Поканих ги вкъщи. Да пием кафе и да си поговорим. В крайна сметка пихме по една гола вода, хапнахме сурови ядки и шоколадови бонбони. А разговорът ми с тях беше изключително интересен, приятен и много истински. Такъв, каквито са и те самите – Алек Алексиев и Стоян Дойчев. Превъплътили се успешно и страшно магнетично в образите на Гичо и Асенчо във филма Възвишение. Две прекрасни, добре възпитани и много забавни български момчета, които въпреки огромния успех, така и не са се взели твърде на сериозно.
Убедена съм, че повечето от вас вече са гледали филма на кино. А тези, които все още не са, от цялото си сърце съветвам веднага да запълнят този огромен пропуск.
Възвишение си заслужава
Макар че не липсват и типичните за нашите ширини (и не само) хейтърски мнения, в болшинството от отзивите се разливат кое от кое по-хубави и изпълнени със суперлативи от всякакъв тип изказвания. Когато аз самата го гледах, най-сетне разбрах защо в последните няколко месеца се говори толкова много и с такава голяма любов и почит за един от най-добрите и успешни български филми, правени някога.
![Възвишение](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2017/12/9-1-745x311.jpg)
Очарована съм от страхотния сценарий, брилянтната актьорска игра на целия екип, музиката, операторското майсторство, звука… Да, за разлика от голяма част от българските продукции, тук звукът беше на ниво и то през цялото време. Очарована съм и от всички останали, изпипани до съвършенство детайли, запечатани в лентата. Ще се радвам, ако и вие споделите мнението си за филма Възвишение с нас – в мястото за коментари под статията или на нашата Фейсбук страница.
За да не бавя повече излишно топката, с радост давам думата на главните герои във Възвишение – Гичо и Асенчо. Или по-точно на Алек Алексиев и Стоян Дойчев. Вижте какво споделиха двамата актьори специално за читателите на Lifebites.bg.
За трудностите по време на снимките
Aлек: Цялото преживяване от момента, в който бях избран, че и сега продължава, беше едно изпитание. Беше един връх, който ми се струваше адски далече. С бавни стъпки със Стоян си вървяхме към него, хлъзгахме си се, падахме си назад, пак стигахме до някакво място. Трудностите бяха за мен ежедневни и постоянни, заради сложността на материала, заради сложността на героите в това да бъдеш максимално уверен и вярно да предадеш този образ.
![Откраднат живот](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2017/12/ALEK-745x312.jpg)
За възвисяването
Алек: Да си възвисен означава нещо и да случваш. Не като прочетеш романа примерно и да си кажеш:
“Ей сега ще се възвися малко.”
А някак си да започнат в тебе да работят някакви процеси. Самото то да бъде един процес. Аз лично смея да кажа, че съм се възвисил малко или много в моралите, в ценностите си, във вярата си. И че съм успял благодарение на филма и участието ми в него да стигна до някъде…
Стоян: Да, възвисяването не е някакъв следварителен етап – след конкретния филм, който сме снимали, да речем. То е усещането за това да искаш да променяш нещата и да ги правиш по-добри. И този процес не би трябвало да спира никога за всеки един отделен човек.
За новите преживявания
Стоян: За мен да се занимавам с кино е нещо съвсем ново. За първи път бях пред камера. Много нови неща научих за себе си. Научих и как се прави кино. Този проект страшно много ме обогати професионално. И разбрах, че това е още една дейност, с която мога да се справям. Буквално бях хвърлен в дълбокото да направя дебют с такъв огромен проект и такава динозавърска роля. На моменти се чувствах изгубен. Не знаех къде се намирам, какво точно правя с ролята. Дали я изграждам правилно, дали това е човекът, който трябва да бъде там…
Алек: Всеки проект е толкова индивидуален и всеки проект е толкова нов… Аз всъщност стъпвам за първи път на това нещо, реално погледнато. От 2011 г. до сега имам над 25 заглавия – и сериали, и филми в чужбина и в България, но това е поредното нещо, което започваш от нулата. От самото начало. Това, че знам как се случват нещата в киното, не ми помага особено с изграждането на образа.
![Стоян Дойчев](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2017/12/Иван-Дончев-aZ-SIZIF-745x447.jpg)
За филма
Алек: Истината е, че поради факта, че имахме режисьор, който знаеше какво иска да се случи и той ни водеше много добре, а и поради това, че със Стоян, мисля, изградихме едно страхотно партньорство, интересните случки бяха ежедневни. Беше наистина голямо приключение и истинско възвишение и духовно, и физическо за нас.
Филмът не е исторически. Има реални образи и случки от историята като Димитър Общи, Арабаконашкия обир и други, но тези неща са някак като фон на историята на двамата главни герои – Гичо и Асенчо. Възвишение ми помогна да погледна с други очи към българската история. В училище ни учат колко величествени са били хората и героите от онова време, а те са били най-обикновени, реални и съвсем „житейски“ хора.
Стоян: Самият роман Възвишение също не претендира за историческа достоверност. Но е толкова добре написан, че когато започнеш да го четеш и да работиш по самата роля в него, няма как да не повярваш, че хората от онова време са били точно такива – нормални и съвсем обикновени.
Колкото до участието ни в този толкова голям и мащабен проект, каквито рядко се правят в България – просто имахме шанса и късмета да бъдем избрани за него. А подобни възможности наистина са рядкост, въпреки че се надяваме този проект да отключи още много подобни занапред.
За режисьора Виктор Божинов и работата с него
Алек: Аз преди си мислех, че много обичам много дълги предварителни разговори с режисьорите, което също работи в дадени проекти. И тук имахме разговори, но внимавахме какво си говорим, или поне Виктор много внимаваше с нас. Някак си ни моделираше като едни пластилини и после на самия терен се раждаха и се случваха нещата.
Стоян: Измислихме заедно с него, или от него дойде, един много интересен термин. Както той казваше – да е житейски. Да е непринудено, да е истинско, да е вярно. Житейски хора, житейска ситуация, житейско действие… И самите ни герои се развиваха чрез самото действие и по време на него.
Ние бяхме поставени в една изключително вярна среда за героите ни. Снимахме из Стара планина и като отивахме на тези места, започвахме да се чувстваме сякаш точно както са се чувствали едно време героите ни. В работата ни с Виктор се убедих в едно нещо – за него най-важното е човекът, който върши дадена работа да е професионалист, независимо за каква работа става дума.
За екипа
Стоян: Екипът, в това число Алек Алексиев, Виктор Божинов и не само, говоря за целия екип, за всички хора, които бяха с нас на терен, много ми помогнаха. Бяха много адекватни спрямо моите незнания и понякога глупавите въпроси, които им задавах от началото до края на снимките. Бяха изключително търпеливи към мен. Актьорският състав също! Снимачната атмосфера беше просто супер!
Алек: Беше много здравословна средата. Когато видиш, че един човек може и да няма опита, но е мега професионалист в това, което прави – ти отстъпваш пред професионализма. Няма значение дали имаш зад гърба си ен на брой филми или не.
![Възвишение](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2017/12/DSC09399-724x483.jpg)
За първия път
в който гледат готовия филм
Алек: Ей, много ме е яд, че не го гледахме заедно за първи път. Аз го гледах няколко дена преди Стоян. Имаше закрита прожекция, на която той не успя да дойде. Първия път ми беше странно, защото имаше и други хора от екипа в залата. Не бяха много, но въпреки това ми беше некомфортно. Чудих се много аз ставам ли, не ставам ли… Обаче си викам:
“Гледай Бачето (Стоян – бел.авт.) как си е изиграл нещата, колко хубаво се е справил…”
За мен реално второто гледане беше истинското гледане. На първото някак си гледаш повече себе си.
Стоян: Аз бях в чужбина по време на закритата прожекция и не можах да гледам филма. Звъня на Бачето (Алек – бел.авт.) и го питам какво става, как е филмът? И той вика: “Абеее, филмът е хубав, филмът е много добър. Ти си световен! Аз такова…” С някакво страшно съмнение за себе си. Казвам му: “Абе, не може така. Нали знаеш, че ако ти си зле, значи и аз съм зле. И след няколко дни аз гледам филма и изпадам в някакво страшно мислене. Става ли, не става ли… казвам му: “Абе, ти си страхотен, бе! Какви глупости ми говориш”.
Алек: Правим си четки постоянно ние двамата. (смее се)
Въпреки актьорските и съвсем разбираеми съмнения на Алек и Стоян, обаче, зрителите са единодушни –
и двамата са се справили повече от добре
Истински, органични, харизматични и с такава дълбочина на образите на Гичо и Асенчо, че поне за няколко часа, докато гледаш Възвишение и дори няколко дни след това се чувстваш удавен и опиянен от тях.
Трудности, приключения, екстремни ситуации, много смях, сълзи, добри приятелства и емоции от всякакъв тип сполетяват двамата ни герои днес – Алек Алексиев и Стоян Дойчев по време на снимките на Възвишение. А както самите те казват – и след тях. Освен по кината, Стоян можете да видите още на сцената на Столичен куклен театър. И само да открехнем пред вас вратичката, двамата вече са се заели с нови кино и театрални проекти заедно. За тях също обещаваме да ви разкажем скоро в Lifebites.bg.
Още подробности за Възвишение, периода преди, по време на и след снимките можете да откриете на официалната Фейсбук страница на проекта.