Воден детокс за ума

0
воден детокс
Водата се отразява добре на уморените ни души и умове

Водата е почивка. Релакс за тялото, детокс за ума. Неслучайно ваканциите и уикендите ни са устремени към нея – към морето, към някое езеро, река или водопад, към балнеолечебните хотели, чешмите и фонтаните. Към който и да е воден рай.

Защо той успява да ни успокои така, както нищо друго, и какви са ползите от застояването ни край и във водата?

Вперили поглед в хоризонта, търсим научните отговори, на фона на които общите приказки са като чопленето на семки на плажа. А ето какво казват невробиолози и психолози…

Водата активира префротналния кортекс на мозъка

Това е зона, свързана с емоциите и самонаблюдението, но не само. Проучване вече успя да докаже, че тя се задейства по-ефективно на фона на природни звуци, свързани с океаните и моретата.

Морският въздух е зареден с отрицателни йони

Спокойствието, което изпитваме на плажа, може да се дължи на молекулярни промени, случващи се в телата ни в следствие на тези йони, “произведени” от вълните. Отрицателните йони подобряват способността на организма ни да приема кислород и балансират нивата на серотонин (хормон, свързан с доброто ни настроение и справянето със стреса). Благодарение на което вечерта след плажа можем и да се наспим по-хубаво. Това се казва воден детокс…

Хормонът на стреса – кортизол, изпада в немилост

Причината? Обяснява ни я Шели Батс, невроспециалист от Станфордския университет: “С колегите ми сме събрали достатъчно данни, че шумът от вълните ни влияе положително и ни успокоява. Стига вълнението да е ритмично и едва доловимо като звук, а не хаотично и със силен звук, като при буря. Вероятно ефектът се дължи на това, че мекият и хармоничен шум отключва в подсъзнанието ни спомени от майчината утроба (някои анкетирани сравняват ритъма на океана с този на сърцето), карайки ни да се чувстваме в безопасност.”

воден детокс
Воден детокс – хората, които живеят край вода, са с по-добро психично здраве.

Гладките водни повърхности ни успокояват

“Ние, хората, се чувстваме в безопасност и когато сме в среда, която не е сложна”, казва Майкъл Мерцених, също невроспециалист.

Ама разбира се! В гората, колкото и да е красива и свежа, някаква част от нас е винаги нащрек дали няма да се появи хищник или някое отровно животно например. В градовете сме в напрежение заради агресивните шофьори, тротоарните плочки, засядащите асансьори. На плажа обаче сме с друга настройка, особено ако не е пренаселен.

“Неврологично сме устроени така, че да се стремим да нормализираме средата си, да я връщаме отново под контрол“, казва Мерцених. „Като погледнем към спокойното море, то ни се вижда предвидимо, стабилно, вечно. И това се отразява добре на душата ни.”

Дали заради това хората, които живеят край вода, са с

по-добро психично здраве

както установи проучване, публикувано в Health & Place. Това е поредният пример, че синята шир побеждава дори зелената, на дърветата – хората в планината също живеят добре, но не са първенци по резултати. Изследователите сравнявали всякакви показатели, включително и финансова информация, нива на стрес в работата… Но във всички случаи накрая излизало, че трябва да имаме видимост към вода, за да се класираме с най-добри резултати накрая.

Големият син аспирин

Може би всичко е въпрос на перспектива. Гледаме тази необятна шир от плажа и си мислим колко е голяма. Колко безотказен е цикълът ѝ (каквото и да става, приливите и отливите никога не спират). И колко дребни са нашите проблеми на нейния фон. Колко нищожни сме ние самите, с всичкия ни стрес.

под вода
В синята шир – утробата на човечеството

Морският биолог Уолъс Никълс например пише в книгата си Син ум, че не синята водна площ пред очите ни пречиства погледа от дигиталното робство на нашия век.

Дори вземането на душ или пък съзерцаването на снимка на река може да има детоксикиращ ефект за ума, твърди Никълс и ни подканя да си представим как биха изглеждали бизнес преговорите, ако се случваха в джакузи или във

вана с гореща вода

Ако е прав, то големият син аспирин – морето, е естествен антидот на повсеместната синя светлина от дигиталните екрани.

Водата, според Никълс, е и въпрос на остаряване – бебетата се раждат с 80% вода в телата си, но с годините съотношението ѝ намалява. Нищо чудно, че казваме за някой възрастен човек, че вехне.

Всички съхнем. И всички се нуждаем от вода. Пожелавам ви я!

Вижте още: За водата, ресурсите и боклуците

СПОДЕЛИ
Предишна статияКритично към смяната на фамилията след брака
Следваща статияСнимката на Хо Ши Мин с българско дете – сензация на Запад
Агент 3.14
Извинете, че не мога да ви се представя с истинското си име, но рискувам да обрека на провал любимото ми занимание – наблюдаването под прикритие с цел описването без цензура. За себе си ще кажа само, че в работата си минах през всички клишета: от стажанта, който виси с часове пред вратата на главния редактор, през сервитьорчето в щатски ресторант или фрийлансъра в сивата икономика, до престижните издания и позиции. Много по-ценен обаче ми е опитът, натрупан по заведенията, улиците, мотрисите на градския транспорт, wi-fi спотовете в парка, чуждите квартири, родните плажове, второкласните пътища, селските и онлайн мегданите. Там откривам живота, идеите и типажите, за които искам да ви разкажа. Кой знае, сред тях може да сте и вие!

Отговор