналист преди има-няма 20 години. Обичам да разказвам, но преди това внимателно проверявам всяка подадена ми информация. Това трябва да е изкривяване, придобито от годините работа като разследващ журналист. А може пък точно заради тази страст да станах такава. Разследвала съм случаи на корупция и злоупотреби с власт в известно телевизионно предаване. Вярвам, че журналистиката е призвание на всеки, който иска да промени света около себе си и има волята да преследва тази цел.