Най-големият, но най-малко излишният подарък

0
подарък
Прошката е отказ от гнева и тъкмо затова е най-големият подарък.

Прекарах последните седмици в търсене, свързано с вечните въпроси на декември: какво да взема за подарък, какво искам за подарък, кой е най-добрият подарък? Най-големият, но най-малко излишният. Най-изненадващият, най-затрогващият, най-специалният.

Парите нямат значение, само да го намеря – за всички тях, близките. Но и за себе си да знам, за да им отговоря честно, като ме питат какво искам, от какво имам нужда, с какво да ми помогнат. Да ги улесня и тази година да сбъднем

тайнството на голямото подаряване

Затварям очи. Викам мислено своя подарък. Нищо не се случва, разбира се. А и какво очаквах? Отдавна знам, че най-големия подарък си го поднесох сама. Без картичка, но с много дълга панделка. Толкова дълга, че като я дръпнеш, губиш представа колко време е минало, докато видиш резултата. Ала щом се докоснеш до съдържанието, се понасяш към небето от щастие, лек като перце.

Истинска, неподправена красота! Неслучайно Майка Тереза е казала, че

Най-красивият подарък е прошката”

И най-трудният също, ако ме разбирате. Защото, за да простиш, трябва да се промениш. Трябва да видиш извършителя, дори когато Той всъщност си Ти, по-пълно – едновременно като добър и като лош. Да прозреш и слабостите му, отвъд неговата сила, и да се откажеш от идеализирания образ, който си си изградил за него.

“Ако само обвиняваш, без да поемеш своята част от отговорността, няма как да се случи прошката”, по думите на д-р Гила Офър, психоаналитик и преподавател в университета на Тел Авив.

подарък
Прошката е безценен подарък.

Което не означава да забравиш! Прошката не е изтриване на паметта, а съзнателно решение да пуснеш миналото на свобода. Тя е отказ от гнева и тъкмо затова е

най-големият подарък

Още през 1978 г. хирургът Дабни Юин, специалист по кожни изгаряния, открива лечебната ѝ сила. Като дежурен в спешната помощ на болница в Ню Орлиънс, той се изправя пред тежки случаи. Като например, пациент, подхлъзнал се и паднал до коленете в разтопен алуминий.

Онова, което прави д-р Юин в конкретната история, а и в много други, шокира тогавашните му колеги, но днес е известно в сферата на медицинската хипноза като индукция. Той инструктира пациентите си да се отпуснат, да дишат дълбоко и да затворят очи. Казва им да си представят, че засегнатите части от тялото им са опаковани в лед. И добавя

още една молба

– да се освободят от гнева и да (си) простят. Вярва, че така увеличава шансовете им да се възстановят и практиката му скоро го доказва. Мъжът с жестокото алуминиево изгаряне е заплашен от ампутация, но вместо за месеци, се подобрява за 18 дни!

Обяснението според Юин е, че пациентите с изгаряния в спешното често са ядосани, не без основание. Нечия чужда грешка или тяхната собствена ги е докарала дотук, затова и те изпитват или гняв, или вина. Тези емоции не им позволяват да се отпуснат и пречат на тялото да приеме присадената кожа.

Онова, което си мислиш, се отразява на тялото ти”

– казва хирургът и дава на пациентите си за пример изчервяването на лицето при изпитването на срам. Казва им: “После все ще можеш да потърсиш правата си по законов път. Има защо да си ядосан. Но засега нека оставим всичко това настрана и да насочим тази енергия към оздравяването.”

Прошката прави тъкмо това

Освобождава те от една огромна черна дупка, която досега е всмуквала силите ти и ги е цедила ден подир ден. Така че, когато простиш, може и да изглежда сякаш даряваш милост на някой друг, сякаш спираш да го държиш отговорен. Ала всъщност правиш подарък най-вече на себе си.

Да не можеш да простиш е като да подпираш врата, защото искаш някой да остане залостен зад нея”

– обяснява американската психотерапевтка Джули де Азеведо Ханкс. “Но по този начин затворниците са двама. Ти също се оказваш застопорен от другата страна на вратата.“

Ханкс разбива митовете, свързани с прощаването, настоявайки, че то в никакъв случай не е отстъпление. Прошката

не е проява на слабост

и не означава, че спираш да защитаваш правата си (както обещава и д-р Юин на своите пациенти).

Слабите не могат никога да простят. Прошката е качество на силните. Принципът “Око за око” може само да доведе до пълното ослепяване на целия свят.”

– казва Махтма Ганди. Да простиш е тъкмо обратното на отстъпление. Това е начин да пристъпиш напред без нито една жертва и да защитиш себе си, да избереш себе си, да бъдеш себе си въпреки всичко случило се.

подарък
Най-големият подарък няма клеймо…

Отварям очи. Виждам, че с някои свои действия нараних определени хора. Че отлагах там, където трябваше да натисна. И че натисках там, където тялото и умът ми имаха нужда от почивка.

Виждам и панделката. Протягам ръка към нея. Към

най-скъпия подарък

който някога съм си подарявала. И който се моля да получа и от най-близките си.

Не говоря за пари, разбира се. Те нямат значение, прошката е безценна. Стига да я намериш. Или да успееш да я дадеш. Дори и без да е потърсена. Най-големият подарък, за разлика от вечните въпроси на декември, няма клеймо. Но веднъж доставен, остава завинаги.


Прочетете още… Да простиш (не) означава да забравиш

СПОДЕЛИ
Предишна статияУолт Дисни, без когото детството не би било същото
Следваща статияСедем навика на успешните хора преди лягане
Агент 3.14
Извинете, че не мога да ви се представя с истинското си име, но рискувам да обрека на провал любимото ми занимание – наблюдаването под прикритие с цел описването без цензура. За себе си ще кажа само, че в работата си минах през всички клишета: от стажанта, който виси с часове пред вратата на главния редактор, през сервитьорчето в щатски ресторант или фрийлансъра в сивата икономика, до престижните издания и позиции. Много по-ценен обаче ми е опитът, натрупан по заведенията, улиците, мотрисите на градския транспорт, wi-fi спотовете в парка, чуждите квартири, родните плажове, второкласните пътища, селските и онлайн мегданите. Там откривам живота, идеите и типажите, за които искам да ви разкажа. Кой знае, сред тях може да сте и вие!

Отговор